10 събития, които промениха света

2023-та бе тежка година, година на изпитания на световната сцена, която показа, че силите на хаоса стават все по-силни и взимат връх в човешките отношения. Войни продължаваха, избухваха нови, а смяната на властта в много държави също бе съпроводена с шума на оръжията. Геополитическата надпревара достигна до точката, в която съперничеството между държавни глави стана водеща новина, без да има осезаем напредък от разговорите между тях. Като цяло добрите новини са в дефицит, констатира авторът на една от класациите на събитията на 2023 г. - Джеймс М. Линдзи, старши вицепрезидент на Съвета за международни отношения, частна американска изследователска организация в сферата на външната политика.

10. "Епидемията" от преврати

Кризата на демокрацията в световен мащаб продължава. Оптимистите прогнозираха четвърта вълна на глобална демократична експанзия. Тази прогноза обаче се провали с гръм и трясък през 2023 година. Доклад на "Фрийдъм хаус" в началото на годината отбеляза, че 2022 г. е била седемнадесетата поредна, в която глобалната свобода и демокрация са се свили. Сякаш за да докаже това, "епидемията" от преврати в Африка продължи.

През юли армията на Нигер свали демократично избрания президент на страната. Съседните държави обещаха да се намесят, ако превратът не бъде отменен, но военните хунти, управляващи Мали и Буркина Фасо заплашиха с война в отговор на възможна такава намеса. През август армията на Габон пое властта и даде неясни обещания в крайна сметка да проведе избори.

Нова прогресивна партия спечели най-много места на изборите през май в Тайланд. Въпреки това задкулисна сделка доведе до провоенно правителство, което остави най-големия победител на изборите извън властта. Правителството на Индия пък продължи да използва мерки на ръба на закона, за да накара критиците му да замлъкнат.

Крайнодесните партии отбелязаха видим напредък в цяла Европа, съживявайки спомени за това колко европейски демокрации са рухнали преди век, за да доведат в крайна сметка до Втората световна война.

В САЩ Доналд Тръмп нарече опонентите си "паразити", каза, че ако се върне в Белия дом, той няма да бъде диктатор "с изключение на първия ден" и най-открито даде заявка, че ще използва поста си, за да атакува своите политически противници. Като цяло годината не бе добра за демокрацията.

9. Завладяването на космоса

Продължава надпреварата за овладяване на космоса. Ако някогашните пионери са завладявали Дивия Запад, най-високите планински върхове на планетата, северния или южния полюс, днес командата е: "Напред към небесата!". Както държави, така и частни предприемачи правят невиждани инвестиции в борбата за овладяване на космоса. 77 държави имат космически агенции, а 16 от тях могат да изстрелват полезни товари в космоса.

Луната е от особен интерес. Усилията на Русия да положи нов отпечатък по земния спътник завършиха с разочарование през август, когато нейният спускаем апарат се разби на повърхността на Луната. Дни по-късно Индия стана четвъртата страна в историята, която приземи безпилотен апарат на Луната, и първата, която направи това близо до южния полюс. Две седмици по-късно Индия стартира и мисия за изучаване на слънцето. Китай и САЩ също имат амбициозни лунни програми, като НАСА има за цел да върне астронавтите на Луната.

Тези и други свързани с космоса усилия подхранват опасенията, че геополитическите сблъсъци на Земята може да доведат до милитаризиране на космоса. Повишеният интерес към овладяването му извади на показ и липсата на правила при този нов поход към неизвестното. САЩ даде тласък на своите Споразумения "Артемида", с които се опита да сложи някакъв ред в цивилното овладяване и използване на открития космос. Само че държави като Китай, да не споменаваме Русия (!), отказват да се присъединят към тях. Положението се усложнява още повече и от факта, че редица частни предприятия, като "Спейс Екс", "Блу Ориджин" и "Върджин Галактик" вече играят водеща роля в космическите операции. Това повдига въпросите за печалбата като мотив и националната отговорност към изследването и овладяването на небесата. Остава и проблемът с постоянно увеличаващия се космически боклук в околоземна орбита.

