"Големият творец е допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции" - казва проф. Аксиния Джурова
Цитати:
- Това, което си създал, е твоят живот
- Вярвам в безсмъртието
- Чрез изкуството народите достигат духовно сближение
- За миналото съм стар, за бъдещето съм млад
Дечко Узунов е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. Роден е на 22 февруари 1899, в Казанлък, Княжество България, където първо е ученик на Чудомир. Влиза в художествените събития още в началото на кариерата си, втората половина на 20-те години на XX век, и се задържа там до края на своето творчество близо шест десетилетия по-късно.
Дечко Узунов рисува стенописи в казанлъшката църква "Свети Йоан Предтеча", във фоайето на Хотел "Казанлък", като дар за своите съграждани, в карловския "Дом на културата", в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София, припомня сайтът учители.бг.
Дечко Узунов илюстрира множество книги, сред които на приказки на Ангел Каралийчев и на Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
По покана на големите режисьори и педагози Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски - Дечко Узунов създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: "Престъпление и наказание" на Достоевски, "Любов" на Пол Жиралди, "Професията на госпожа Уорън" на Бърнард Шоу, "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, балета "Тракия" на Петко Стайнов.
Става член на художественото дружество "Родно изкуство", в чиито изложби и прояви неизменно участва. От 1932 е преподавател в Художествената академия и осъществява първата си самостоятелна изложба.
Дечко Узунов, освен художник, е и професор, академик, ректор на Художествената академия, директор на Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници, почетен член на чуждестранни академии.
Художественото наследство, което оставя, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство - както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Чрез разнообразието на изразните си похвати сякаш се опитва да внуши, че за всяка мисъл има пластичен еквивалент. Това му печели и прозвището "аристократ на въображението". По своя мащаб творчеството му надхвърля националните ни граници, затова и през 1999 ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му, така творецът получава посмъртно още едно признание за своя принос в изкуството.
"Една от чертите на нашето изкуство, както и музиката, е международният му характер. Чрез него народите по-лесно постигат културно и духовно сближение. В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот", казваше пред приятели Дечко Узунов.
С творчеството си през годините той се утвърждава като едно от най-значимите имена в българското изкуство, а богатото му художествено наследство е част от колекциите на множество държавни музейни институции. През 1976 г. е избран за президент на Международната асоциация за пластични изкуства AIAP към ЮНЕСКО, а две години по-късно е избран за академик на Българската академия на науките.
На 26 април 1986 г. Дечко Узунов умира в ателието си в София.
Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена по скици на художника от Община Казанлък, като е променена нейната локация. Къщата музей е открита за посещение през 1987 г. Изпълнявайки волята на твореца, съпругата му Олга Узунова дарява на галерията 93 негови творби, част от които са подредени като постоянна експозиция. Тя е разположена в четирите стаи на къщата. Показани са негови живописни творби от различни творчески периоди, както и 4 творби на Дечко Узунов, подарени от племенниците на художника - Атанас и Христо Нейкови.
Житейският път на Дечко Узунов е започнал на прага между XIX и XX век е белязан от десетки политически процеси - локални и глобални, няколко войни, от безчет лични и обществени промени и катаклизми, и разбира се от същностни цивилизационни премествания - като откритието на Теория на относителността, антибиотика и телевизията, стъпването на човека на Луната. Тъкмо и затова в заника на дните си Дечко Узунов констатира - "За миналото съм стар, за бъдещото съм млад. И това като че ли обяснява всичко".
Постоянната експозиция "Дечко Узунов. Натрупвания" е своеобразен разказ за формирането на една колекция. Образуването на публична художествена сбирка е дълговременно занимание, в основата на което стоят два изключително важни в човешкото общество феномена - дарението и покупката. Първото може да бъде реализирано както от самия автор, така и от притежатели на негови творби - колекционери и родственици, като много често то е белязано от субективни фактори - лични пристрастия и сантимент на автора, невъзможност на художника да съхранява творбата си и др. Откупуването е вторият механизъм, с който една художествена сбирка се обогатява, като то е преди всичко целенасочен процес, най-често иницииран от екипа от експерти, работещи в музейната институция или като лична инициатива на изявен в областта специалист. При осъществяването на откупка или приемането на дарение се съблюдават низ от фактори, сред които са естетическите качества на творбата, нейната съотносимост към обхвата и целите на музея, възможностите за адекватното ? опазване и публичното презентиране, авторските права и ред други характеристики, дефинирани в различни законодателни рамки и нормативни текстове.
Идеята за Къща музей "Дечко Узунов" се ражда още в края на 60-те години на миналия век, когато художникът, навлязъл в своята творческа зрелост, при посещението на родния си град не открива бащиния си дом. Домът, в който е израснал и е направил своите първи крачки в света на изкуството, се е превърнал в руина. Заедно с тогавашната административна управа на града е взето решение той да бъде възстановен по спомени на художника. Така се ражда картината му "Спомен за родната къща", днес една от ключовите творби на автора в колекцията на Художествена галерия - Казанлък. Пак по спомен са разчертани "одаите", в които е слушал майчината песен, стълбището, по което е слизал, взирайки се в огледалото в ръката си, за да гледа небето и облаците в него, мазата, чешмата, вадичката. Но обърнем ли се към документалния фотографски материал, в който е увековечен реалният образ на съборения през 40-те години истински дом, няма как да не констатираме редица отличия. Нещо повече - новопостроената "родна" къща на художника е на съвършено друго място в Казанлък. Тя се е "пренесла" от тогавашната Къренска махала в оформената през 70-те години като своеобразен етнографски комплекс Куленска махала. С други думи, съзидан е един избледнял под напора на годините спомен на художника за родния дом. Спомен като представа за всичко изгубено и усвоено по дългия път от съзряването до старостта.
Дечко Узунов не доживява официалното откриване на своята спомнена "родна къща". Но затова пък в своето повече от 30-годишно съществуване Къща музей "Дечко Узунов" се е обособила във важна част от културната инфраструктура на града.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
