Рибката се смалява, 90% от улова се изнася
Цацата, или копърка, както още я наричат у нас, вече изобщо не е най-евтината храна, с която навремето преживяваха безпаричните студенти и сиромасите. Любимата риба, която всеки българин поръчва, щом се добере до морето, гони сериозни цени, като дори може да е по-скъпа от пържолата. Почиващите на българското Черноморие тази година споделят за осезаемо поскъпване, макар че все още има места, на които цените са приемливи, като се запазва и качеството. Най-често това са по-малки традиционни ресторанти.
В повечето кръчми на плажовете порцията е около 11 лв. В някое закътано капанче, макар и рядко, може да се намери и за 5-6 лева. Такава цена има в заведение в Китен, но в менюто не се уточнява за какъв грамаж става въпрос. В Созопол порция от 250 г цаца е между 7 лева и 10 лева. В морската столица Варна се намира и за 6 лв. Една от най-високите цени, споделени от туристи, е в Златни пясъци - 16,90 лв., съобщава БТВ. В по-елитните ресторанти обаче дребната трицона изобщо отсъства от менюто, както е било и в други години.
Една от причините за вдигането на цените е, че поне 90 на сто от цацата, която улавят най-големите български риболовци в Черно море, се изнася в чужбина. Сред най-големите пазари за страната ни е Португалия, обясни шефът на "Асоциацията на производителите на рибни продукти" (АПРП) д-р Йордан Господинов.
Макар че Португалия е на Океана и там рибата е в изобилие, експертите настояват, че качеството на нашите риби е по-добро заради спецификата на морето. "Черноморските видове са много ценни, защото биохимията на морето е по-особена, то е по-сладко", казва д-р Господинов.
- Като семки
В същото време клиентите често се дразнят, че рибката е като семки - дребна, спаружена и дори горчива на вкус. Но за това не са виновни ресторантьорите.
Оказва се, че цацата в нашето море се смалява през последните години. Това са забелязали учените от Института по океанология към БАН. "Има съществено намаляване на средните размери при трицоната. При барбунята също се наблюдава доста масово появяване на по-дребни екземпляри", казва доц. Виолин Райков пред Нова тв. А за по-малките размери си има научно обяснение. "През последните десетина години се забелязва повишение на средногодишната температура на водата. Риболовът също е доста силен фактор, който влияе върху популациите на рибите. И всички тези фактори - естествени и предизвикани от човека, влияят върху темпа на растежа на рибата", твърди доцент Райков.
Високите температури през това лято тласкат рибните пасажи все по-навътре в морето, където водата е по-хладна. "Рибата се крие, основно цацата и хамсията. Като всеки жив организъм и тя търси по-нормални температури - по-хладни и с повече кислород. Затова се налага рибарите да влизат в морето по-рано сутрин, когато е по-хладно. Ако завали дъжд веднага ще се появят северните течения, които ще "обърнат водата", казват рибарите.
България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно, смятат учените. Според д-р Зорница Спасова морските горещи вълни могат да имат опостушително въздействие върху фауната и флората и да доведат до масова смърт, тъй като абсорбират въглеродния диоксид. "Към момента честотата на морските горещи вълни в сравнение с преди 100 години е нараснала с 50% и се очаква до края на века да нарасне четирикратно или дори осемкратно, в зависимост от това дали ще се осъществи оптимистичен или песимистичен сценарий на затопляне", подчерта тя.
- Ловим рапани в румънско, внасяме скариди
От "Асоциацията на производителите на рибни продукти" отчитат, че рапаните в Черно море също стават все по-дребни.
Експертите обясняват, че уловът е намалил количеството на този вид охлюви, защото свръхпопулацията на вида е унищожила в някаква степен необходимата му хранителна среда. В момента внасяме рапани от Румъния. Наши предприятия също оперират там, а български кораби плават под румънски флаг. "Ловим рапани там, защото имаме сключени договори за износ към азиатски страни, които трябва да изпълним", посочва Господинов. Охлювите се изнасят за Китай, Южна Корея и Япония.
Рапанът предпочита топли води, а към момента условията са изключително подходящи за улова му. Предприятията, преработващи рапани, у нас са осем.
През последните години у нас все повече се внасят екзотичните за страната ни октоподи, калмари и сепии, пише БТА.