8. Индия изпревари Китай по население

Индия изпревари Китай като най-населената страна в света. През последния век, ако не и по-дълго, Китай имаше най-многобройното население на планетата. Това приключи през 2023 г. Сега Индия е на първо място, като жителите й се изчисляват на на 1,43 млрд. души. Индия вероятно ще остане най-населената страна за десетилетия напред. Населението на Китай едновременно намалява и застарява. Демографите прогнозират, че китайското население ще намалее със 100 милиона души до средата на века, или повече от намалението, което се очаква за всички държави, освен 15 в света днес. През същия период от време средната възраст в Китай ще се повиши от тридесет и девет години на петдесет и една.

Междувременно населението на Индия трябва да достигне близо 1,7 млрд. до средата на века със средна възраст от тридесет и девет години. Докато демографията не е съдба, тя ограничава или увеличава възможностите на всяка една страна. Държавите с по-младо, нарастващо население обикновено имат по-жизнена работна сила, която потребява повече и в резултат на това се радва на по-високи темпове на икономически растеж. Китайското правителство е изправено пред засилен натиск да инвестира в мрежата за социална сигурност на страната, скъпо начинание, което може да отнеме ресурси от други приоритети.

По-благоприятната демография на Индия извади на дневен ред темата за т.нар. "демографски дивидент" - нарастването на броя на младите работещи, които се превръщат в двигател на растежа. Ако тенденцията продължава, последствията за баланса на силите в Азия може да са значителни. Това, разбира се, е голямо "ако". При правенето на политики, както и в покера, това, което има значение, са не са само картите, които са ви раздадени, но и колко добре играете играта.

7. Азербайджан получи Нагорни Карабах

Азербайджан най-накрая получи Нагорни Карабах. Вторичните трусове от разпадането на Съветския съюз продължават да се усещат три десетилетия по-късно. Държавите, възникнали след разпадането на СССР, имаха граници, които често не съвпадаха с разпределението на националните групи, а това пося семената на конфликта. Анклавът Нагорни Карабах в Азербайджан например беше населен почти изцяло с етнически арменци, незаинтересовани да бъдат управлявани от Баку.

В края на 1991 г. Нагорни Карабах обяви независимост, което предизвика война между Армения и Азербайджан. Когато боевете приключиха през 1994 г. с примирие с посредничеството на Русия, анклавът получи фактическа независимост заедно с част от територията на Азербайджан. Въпреки периодичните трансгранични атаки, примирието се запази до избухването на широкомащабни боеве през септември 2020 година.

След шест седмици Русия договори ново прекратяване на огъня. Това остави Азербайджан под контрола на голяма част от Нагорни Карабах. Напрежението остана високо. През септември 2023 г. Азербайджан атакува отново. В рамките на дни той превзе територията, която все още не контролираше, и обяви, че ще започне "реинтеграцията на анклава." В рамките на една седмица повече от сто хиляди арменци, или приблизително 85% от населението на Нагорни Карабах, избягаха в Армения. Изселването предизвика протести в Армения заради провала на нейното правителство да защити арменските събратя и повдигна въпроси защо Русия не успя да предотврати развитието на събитията.

6. Унищожителните земетресения

Земетресенията в Турция и Сирия. На 6 февруари 2023 г. разрушително земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер разтърси южна и централна Турция, както и северна и западна Сирия в ранните часове на деня. Епицентърът е бил на 37 км на запад-северозапад от гр. Газиантеп. Жертвите на земетресенията в Турция и Сирия надхвърлиха 50 000. Службата за управление на бедствия и извънредни ситуации (AFAD) информира, че броят на жертвите в Турция вследствие на земетресения е нараснал до 44 218.

Впоследствие часове по-късно се случи второ земетресение с магнитуд 7,7 с център на 95 км север-североизток от първия трус. Последствията бяха белязани от широкомащабни разрушения и трагична загуба на десетки хиляди животи. Това сеизмично събитие се нарежда сред най-мощните земетресения, регистрирани някога в този район на света. Трусовете бяха усетени чак до Египет и черноморското крайбрежие на Турция, предизвиквайки над 30 000 вторични труса през следващите три месеца. Експерти на ООН по човешкото развитие са изчислили, че около 1,5 млн. души са останали без дом в резултат на бедствието.

