Безплатен обяд не, кьотеци - да
Ресторантите с 9% ДДС още година, фитнесите и туроператорите - 6 месеца
Днес народните представители от Бюджетната комисия се събират в парламента, за да приемат разчетите в хазната на второ четене и да ги подготвят за внасяне в пленарна зала. Какво бе прието на първо четене?
Безплатен обяд няма да има, ако не си получим касовия бон в ресторанта. Депутатите не приеха екзотичната идея на финансовия министър Асен Василев, но гласуваха "за" предложението на Венко Събрутев от "Промяната" - който не получи касова бележка, да може да задържи плащането докато тя не бъде издадена.
Как точно ще действа тази законова разпоредба, приета от парламента на първо четене - на никого не е ясно.
Експерти обаче предупредиха, че ни чака административен хаос. Пред Нова икономистът Юлиян Войнов предупреди, че за прилагането на този текст от закона задължително трябва да има указания от НАП или от друг орган. Михаил Кръстев пък очаква ожесточени спорове между клиенти и управа на заведения за издаване на касова бележка, която може да стигне до някаква форма на саморазправа или до призоваване на компетентните органи. Ако някой клиент реши да не си плаща, ще се вика полиция, прогнозира Кръстев.
В пленарна зала отпадна предложението да се актуализират данъчните оценки на имотите, което щеше да доведе до повишение на данък сгради и такса смет. Общините искаха това да се прави веднъж на две години, ако статистиката установи промяна с над 10% на индексите на имотите. Депутатите не подкрепиха и идеята да има различни местни данъци според района и вида на сградата.
Собственици, които искат да преустройват или да променят предназначението на сграда, вече няма да подават данъчна декларация за това, а общината ще отразява промяната служебно по уведомление от собственика, изпратено до месец след преустройството, решиха още народните представители.
Големите печеливши засега са ресторантьорите. За заведенията се запазва преференциалната ставка на ДДС от 9% поне за още една година. Те обаче ще трябва да разполагат с ПОС терминали. Мярката, приета по време на пандемията, ще важи за фитнесите и туроператорите поне още 6 месеца - до юни 2024 г. Двете асоциации на българските туроператори и туристически агенти - АБТТА и обединение "Бъдеще за туризма", веднага реагираха, като настояват срокът на действие да се удължи до края на 2024 г. Аргументите им са, че туристическите пакети за следващата година са пресметните на ставка от 9% и част от тях вече са продадени. А с отпадането на облекчението секторът няма да е конкурентоспособен на международните пазари. Министърът на туризма Зарица Динкова е уверила бранша, че ще подкрепи позицията на туроператорите.
Друга промяна, която бе приета на първо четене, е вдигането на корпоративния данък до 15% за най-големите компании в страната. Това се случи въпреки изразените опасения на работодателски организации и чуждестранни камари, че България губи едно от най-конкурентните си предимства - ниските данъци.
Промяна е в отговор на инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за въвеждане на глобален минимален корпоративен данък от 15%. България се присъедини към нея още през 2021 г., но имаше удължен срок, в който да имплементира промените в законодателството си - до 2030 г. Тази възможност за отлагане беше дадена и на още няколко държави, тъй като в тях има под 12 централи на мултинационални компании.
"Спокойно можехме да си спестим шест години, през които да се измислят политики, чрез които да се компенсира отрицателният ефект от този данък върху бизнес средата - алтернативни методи за привличане на чуждестранни инвеститори", коментира икономистът Георги Вулджев пред Economic.bg. Облекчението, което депутатите приеха, е възможност за намаляване на данъчната основа с направени инвестиции.
Под допълнителното облагане ще попаднат около 600 компании у нас.
В четвъртък депутатите от бюджетната комисия решиха максималният осигурителен праг да се увелича с 350 лв. от 1 януари 2024 г., до 3750 лв. Това стана при второто четене на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за догодина.
В момента максималният осигурителен доход е 3400 лв. Тоест хората, които получават брутен месечен доход от заплата или по договор за управление в размер на тази сума или по-висока, на месец дължат за осигуровки 1111 лева. При ръст до 3750 лв. от началото на следващата година разходите за осигуровки на един нает ще нараснат с около 100 лв. на месец.
Увеличението ще засегне около 163 хил. души, които по данни на НОИ към началото на 2022 г. са били с облагаем месечен доход над 3400 лв. Около 25% от тях са IT специалисти, 11% са от здравеопазването, държавното управление е около 6%, следвани от консултантския бизнес с 4.2% и финансовия сектор - 2.5%.
Предстои текстовете да бъдат разгледани и в пленарната зала.
Прието бе и предложението минималната работна заплата да стане 933 лв. От догодина тази сума се определя и като минимален осигурителен праг за свободните професии.
11% ръст на заплатите
Бюджетът е разчетен при 3% бюджетен дефицит, припомни отново финансовият министър Асен Василев. По думите му, е заложена по-консервативна прогноза за инфлацията, а очакваният ръст на заплатите е над 11% в частния и държавния сектор. Финансовият министър отбелязва, че бюджетът за социални политики е рекорден. Основните средства за здраве са насочени към профилактика и достъпно здравеопазване в отдалечените места. Увеличават се и вдовишките добавки. Запазена е политиката по доходите на учителите.
Продължава се политиката държавните и общински детски градини да бъдат безплатни. Увеличават се средствата за храна на децата в детските градини. Заделени са пари за забавачки, ясли и училища. Семействата, чиито деца не са приети в детска градина, ще получат компенсация от над 500 лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