"Внасяме и скариди, тъй като знаете, че у нас няма от едрите, които сме свикнали да виждаме в магазините. Суши пазарът също се развива много интензивно в България, което също налага увеличаване на вноса. През годините българските фирми се наложиха като много добри преработватели, затова и внасят суровини от чужбина - океански и атлантически риби, дори скумрия", каза още д-р Йордан Господинов.
Митичният групер - опасен хищник и голям деликатес
Опасен хищник се размножава във водите на Черно море - рибата групер. Дали обаче това е мит или е истина - все още е трудно да се каже. "Тази риба - групер, е нещо като легенда. Всеки е чувал за нея, но никой не я е виждал. 90% от рибарите не са чували за нея. Тя обаче е една от най-вкусните риби", обясни пред bTV дългогодишният рибар Георги Димов-Чикагото.
Той разказва, че дълги години е бил в океана и е успявал да хване групер. Има много видове групери - от 4-килограмови до 400-килограмови екземпляри, чиято дължина е поне два метра.
Според Чикагото в Черно море има по-скоро костури, които идват с корабите. Груперите се срещат предимно в Егейско море, а "нищо чудно да има и в Черно море". "Това, че тази риба е хищник, не е проблем. Има и други хищници - като акулите. Делфините също консумират големи количества риба. Според мен груперът няма да нанесе кой знае какви щети, защото говорим за рядък вид риба. Тя не е пасажна риба, за да я има в големи количества", допълни дългогодишният рибар.
Хищната лъчеперка групер, за която Кримският аквариум е готов да плати награда от 5000 рубли за улова ? в Черно море, се оказа далекоизточен (корейски) черен костур. Сега в Черноморския басейн има увеличение на популацията на тази риба, съобщи в ефира на Радио Крим Дмитрий Куцин, старши научен сътрудник в отдела по ихтиология на Федералния изследователски център InBYUM, пише novavarna.net. Далекоизточният костур е вкаран в Черно море отвън. Едър е и стига до около 4 килограма, храни се с малки рибки, раци и расте бързо. Според Куцин сега корейският черен костур живее по цялото черноморско крайбрежие.
Календар на рибаря
Сафридът си тръгва с щъркелите, щом цъфне люлякът, излиза каята
Как да сме сигурни, че в ресторанта ще ни сервират прясно уловена риба, а не замразена от фризера? За избора ни ще помогне да знаем кога излизат различните видове в Черно море. Календар на рибаря публикува naRiba.com:
* Меджит - за рибарите е лампичката, че идва сафридът.
* Сафрид - около 20 май до краят на юни. Юли и август е разпръстнат. Според рибарско поверие сафридът си тръгва с щъркелите.
* Попче (или кая по гагаузки) - тръгва при температури 8-10 градуса на водата, от средата на март. Лови се успешно през цялата година (без зимата - тогава се крие по дупките). По време на горещите летни месеци е на дълбоко, където водата е по-хладна.
Поверие: като цъфне люлякът, излизаш за кая.
* Карагьоз - след 15 март, но на мрежи. На чепаре след средата на юни.
* Зарган - по нашето крайбрежие идва от Азовско море. Лови се предимно през есента - септември, октомври и ноември на бомбарда, булдо и на плувка. Движи се от север на юг по нашето черноморие.
* Калкан - пробите започват в началото на март. Напролет излиза към брега, за да си хвърля хайвера.
* Кефал, илария - цяло лято и есен
* Писия - лови се, когато се лови и калканът. Големите екземпляри идват напролет и след това се оттеглят с калкана. В крайбрежните води остават малките.
* Морска котка - щом стане над 20 градуса, излиза към брега, за да яде.
* Барбун - извършва сезонна миграция заедно със сафрида, лефера и др. от Босфора на север през пролетта и обратно на юг през есента.
* Циганка, паламуд - есента, началото на септември до краят на ноември.
* Чернокоп, лефер - като започне септември, та чак до краят на ноември, при температура на водата до 15-17 градуса.
* Скорпит - тази бодливка има хубаво месо, но след лошото време през 2012 г. изчезна. Лови се заедно с попчетата.
* Дракон - има го по всяко време. Откачва се от въдицата с клещи.
* Хамсия - обект на промишлен риболов, с тралове и даляни
* Цаца - обект на промишлен риболов, с тралове и даляни
* Скумрия - остана в миналото, само спомени...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
