* Буквите ни са символ на обединение
- Доцент Найденова, бихте ли ни разказали малко за себе си и за това, с което се занимавате?
- По образование съм историк. Вълнуват ме средновековните ръкописи и по-специaлно тези сборници, които съдържат текстове на каноничното право. В тях се разказва какви простъпки са правили хората през Средновековието и как те са били наказани. За средновековния човек престъпленията не са само като в съвременния смисъл на думата, те са били и грях към Бога. Затова, когато някой извърши кражба, например, освен наказанието по закон, трябва да направи и определен брой молитви, поклонения. За по-тежки престъпления човекът е бил отлъчван от църквата.
Друго поле на моите интереси са, разбира се, буквите, създаването на славянската писменост и възприемането на Кирил и Методий в различни политически периоди като символ на обединение, на политическа независимост, както в България, така и в другите славянски държави.
- Участвахте в мащабния международен форум за кирилицата "Език и идентичност", организиран от вицепрезидента Илияна Йотова.
- Точно така. Там моят доклад беше посветен на това как Кирил и Методий се превръщат в символ на идентичност в ново и в най-ново време. И по-специално как това се случва в България, веднага след Освобождението, по повод на първия голям юбилей - 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 г.
- Според Вас ценим ли достатъчно азбуката си като белег за нашата национална идентичност?
- Създаването на нашата азбука и по-специално на кирилицата само по себе си е един интересен парадокс. Както знаем, Кирил и Методий са създатели на глаголицата. Кирилицата се появява най-вероятно в Преслав, може би по времето на така наречения Златен век. Тя се появява, за да наподобява византийски маюскул и е част от цялостната концепция в двора на цар Симеон, който се опитва да изгради империя по образа и модела на Византийската. В историята на България кирилицата става модел на идентичност. Това е особено силно през периода на Възраждането, когато се ражда митът, че Кирил и Методий са покръстили българите. Виждаме в Араповския манастир Кирил и Методий изобразени като покръстители на българския княз Борис, виждаме ги в много възрожденски икони, в които те държат свитък с кирилските букви, особено след Освобождението, когато България трябва да отстоява правото си да присъедини останалите извън решението на Берлинския конгрес територии с българско население. Нов пик на тази идея за обвързаността на българите с кирилското писмо, с идеята, че трябва да сме горди, че сме запазили делото на Кирил и Методий, се случва след края на Първата световна война, когато България отново е губещата страна.
Но сме имали и моменти в историята си, когато делото на Кирил и Методий е било подценявано. Веднага след 1944 г. празникът на Кирил и Методий дори е бил забранен от комунистическата власт, защото, както вече казах, той е бил символ на обединението на българите, останали извън пределите на България. Той се е приемал за част от така наречения великобългарски шовинизъм, като част от една, образно казано, фашистка политика и пропаганда. Но много бързо този период отново е преодолян и българите започват да изучават с интерес делото на Кирил и Методий, да ги идентифицират като признак на образованост, символ на просвета.
Днес денят на Кирил и Методий остава един от най-светлите признаци у нас. И неслучайно преди имаше дебат дали той да стане национален празник.
- В крайна сметка защо избираме кирилицата пред глаголицата?
- Това е един интересен въпрос. В последните години множество изследвания на учени и от България, и от чужбина, като проф. Хайнц Миклас, проф. Явор Милтенов, проф. Казимир Попконстантинов, показаха, че за един много дълъг период от време кирилицата и глаголицата са съществували заедно в българската средновековна държава. Доскоро се смяташе, че едва ли не през 893 г. в Преслав, преди цар Симеон да дойде на власт, се случва събор, който с официално решение налага кирилското писмо в българската държава. Вече можем да смятаме, че тази теза е силно разколебана. Изследванията на доц. Ангел Николов показаха, че такъв преславски събор едва ли се е състоял.
Най-емблематичният пример, че двете писма продължават дълго време да живеят заедно, е т.нар. Зографско евангелие, което се пази в Атон от края на Х до началото Хт век. Изписано е на глаголица. Във неговия текст от много по-късен период - началото на ХтV век, има кирилски бележки на писача, които указват кога, в кой ден от месеца трябва да се четат съответните части на Евангелието. Това показва, че двете азбуки дълго време продължават да битуват и да съществуват. Защо в крайна сметка постепенно кирилицата измества глаголицата? Днес учените се обединяват около извода, че това се дължи по- скоро на факта, че кирилицата наподобява гръцкото писмо, с което вече българската канцелария до голяма степен е свикнала. Знаем, че първите български надписи са изписани с гръцки букви.
- В доклада си пред форума говорихте за бойните знамена на българите, които носят изображението на светите братя Кирил и Методий. Кои са те и каква е ролята им в историята?
