Звънарки по призвание са 22 годишната Николина и покойната вече баба Мария
Всеки храм има собствена мелодия
Дни преди националния празник Трети март една млада жена привлече погледите към себе си, сбъдвайки своя детска мечта - да бие църковна камбана.
Тя е на 22 години, името й е Николина и е първата дама, която възвестява празничните богослужения на емблематичния манастир "Рождество Христово" в Шипка.
По професия Николина е медицинска сестра. Заедно със своя съпруг Стефан се местят от Варна в Шипка. Двамата вече близо две години изпълняват причудливата мелодия на камбанната композиция от кулата на храма в Шипка. С ръце и крака Николина удря едновременно общо 12 камбани.
"Всяка една е различна по своему. Комбинацията, която майсторите са направили още едно време, е много звучна", споделя младата жена. Заедно със съпруга й редовно се изкачвали до камбаните и веднъж решили да останат там, за да чуят и видят как ги бие дядо Дечко Гарбатулов.
"А той е един от легендарните звънари в България.
Незрящият мъж отдава 50 години от живота си
на камбанния звън", каза преди известно време пред местните медии Николина.
И още: "Всъщност, когато се честваше 120-годишнината на храма, трябваше отново да се звъни голямата камбана, понеже поради реставрацията три години не беше звъняла. Тогава съпругът ми трябваше да изпълни тази роля, но всъщност той се притесни малко в началото. Казах му, че искам аз да пробвам. Известно време звънях аз, после той се включи и след това започнах да слушам дядо Дечко как звъни камбаните и да го записвам с телефона си. Накрая направих една извадка на целия звън, който е оригиналният от построяването на храма и лека полека започнах да се уча".
Всеки храм си има собствена мелодия. Особено тези, които са с много камбани, те си имат определен звън. Това е още от осветяването на храма и от откриването му. Звънът се предава вече 120 години от звънар на звънар и така до ден днешен възвестителите на празничните богослужения съхраняват мелодията по думите на дядо Дечко.
"Просто трябва да засилиш махалото, за да хване инерцията и оттам нататък вече почваш да звъниш. Трябва да знаеш ритъма на самия звън, да знаеш кога да спреш кога да започнеш отново. Някой път трябва да прецениш колко силно да удариш, за да не заглуши голямата камбана прекалено много другите, защото все пак тя е басова камбана, която е на заден фон", разяснява още той.
17 минути - толкова време пее 12-тонната камбана след като веднъж бива ударена.
Иначе Николина и Стефан взели решението да заживеят в Шипка само за няколко минути.
"Просто искахме да се върнем към по-обикновения, към по - простичкия живот. Тук е много по - спокойно, отколкото в големия град. Човек някак може да остане насаме със себе си", подчертава Стефан.
Това не е първият случай, при който представителките на нежния пол огласят небето биейки камбаните на храмовете у нас.
От десетилетия насам
хората, които възвестяват раждане, сватба
и смърт в най-отдалечените селски църкви, са именно клисарките. Те са жените, които помагат на свещениците в богослуженията, почистват храма, подготвят трапези за църковните празници и др. Разбира се, когато чуем за жена, която бие камбани, няма как да не си спомним за баба Мария Зъбова, която почина на 93 г. през 2022 година.
Благодарение на нея прекрасният камбанен звън на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" огласяваше десетилетия наред цяла София. "Чувствам се много развълнувана, когато бия камбаните. Посещават ги много хора, включително и бележити българи. Моят смисъл е да привличам всички българи, които бяха разколебани по време на атеизма. Храмът е моят дом, понякога почти целия ден прекарвам тук", споделяше често тя.
Баба Мария е родена на 26 май 1929 г. в Чирпан в заможно семейство. Завършва Френския колеж "Сен Жозеф" в Пловдив преди 9 септември 1944 година. Започва да работи като учителка по математика. Но от едно от училищата
я уволняват заради донос
че посещавала църква.
"Тези камбани имат една особена сплав, която е много звънкова. Най-голямата камбана е 12 тона с розетката, а самият й език 780 кг. С усилие се задвижва, дори може да повлече човек. До Своге се е чувала някога голямата камбана. Другата е шест тона. Тя е с език 280 кг., а другата е три тона, другата е тон и половина", споделя Мария в интервю за БНР, запазено в Златния фонд на държавното радио.
Тя пристъпва прага на храм-паметника през 1950 г., когато става хористка при смесения хор на катедралата. Служението й в храма започва при светителството на Българския патриарх Кирил, продължава по времето на Българския патриарх Максим и завърши при светителското на Българския патриарх Неофит.
Повече от тридесет години тя бе и празничен звънар в катедралата. За нея бяха правени редица репортажи, а с нея не малко интервюта, в които говореше за Бога, за звъна на камбаните и за своя път към Църквата. Под мелодията на битите от нея камбани са
чествани редица знакови и исторически празници
и събития на Българската православна църква. Камбаненият звън оглася празнично канонизацията на светите Баташки и Новоселски мъченици, както и канонизацията на св. Серафим Софийски. Изпод нейните ръце прозвучава и траурният звън за кончината на Българския патриарх Максим, а след това празничният за избора на новия предстоятел на родната ни Църква - Негово Светейшество патриарх Неофит.
Стотиците стъпала на камбанарията на най-голямата у нас катедрала не я спираха да се качва и да възвестява, както Възкресението Христово, така и Рождеството на Спасителя.
Мария Зъбова остави своя отпечатък в историята на Патриаршеската катедрала и даде на Бога и Църквата това, което можеше - чистият звук на камбанения звън. През 2016 г. Негово Светейшетво патриарх Неофит награди баба Мария с грамота за плодотворни църковни заслуги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