5. Изкуственият интелект преобръща живота ни

С гръм и трясък, изкуственият интелект (ИИ) навлезе в общественото съзнание миналата година с пускането на ChatGPT. През 2023 г. технологията, базирана на т.нар. широкоезични модели, не само се подобри - според съобщенията най-новата версия на ChatGPT е десет пъти по-напреднала от своя предшественичка - но и правителства, бизнес и отделните хора се втурнаха да използват потенциала на ИИ.

Това предизвика разгорещени дебати дали изкуственият интелект отприщва нова ера на човешката креативност и просперитет или отваря "кутията на Пандора", която ще създаде кошмарно бъдеще. Оптимистите посочват как ИИ подпомага научни пробиви с безпрецедентна скорост в редица области, позволявайки бързо създаване на нови лекарства, отключване на медицински мистерии и разрешаване на привидно неразрешими математически задачи. Песимистите пък предупреждават, че технологията се развива по-бързо от способността на хората да оценят и смекчат вредата, която може да причини, независимо дали става въпрос за масова безработица, затвърждаване на съществуващите обществени неравенства или тласък на процеса на изчезване на човечеството.

Джефри Хинтън - един от пионерите на ИИ, напусна работата си в Google, за да предупреди за опасностите на изкуствения интелект, а технологични гурута като Илон Мъск и Стив Возняк подписаха открито писмо, с което информират за сериозния риск за обществото и човечеството. Междувременно скептици са на мнение, че в скоро време изкуственият интелект ще започне да се самообучава от собствените си постигнати резултати, което ще го отдалечи от нормалния модел на човешкото развитие. Правителствата изостават от надпреварата с ИИ и засега не могат да се възползват от предимствата или евентуално да се борят с недостатъците му.

4. Искрите САЩ - Китай

Противопоставянето между САЩ и Китай продължава с пълна сила. В началото на 2023 г. изглеждаше, че напрежението между САЩ и Китай намалява. Миналия ноември Джо Байдън и Си Цзинпин проведоха продуктивен разговор в рамките на срещата на върха на Г-20 в Бали. Държавният секретар Антъни Блинкън трябваше да посети Пекин през февруари, за да обсъди разведряването във все по-напрегнатото геополитическо съперничество между двете страни. Но тогава над САЩ се появи китайски шпионски балон. Той се носеше из въздуха над страната в продължение на седмица преди изтребител на ВВС на САЩ да го свали край бреговете на Южна Каролина.

Пекин настояваше, че балонът е бил изместен от курса си, докато е извършвал наблюдения на времето, обяснение, което САЩ отхвърли. Инцидентът разпали политическите страсти в Съединените щати и накара Блинкън да отложи посещението си в Пекин. Най-притеснителното е, че китайски министър отказа да приеме телефонно обаждане от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, след като балонът беше свален, подчертавайки липсата на установен комуникационен канал между двете суперсили.

Блинкън най-накрая посети Пекин през юни за това, което служители на Държавния департамент нарекоха "конструктивни" разговори. Тези разговори не попречиха на Вашингтон да наложи допълнителни ограничения върху търговията с Китай, като същевременно оказва натиск на Пекин по отношение на Тайван. Байдън и Си се срещнаха и този ноември в кулоарите на форума на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско. Разговорите доведоха до няколко незначителни споразумения, но големи пробиви нямаше.

3. Успехът на Украйна

Очакваната и в крайна сметка стартирана контраофанзива на Украйна постигна много и на висока цена. В началото на 2023 г. надеждите бяха големи, че украинската контраофанзива може да разруши контрола на Русия върху Източна Украйна и дори Крим. Дългоочакваното контранастъпление започна в началото на юни. Въпреки нанасянето на големи загуби на руските войски обаче, бойните линии почти не се придвижиха. Руските военни бяха използвали зимата и пролетта, за да подготвят защитата на позициите си.

