Совите не са това, което са. Тази реплика от филма "Туин Пийкс" повече от 30 години смущава. И до днес няма общо мнение какво са искали да ни кажат от екрана.
Замислих се покрай историята с разменените затворници между Русия и пет западни държави. Започвам да мисля, че посланието може да звучи и така: Светът не е това, което е. Светът не е това, което виждаме и си мислим че е. Той е нещо друго, невидимо, могъщо, което взима решенията и управлява нещата. Нещата от живота на хората и държавите. Светът не са лъвовете и тигрите, а милионите невидими мушици в листата, без които и дърветата, и цветята ще умрат. Защото няма кой да ги опрашва или да разнася семената им. След това идва ред и на хората.
И така: на 31 юли, петък
светът се разтресе от новината
че е извършена най-мащабната размяна на затворници между Русия и Запада. Бързописците веднага започнаха да обясняват, че преговорите между Русия и САЩ са постигнали огромен успех. Само че президентът Джо Байдън каза, че не му се е наложило да разговаря с руския президент Владимир Путин по въпроса за размяната.
Имаше трогателни сцени на летището в Обединената военно-въздушна база "Андрюс" край Вашингтон, където кацна самолетът с тримата американци, държани в руски затвори. Посрещнаха ги лично президентът Байдън и вицепрезидентът Камала Харис. Разбира се, и разплаканите семейства и близки на освободените. Двамата приветстваха журналиста от "Уолстрийт Джърнъл" Евън Гершкович, бившия морски пехотинец Пол Уилън и журналистката Алсу Курмашева. Бяха трогателни сцени сред възгласи и сълзи на радост.
Камала Харис каза, че е изключително важно да имаш президент, който разбира силата на дипломацията.
От своя страна Байдън заяви, че се чувства прекрасно да ги приветства на американска земя. Той отхвърли идеята, че подобна размяна може да насърчи Путин да арестува повече американци. И каза, че не можем да оставим тези хора да гният в затвора, защото други хора могат да бъдат арестувани.
И тук той
повдигна за първи път завесата
Разбира се, съвсем лекичко. Той изказа специална благодарност на Германия и Словения, без чието сътрудничество цялата размяна не е била възможна.
"Това бяха трудни решения. Страните се съгласиха на трудни условия, които противоречат на техните интереси", каза Байдън.
"Германският канцлер Олаф Шолц беше невероятен. При преговорите руснаците дадоха ясно да се разбере, че размяна няма да има, ако в нея не е включен "убиецът от Тиргартен", заяви Байдън. Това е полковникът от ФСБ Вадим Красиков. Германия трябваше да направи значителни отстъки, знаейки много добре колко правно чувствително е предаването на руския държавен терорист. Той беше законно осъден в Германия на доживотен затвор. Красиков посред бял ден, в сърцето на Берлин, в Тиргартен, застреля бившия чеченски боец и голям противник на Путин Селимхан Чангашвили през август 2019 г. Председателят на Наказателния съд Олаф Арнолди намери вината за особено тежка. В края на процеса той говори за руския държавен тероризъм.
Мнозина и днес си задават въпроса не е ли небалансирана размяната. Да освободиш убиец, държавен терорист, срещу журналисти? "Престъплението" на Евън Гершкович е, че е снимал вагоностроителен завод в Урал. При това зад оградата. За това, съдът в Русия му даде 16 г. затвор.
Все пак беше освободен и един германец, осъден на смърт в Беларус, но след това помилван и присъдата заменена с доживотна.
В Москва Путин посрещна освободените на летище Внуково.
С червен килим и гвардейска рота. Като герои
Той ги прегърна, някои целуна и подари на жените цветя. Той им обеща държавни награди. "Бих искал да се обърна към тези от вас, които са на военна служба. Благодаря ви за вашата лоялност към вашата клетва и вашата преданост към дълга. Вече сте у дома. Ще се видим скоро и ще поговорим за бъдещето ви. Поздравявам ви!", бяха думите на руския президент.
Но това противоречи на думите на Дмитрий Медведев, бивш президент и премиер на Русия, сега зам.-председател на Съвета за национална сигурност. Той направо заплаши и освободените, и политическите затворници, които продължават да лежат по затворите.
"Сега предателите трябва спешно да потърсят нови имена и да се маскират като част от програми за защита на свидетелите", написа Медведев в канала си в Телеграм.
И добави: "Човек, разбира се, би искал предателите на Русия да гният в тъмницата или да умрат в затвора. Но е по-полезно да изведем нашите хора, които са работили за отечеството, за всички нас".
Всъщност противоречие между Путин и Медведев няма, опазил Бог Медведев. Единият обявява убийците за национални герои, другият заплашва "предателите".
Такива думи доказват, че политологът Дмитрий Орешкин е прав. "Руските тайни служби са абсолютно сигурни, че знаят върховната тайна на сътворението. Целият свят е просто игра за тях и от тази гледна точка човек трява да защитава и насърчава своите". За тези "свои" държавният глава в Кремъл неохотно, но все пак освобождава и руски опозиционери.
Все пак важно е да знаем, че в Русия има повече от
1300 човека зад решетките по политически причини
според OVD-Info.
Въпреки всичко в политическите и юридическите среди в Германия имаше големи резерви дори да се мисли за размяна на полковник Красиков. Външният министър Аналена Бербок в началото е категорично против да се обсъжда случая Красиков преди да е лежал поне 10 години в германски затвор. Още повече, че и до днес не е ясно кой е помагал на Красиков. Това е престъпление, което той просто няма как да е подготвил сам. Има и друго. Убийство в сърцето на Берлин е знак за дългата и широкообхватна ръка на Путин в Европа.
Точно преодоляването на тези проблеми даде повод на президента Байдън да каже: "Шолц беше невероятен!".
