Имаме мащабна програма за културното наследство във Велико Търново
Кметове отчитат недостиг на компетентни екипи, които да изпълняват строително-ремонтни дейности, казва кметът на Велико Търново и председател на НСОРБ Даниел Панов в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
- Г-н Панов, за първи път проектите на общините влязоха в държавния бюджет при това с рекордната сума от 1 милиард лева. Как това ще промени регионите?
- Общият размер на средствата от държавния бюджет, предвидени за инвестиции в общините е значително по-голям. Съгласно Приложение 3 от ЗДБРБ средствата, до които общините ще имат достъп в периода до 2026 г. са 4 193,4 млн. лв., от които за финансиране на проекти само през 2024 г. - 3,3 млрд. лв.
За първи път, при това - в началото на мандата, местната власт ще разполага с безпрецедентни по своя размер финансови ресурси - инвестиционна програма за общински проекти съгласно чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., национални програми, еврофондове, ПВУ.
Само европейският ресурс, който ще е на разположение на общините е над 4,25 млрд. лв.
Програмата, която договорихме с министъра на финансите и МРРБ дава възможност за равен достъп на общините до средства за инвестиции, като всяка община може да съобрази насочването на тези средства спрямо своите приоритети и нуждите на хората.
В този смисъл възможността на този нов финансов инструмент дава повече свобода за реализиране на местни приоритети и това е изключително важно.
Решаваща роля, обаче, има проектната готовност на общините.
- Всички общини ли ще могат да се възползват от тези специални пари или те ще отидат само в големите градове?
- Отново подчертавам, Фондът за общински инвестиции гарантира равния достъп на всички общини до средствата от бюджета на държавата. През 2023 г. НСОРБ осигури близо половин милиард лева за общински проекти. Сега възможностите са многократно увеличени. В Закона за държавния бюджет са въведени лимити, съобразно броя жители на общините. Така например общините с над 180 000 жители ще имат право на допълнително финансиране за проекти до 100 млн. лв., общините от първа категория - до 50 млн. лв., втора - до 30 млн., четвърта - до 10 млн. и най-малките - до 6 млн. лв. в рамките на програмата. Интересът е голям. До момента са подадени проекти от 263 общини, което означава, че само ръководствата на две общини са приели да не кандидатстват за финансиране.
- Вече се чуха мнения, че пари и проекти има, но строителните компании няма да смогнат с изпълнението им. Какви са рисковете?
- Натрупването на множество проекти в процес на изпълнение в края на предходния програмен период даде индикации, че такъв проблем съществува. Сега, освен периода на устойчивост на тези проекти, вече започва изпълнението на проекти по новите европейски програми, по ПВУ, инвестиции от капиталовите програми на общините и обекти, финансирани от бюджета през новия механизъм. Кметовете на общини на много места отчитат недостиг на компетентни екипи, които да изпълняват строително-ремонтни дейности.
За нас остава проблем неписаното правило, въведено от различните управляващи и контролни органи - най-добрата поръчка е най-евтината поръчка. Но практиката показва друго. Инвестираните публични средства трябва да защитават обществения интерес не само със скорост на изпълнение и ниска цена, но и с качество, което да надживее не само срока на устойчивост на даден проект.
- На много места в страната се появиха проблеми с програмата за саниране. Ще стигне ли тя до малките населени места?
- Енергийното обновяване на жилищния фонд трябва да стигне до всяка сграда, която се нуждае от ремонт, за да покрие съвременните стандарти за енергопотребление. Няма значение дали тя е в областен град или в малко населено място. Такъв трябва да е държавническият подход. Условията за класиране на проектите не зависят от общините, затова въпросът как държавата предвижда да изпълни своите ангажименти в тази сфера трябва да бъде към министерството на регионалното развитие.
- Пътища и пари - това са главните проблеми на кметовете. Особено тревожен е въпросът с четвъртокласната пътна мрежа - пътищата, които са изцяло общински. От каква държавна подкрепа имат нужда местните власти, за да се справят с рехабилитацията на тази изключително важна инфраструктура?
- Основният проблем, пред който сега са изправени общините, е липсата на проектна готовност. Почти никой не си позволява да влага средства в проектиране на обекти, за които няма яснота дали ще бъдат финансирани, защото това би изглеждало нецелесъобразно. Сега, когато за първи път е обезпечен такъв голям ресурс за инвестиции, се изправяме пред проблема с липсата на готови проекти. В момента това е предизвикателството пред общините.
- Липсата на пътища е една от причините за все още голямото икономическо и социално неравенство между Севера и Юга в България, между отделните региони. Какви държавни политики ще решат този болен въпрос?
- Целенасочени и приоритетни инвестиции в ключовите транспортни артерии в Северна България, а именно: рестарт на завършването на АМ "Хемус", строителство на магистралата Русе-Велико Търново с продължението й към тунела под Шипка, изграждане на самия тунел и последващите връзки с АМ "Тракия". Ако искаме наистина да изравним Севера и Юга и регионите да се развиват равномерно, трябват инвестиции както по оста запад-изток, така и по север-юг. Казвам го не само аз и колегите кметове, но и експертите от Института за пазарна икономика в последните си проучвания. Има цели регионални и надрегионални икономически зони, които могат да се разработят, стига държавата да построи адекватна инфраструктура и това важи не само за Велико Търново, но и за редица други градове. Мисля, че по този въпрос с регионалния министър Андрей Цеков нямаме две мнения и е въпрос на кратко време добрите новини за инфраструктурата да станат факт.