- Образите на Кирил и Методий се появяват още на Самарското знаме. Това не е случайно, защото Кирил и Методий са не само символ на българите, на българската идентичност, но и символ на идеята за славянското обединение. Затова не е чудно, че именно те са избрани да бъдат символ на българското опълчение. По-късно ги виждаме изобразени на знамето на Съединението. Отново неслучайно. Веднага след Освобождението, още на едно от първите тържества по повод Деня на Кирил и Методий, Васил Друмев произнася една реч, в която казва, че това, което обединява всички българи, останали извън териториите на Княжество България, е именно техният език. След това образите на Кирил и Методий се появяват на знамената на Македоно-одринското опълчение. Златка Атанасова Топалова от село Югово, Солунско, която ушива знамето на Трета солунска дружина от Македоно-одринското опълчение, в своите спомени пише: "Дадоха ми конци, за да ушия знаме на Солунската дружина и ми определиха точни указания. Но тъй като Солун е родно място на двамата братя значеше, че трябва да избродирам техните образи."
- Каква е връзката между перото и меча? Защото е характерно за историята ни да ги носим заедно. Защо това е така?
- Много интересен въпрос. По принцип идеята за връзката между перото и меча не е някак си чисто българска. В цялата световна култура винаги има един философски спор кое е по силно - написаното слово или мечът и военното дело. Някак си, може би заради обвързването на Кирил и Методий с тези военни знамена и с тази идея за национално обединение като че ли тази връзка между словото и меча, както казвате вие, е по-силна.
По време на Първата световна война към щаба на Българската армия е създаден специален отдел, който включва различни български учени, като Йордан Иванов, Васил Златарски, които е трябвало да събират всички сведения за дейността на Климент Охридски и за останките от делото на Кирил и Методий в земите в Македония, в Тракия.
Но все пак не трябване да акцентираме твърде много на връзката между перото и меча, тя е част от нашето доста далечно минало. Днес трябва да се концентрираме върху нещо друго - че Кирил и Методий са символ на обединение, на включването на България в Европейския съюз. Нека не забравяме, че папа Йоан Павел Втори обяви Кирил и Методий за покровители на Европа и че делото на Кирил и Методий е изключително важен символ на идентичност. Не само за България, но за Словакия, а също така за Чехия, за Република Северна Македония, ако щете дори и за Гърция, където в Солун продължава да се отбелязва деня на Кирил и Методий.
- Знае ли се категорично кой е Черноризец Храбър? Има теории, че това е самият цар Симеон Велики.
- Не можем да кажем с категоричност кой е Черноризец Храбър. За да го направим, трябва да имаме сигурен исторически текст, а за съжаление, такъв нямаме. Разбира се, в науката битуват различни теории и една от тях е именно тази, че Черноризец Храбър е цар Симеон. Тя битува заради всички сведения, които имаме, че Симеон е обучавал българската школа, имал е голям афинитет към книгите и т.н.. Но едва ли това може да се свърже с неговия образ. Съществува, разбира се, и друга теория, че Черноризец Храбър е може би пък неговия баща - княз Борис. Защото се казва, че той е черноризец. Знаем, че последните дни от живота си княз Борис е прекарал в манастир. Смятам, че не е необходимо да спекулираме кой точно е Черноризец Храбър. Важно е това, което ни е оставил.
- Чл.-кор. Иван Илчев има една любопитна теория. Той казва, че като единствената православна държава в Европейския съюз, която пише на кирилица, оставяме своеобразен апендикс на съюза. Съгласни с това твърдение или все пак кирилицата е нашия коз в Европа?
- Да, съгласна съм с това твърдение дотолкова, доколкото то е абсолютно точно и ние действително пишем на кирилица и в този смисъл сме различни. Но от друга страна, както вече казах, въпрос на гледна точка е дали бихме заложили на различието или на обединението. Кирилицата и идеите, които носи кирилското писмо като продължение на делото на Кирил и Методий, които са символи на обединението на Европа, ни правят част от европейската общност.
- За финал искам да Ви попитам каква е оценката Ви за нивото на грамотността у нас?
- За съжаление, струва ми се, че нивото на грамотност у нас не е твърде високо, имайки предвид постоянните борби за това дали трябва и къде да се поставя пълният член. Многобройните табели, с които се сблъскване всеки ден, са абсолютно сбъркани по отношение на членуването. Учудващо е непознаването на една голяма част от младото поколение на буквата "й", която се изписва абсолютно неправилно като двойно "ий" в множествено число. За съжаление, като че ли е много слаб интересът към българската литература. Аз съм от хората, които не спират да се надяват и да вярват, че едно добро образование и много работа вкъщи от страна на родителите могат да променят това. Децата се стараят много. Виждаме, че всяка година резултатите от матурите след 7, 10 и 12 клас са все по-високи. Така че аз бих се съсредоточила върху положителните аспекти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