В крайна сметка Шолц убеди скептиците, че федералното правителство е длъжно да защитава германските граждани навсякъде. А освен това и солидарността със САЩ е важен мотив.
За последен път Германия участва в размяна на затворници преди 12 г. Тогава Берлин предложи да освободи двама съпрузи, задържани за шпионаж в особено тежък случай. Те са живяли в Германия с австрийски паспорти 25 г. и при ареста са признали, че са руски граждани. Но и до днес германските органи за сигурност не знаят истинската им самоличност. Техните псевдоними и кодови имена са Андреас Аншлаг (Яма) и Хайдрун Аншлаг (Тина). Тогава руснаците трябваше да освободят руски гражданин, предал над 1000 секретни документи на САЩ, включително доклади на ФСБ (Федералната служба за безопасност), написани специално за президента и премиера на Русия.
Още през 2022 г. Путин е дал на американците да разберат колко много държи Красиков да се върне в Русия.
В замяна е предлагал морския пехотинец Пол Уилън
Но Вашингтон не смяташе "обикновения американски затворник за адекватен заместител на "убиеца от Тиргартен".
Всъщност германското правителство е било готово да предаде Красиков на Москва, ако Алексей Навални бъде освободен. Според германски източници канцлерът Олаф Шолц е бил готов на тази крачка. Както и шефът на Канцлерството Волфганг Шмид. Но външпият министър Аналене Бербок, както и разузнавателните служби са били против. Бербок спря сделката през 2022 г, Навални почина в руски затвор зад полярния кръг, а неговото място бе заето от журналиста Евън Гершкович.
Много трудно е било и решението на Словения поради наличието на сериозни законодателни пречки. Все пак правителството в Любляна е намерило изход, след като се е изяснило, че без освобождаването на човека в техен затвор руснаците няма да направят размяната.
И така се стига до началото на проекта за размяна. То е поставено през пролетта в столицата на Саудитска Арабия, Рияд. Там са преговаряли представители на Русия, Германия и САЩ. Напредък не е постигнат и въпросът е поет от турското разузнаване МИТ. От този момент всичко се ръководи от турските служби. Размяната е станала на летището в Анкара. Участвали са 7 самолета - два от САЩ, по един от Словения, Германия, Полша, Норвегия и Русия. МИТ до такава степен контролира нещата, че нито един самолет не е могъл да излети от Анкара само с разрешение на Ръководство въздушно движение. Разрешението го дава МИТ.
Важна роля е изиграло едно нощно посещение. То е направено по искане на турските служби. В самолета е Сергей Наришкин, ръководителят на службите за външно разузнаване на Русия. Споразумението вероятно е финализирано тази нощ, казва експертът по турско-руските отношения Йорук Исик. На другия ден в Анкара обявяват, че размяна ще има. Акиф Чагатай Килич, главен съветник по въпросите на външната политика и сигурността на президента Ердоган каза, че "Турция е една от малкото страни, които могат да водят диалог с много държави едновременно." И допълва: "Турция е една от малкото страни, които могат да играят роля в прекратяването на руската агресия в Украйна. Може би не веднага, но един ден."
Години наред Турция заема позиции, които са неудобни за Берлин, Брюксел и Вашингтон. В Анкара наричат това "стратегическа автономия". Въпреки това мнозина мислят, че това е предимство за Запада. Отговорникът за европейската политика и НАТО в Министерството на отбраната на САЩ казва, че каналът за комуникация на турското правителство с Кремъл е политически актив от гледна точка на САЩ.
Когато слезе от самолета на летището Кьолн-Бон, най-известният между освободените -
Владимир Кара-Мурза беше изненадан
Той не знаеше, че ще има размяна и ще бъде освободен. Никой не му е казвал нищо, той не е подписвал нищо, не е искал помилване. "Бях абсолютно сигурен, че ще умра в затвора на Путин", бяха първите му думи. Когато надзирателите нахлули в килията му в Омск, той помислил, че ще го водят на разстрел. "Всъщност мислех, че ще ме екзекутират", са неговите думи. "Никой не ни е искал съгласието. Бяхме натоварени в самолет като говеда и отлетяхме."
Той кацна в Германия с единствените цивилни дрехи, които притежава: черни гащета и тениска и джапанки за баня.
Наскоро му беше наредено да подпише молба за президентско помилване, но той отказал да моли Путин за милост.
"Той е диктатор, узурпатор и убиец", смята освободеният.
Той е болезнено слаб, според него от стрес. Все още се чувства неспокоен от внезапното си преместване от строго охраняван затвор в Сибир в принудително изгнание след повече от две години зад решетките. В Русия Кара-Мурза имаше присъда от 25 г. заради яростното и упорито осъждане на Путин и на войната в Украйна. Той е прекарал последните 11 месеца в изолатор, принуден да сгъва леглото си всяка сутрин в 05.00 ч. Давали са му хартия и химикалка само по един час на ден.
"Толкова е лесно да загубиш ума си. Губиш чувство за време и пространство. Наистина всичко. Не правиш нищо, не говориш с никого, не ходиш никъде. Ден след ден, ден след ден." - разказва Кара-Мурза пред BBC. Нямал право на телефонни обаждания,
говорил с децата си два пъти за две години
"След две отравяния от ФСБ не съм в подходящо здравословно състояние за затвор със строг режим", казва той с кисела усмивка. През септември лекар от затвора му е дал една година, най-много 18 месеца живот, ако остане зад решетките.
И така, животът продължава. Едни в изгнание, но живи, други още по затворите в очакване всеки следващ ден да е последният им на този свят.
А службите ли? Те винаги работят и само от време на време се чува по нещо от това, което правят. Но... такава им е работата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
