* Гениалният творец е автор на пиеси, сонети и стихотворения, които са почитани от цялото човечество
* През 2024- та отбелязваме 460 години от рождението на великия английски поет, драматург и актьор
"Да бъдеш или не - това е въпросът. Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба, или да се опълчиш сам срещу море от мъки и да им туриш край? Умри, заспи - не повече. И знай, че твоя сън е краят на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари - дял на плътта!".
Това са първите редове от известния монолог на Хамлет от едноименната трагедия на Уилям Шекспир, написана преди повече от 400 години.
В този завладяващ, брилянтен текст унилият принц Хамлет разсъждава върху смъртта. Оплаква болките си и несправедливостта в живота.
Крилатата фраза се превръща във философия на съществуването за известния герой, както и на гениалния английски драматург.
Уилям Шекспир е написал над 30 пиеси - комедии, трагедии и трагикомедии, 154 сонети и стихотворения. Сред пиесите му са шедьоври като трагедиите "Хамлет", "Макбет", "Крал Лир", "Юлий Цезар", "Отело", "Ромео и Жулиета"; комедиите "Сън в лятна нощ", "Комедия от грешки", "Много шум за нищо", "Укротяване на опърничавата", "Венецианският търговец", "Дванайста нощ" и др.
Историята на Уилям Шекспир е колкото завладяваща, толкова и трагична. Той се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън през 1564 г. в семейството на Джон Шекспир (общински съветник, производител и търговец на кожени изделия) и дъщерята на богат селянин Мери Ардън.
Уилям, третото от осем деца, е най-големият син на Джон и Мери, доживял зряла възраст. Историците днес смятат, че е посещавал безплатното училище "Крал Едуард VI" в Стратфорд, където изучавал латински език и литература. На 18-годишна възраст сключва брак с 26-годишната Ан Хатауей, от която има три деца. В периода 1585-1592 г. започва работа в Лондон като писател, актьор и съсобственик на театралната трупа "Мъжете на Лорд Шамбелана", (по-късно прекръстена на Мъжете на краля). От неговата официална биография научаваме, че повечето си творби Шекспир е написал в периода 1589-1613 г. Трагикомедиите си той създава главно в последните си творчески години. Редица факти от личния му живот пораждат спорове и до днес - противоречиви са мненията за неговия външен вид, религиозните му възгледи, та дори и авторството на някои от произведенията му.
Шекспир остава в историята и като един от най-видните английски писатели, който се ползва с уважението на своите съвременници още приживе, но бляскавата му слава и световно признание добиват познатите ни размери едва през XIX век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича "бардопоклонство". През XX век произведенията на Уилям Шекспир са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и интерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.
След раждането на децата му сведения за живота на Шекспир почти няма. Малко са документите, подписани или написани от него, които са стигнали до нас. Една от причините се крие в големия пожар през 1666 г., който унищожава Лондон, включително и архивите. Биографите, опитващи се да възстановят този период от живота му, цитират множество непотвърдени истории. Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, преразказва една стратфордска легенда, според която Шекспир заминава за Лондон, за да избегне преследване за бракониерство в имението на местния скуайър Томас Луси, на когото поетът си отмъщава, посвещавайки му вулгарна балада. Според друг разказ от 18 век Шекспир започва театралната си кариера като коняр на собственици на лондонски театри. Джон Обри пише пък, че той е бил учител в провинцията. Някои изследователи от XX век предполагат, че Шекспир може би е бил нает като учител от Аликзандър Хогтън, земевладелец католик от Ланкашър, който споменава в своето завещание някой си Уилям Шейкшафт. Единствените доказателства за тези хипотези са слухове, събрани след смъртта на Шекспир, а Шейкшафт е често срещано име в Ланкашър.
Към 1592 г. някои от пиесите му вече са поставяни на лондонска сцена. По това време той е достатъчно известен, за да бъде критикуван в посмъртно издаден памфлет на драматурга Робърт Грийн.
Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г.
В своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана. В условията се посочва тя да го предаде непокътнато на "първия син на своето тяло". Джудит има три деца, като всичките умират без да се оженят. Сюзана има само една дъщеря, Елизабет, която се омъжва два пъти, но умира бездетна през 1670 г., прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир. В завещанието на Шекспир почти не се споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му.
Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата "Света Троица" в Стратфорд.
През 2023 г. името на Шекспир отново разбуни духовете в сферата на историците и културолозите. Театър в английското графство Норфолк съобщи, че е открита сцена, на която е играл Уилям Шекспир.
"Общината на Св. Георги" (St George's Guildhall) е най-старият работещ театър във Великобритания. Той се намира в Кингс Лин и е основан през 1445 година. По време на скорошни реновации, под съществуващия аудиториум е открит дървен под, датиращ от XV век. От театъра твърдят, че съществуват документи, в които е вписано, че Шекспир е играл постановки в залата през 1592 или 1593, съобщи тогава BBC.
По онова време театралните трупи напускат столицата, защото лондонските театри затварят заради чумата. Тогава трупата "Графът на хората на Пембрук" (The Earl of Pembroke's Men), за която се смята, че е включвала Шекспир, е посетила Кингс Лин.
"Разполагаме с окръжната счетоводна книга от 1592-1593 г., в която е записано, че окръгът е платил на трупата на Шекспир да дойде и да играе в залата", обяснява Тим Фиц Хигам, творчески директор на театъра. Подовите дъски бяха открити миналата година по време на проект за реновация на театъра. Дървената сцена, по която се вярва, че е стъпвал гениалният драматург, е била покрита в продължение на 75 години, намираща се няколко сантиметра под модерния под. Д-р Джонатан Кларк, експерт по исторически сгради, оценява възрастта на дървото на 600 години. Сградата на театъра е строена между 1417 и 1430 година, откогато се предполага, че са и дъските.
Според него това откритие е изключително важно не само защото е най-големият дървен под от XV век в страната, но и защото е единствената оцеляла сцена, на която Шекспир е играл. "Това е единственият горен етаж, който е в близко до първоначалното си състояние, където е възможно той да се е разхождал, да е играл", казва д-р Кларк.
Днес над 400 години по-късно думите на Хамлет отново провокират да си задаваме вечния въпрос: "Да бъдеш или да не бъдеш"?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