- Опазването на културното наследство е друго голямо предизвикателство, още повече, че то е свързано и с климатичните промени. Как държавата трябва да помогне на кметовете?
- Най-сериозният въпрос в тази област е как държавата ще създаде такава система за опазване на културното наследство, която да ангажира и собствениците на сгради в тяхното опазване и поддържане. На територията на община Велико Търново има близо 600 сгради - паметници на културата. Нито една от тези, които са в окаяно състояние, не е общинска собственост. Правните възможности общината да ремонтира частна сграда и след това да възстанови обществените средства са почти непреодолими. Това обрича много от стойностните сгради на разруха. Това е болка на кметовете. Надяваме се, че Министерството на културата ще осмисли важността на този проблем и ще събере работна група за изготвяне на по-същностни промени в Закона за културното наследство. НСОРБ настоява за това отдавна. Като кмет на Велико Търново, заедно с моя екип имаме и конкретни предложения, които са свързани включително със създаването на фонд за подкрепа на частните собственици в поддръжката на ценни сгради, но това не е решение, което може да бъде осъществено без законодателни промени.
- Вие като кмет на Велико Търново - старата столица, пазител на древно културно наследство, каква програма имате за развитие на града като част от Бранд България?
- Велико Търново се наложи като марка за културен туризъм в България. И това е плод на целенасочена работа близо две десетилетия - още от времето, когато управлявах Общинската агенция "Царевград Търнов". За 2023 година почти достигнахме нивата на посещения от 2019 г., а определени музейни обекти в Арбанаси и във Велико Търново дори ги надхвърлиха. Програмата ни има няколко основни насоки: още инвестиции в туристическата инфраструктура, реставрация и консервация на културно-историческото богатство на Велико Търново, иновации и дигитализация и разбира се - маркетинг и реклама.
- Какво е нужно на общините, за да развиват културно-исторически туризъм, който е доказан двигател за развитие на регионите?
- Необходимо е държавната концепция за развитие на културния туризъм да бъде пряко обвързана с усилията на общините. На много места в страната общините инвестират значителен ресурс, създават изключително атрактивни обекти, но те остават извън интереса на туроператорите и не влизат в националните брошури за реклама. В сферата на туризма е нужно разбирането, че държавата и общините трябва да бъдат единни в усилията си за опазване и развитие на наследството, което представлява туристически интерес. Бизнесът трябва да бъде насърчаван да разширява обхвата на традиционните маршрути, защото от това зависи обогатяването на туристическото портфолио на страната.
- Оставането на младите хора в родните им места е основна цел на всеки кмет. Какви програми за младите хора имате във Велико Търново?
- Задържането и привличането на младите хора изисква комплексен подход и така работим от години. Инвестиции в училищата и детските градини е една от важните стъпки - близо 90% от тях във Велико Търново вече са обновени. Оптимизирана връзка между местната власт, образованието и бизнеса също е част от този процес: знаем къде е силата на Велико Търново в сферата на икономиката и още в средното образование развиваме професионални паралелки в няколко направления: туризъм и свързани услуги и бизнеси, лека промишленост и автоматизация на производството, IT, а от скоро: социални дейности и здравеопазване. Много добре работим както с ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", така и с Медицински университет "Параскев Стоянов" /Варна/, който има успешен филиал във Велико Търново. И на трето място: програми за стимулиране на образованието, квалификацията и преквалификацията на младите кадри - чрез специален общински фонд те могат да покриват част от разходите си за обучение, за наем на жилище и др.
- Решаването на кои проблеми на старата столица ще са на дневен ред през 2024 г.
- Продължаваме с изпълнението на няколко големи проекта: за рехабилитация на близо 10 км. улици и пътища в северната и източната част на града, включително и два нови моста над р. Янтра, за осъвременяване на обществения транспорт и транспортната схема. Предстои старт на два големи проекта с еконасоченост: подмяна на 5500 стари печки на твърдо гориво в целия град и населените места от общината с безплатни нови уреди - климатици, термопомпи и др., както и изграждане на 7 км. велоалеи, зарядни станции за електрически автомобили и електрически велосипеди. Освен инвестициите в инфраструктура, пред общините стоят сериозни отговорности, свързани с дигитализацията на административните процеси, с по-активното включване на гражданите в процесите на вземане на решения и изпълнение на ангажиментите. Ние припознаваме и важните държавни задачи като свой ангажимент - присъединяването към ОИСР и въвеждането на еврото са също част от предизвикателствата пред общините в този мандат.
- Коя е голямата Ви цел за новия мандат?
- Като кмет голямата ми цел е Велико Търново да продължи да бъде сред градовете, които се развиват най-добре в България - и по отношение на икономиката, и по отношение на културата и туризма, и разбира се - по отношение задържането и привличането на младите хора. Имам амбициозна управленска програма, която с екипа ми сме начертали още през 2021-а година с Плана за интегрирано развитие на Общината /ПИРО/. Голямата ми цел е великотърновци да бъдат горди с развитието на Старата столица, но затова е нужна и работеща държава. Държава, която си говори с общините и заедно с общините чертае своя път за развитие - нещо, което сякаш бе останало на заден план през 2021-а и 2022-а година. Диалогът се възстановява - важно е да работим заедно, с кабинета "Денков" това се случва и вярвам, че ще го надградим през мандата занапред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