В началото на ноември високопоставен генерал от украинска страна описа боевете като "застой" и призна, че най-вероятно няма да има дълбок пробив. И наистина Русия е спечелила повече територия през годината отколкото Украйна. Дипломатическите разговори бързо се насочиха към това дали Украйна може да издържи, камо ли да спечели, война на изтощение, която изглежда е в полза на Русия предвид значително по-големите й икономика и население. Въпреки ужасяващите загуби, Русия удвои броя на войските в Украйна през есента на 2023 г. в сравнение с началото на инвазията и руската икономика остана на ниво.

Дали руският президент Владимир Путин ще се съгласи да спре боевете е спорен въпрос. Той вероятно вярва, че времето е на негова страна, особено ако изборите в САЩ следващия ноември доведат до президент, който иска да реши конфликта по-бързо, независимо от интересите на Украйна. Нарастват и призивите на Киев за още международна помощ, а в САЩ и дори в Западна Европа се появи "умора", която не работи в полза на Украйна.

2. "Хамас" нападна Израел

Близкият изток изглеждаше в сравнителен баланс в края на септември тази година. Последните постигнати споразумения задълбочаваха връзките между Израел и арабските страни. Имаше и съобщения, че Саудитска Арабия може скоро да установи дипломатически отношения с Израел. Примирието в продължилата много години гражданска война в Йемен се спазваше.

Всичко това се промени на 7 октомври, когато "Хамас" нападна Израел. Около 1200 израелци бяха убити, а това се превърна в най-смъртоносния ден в историята на държавата. Около 240 души бяха взети за заложници. Обещавайки да унищожи "Хамас", израелската армия започна да нанася въздушни удари срещу Газа и след това нахлу в северната част на ивицата.

Договорената пауза в боевете в края на ноември осигури освобождаването на известен брой заложници. Но сраженията скоро се възобновиха с израелските войски, които се насочиха към южната част на Газа. Увеличаващият се брой на жертвите сред палестинското цивилно население подхранва протестите в световен мащаб и обвиненията, че Израел извършва военни престъпления. Тел Авив отхвърля обвиненията с аргумента, че "Хамас" използва палестинските граждани като жив щит.

Президентът на САЩ Джо Байдън недвусмислено подкрепи правото на Израел да отвърне на удара и дори посети израелската държава в началото на конфликта, за да покаже поддръжката си. В началото на декември обаче в САЩ официални лица публично призоваваха Израел да направи повече за защита на цивилните, защото в противен случай рискува "стратегическо поражение." Първоначалните опасения, че конфликтът в Газа може да доведе до по-широка близкоизточна война, отслабнаха до края на годината, но не изчезнаха. Как ще завърши конфликтът и какво ще последва от него остават открити въпроси.

1. Голямото затопляне

Глобалните температури чупят рекорди. Изменението на климата вече не е бъдеща заплаха. За света това е новата реалност. 2023 г., според извършваните измервания, вероятно е най-горещата година в историята. Глобалните температури не са били толкова високи от 125 000 години и ще надхвърлят границата от 2 градуса по Целзий, заложена в Парижкото споразумение от 2015 година. Резултатите се изразяват в екстремни метеорологични явления по целия свят, вариращи от огромни горски пожари през екстремна суша до рекордни наводнения.

Високите температури, съчетани с висока влажност, могат да убиват и това вече се вижда по света. Но има и оптимисти, които посочват възможности за обръщане на отрицателната тенденция. Общите инвестиции в чиста енергия скочиха. Цената на вятърната и слънчевата енергия продължава да пада и много емисии ще достигнат пикови емисии през следващите няколко десетилетия. Водородът се рекламира като източник на чиста енергия. Първите търговски начинания, насочени изчистване на атмосферата от въглероден диоксид, започват да функционират, докато учените експериментират с "подобрено изветряне на скалите", което използва минерали като базалт за пасивно абсорбиране на въглероден диоксид.

Въпреки това остават сериозни съмнения относно това колко бързо и колко широко могат да се приложат подобни технологии, особено след като производството на изкопаеми горива и емисиите продължават да нарастват. Представители от цял свят се събраха на 28-та Конференция за климата (COP-28), за да обсъдят планове и споразумения. Но тези срещи сякаш свидетелстват за поговорката, че "когато всичко е казано и направено, повече се казва, отколкото се прави". Човечеството вече може и да е пропуснало шанса си да избегне катастрофалните климатични промени.