Преди повече от две седмици във Франция се случи дълго очаквана промяна - бе назначен премиер - бившият преговарящ за Брекзит от страна на Европейския съюз Мишел Барние. До избора на 73-годишния Барние се стигна след седмици на политическа безизходица. След лошото представяне на неговата партия на европейските избори, президентът Еманюел Макрон разпусна парламента и свика предсрочни избори. И макар голяма част от французите да са доволни от избора на Барние, повечето от тях не очакват той да остане дълго на поста.
- Колко шарен е кабинетът
Макар на пръв поглед да не си личи, правителството, което Мишел Барние оглави, беше съставено дни след това чрез сложни и комплексни преговори. Изходът от тях не оправда очакванията на някои анализатори, че в кабинета може да има представители на левоцентристката коалиция "Нов народен фронт", победила на втория тур на парламентарните избори на 7 юли, или пък министър, ползващ се с негласната подкрепа на крайната десница "Национален сбор", спечелила на евроизборите във Франция и класирала се на първо място на първия тур на парламентарния вот.
12 от членовете на кабинета (от общо 39 министри, делегирани министри и държавни секретари) са от центристката партия "Ренесанс" на президента Еманюел Макрон, която заедно с нейните центристки партньори остана на второ място на втория тур на парламентарните избори и на евровота. 10 членове на кабинета са от десноцентристката партия "Републиканците", която се класира на четвърто място на вота. По три поста в правителството получават Центристката формация "Демократично движение", коалиционен съюзник на партията на Макрон, и десноцентристката формация "Съюз на демократите и независимите".
Два поста получава центристкото движение "Хоризонти", коалиционен съюзник на партията на Макрон. Пет поста отиват за представители на различни десни сили. Един държавен секретар е без политически етикет, а по един пост имат центристката либерална формация "Радикална партия" и десноцентристката и либерална партия "Нова енергия". Остава пост и за представител на левицата, но той се приема за аполитичен след дълги години по върховете на администрацията.
Тази малко скучна разбивка показва, че кабинетът на Мишел Барние е определено макронистки, центристки и десноцентристки. Левицата трудно може да се асоциира с него, а за крайната десница той може би няма да бъде достатъчно твърд по ключови политики, коментират анализатори.
- Запазване на политиките
По-внимателен преглед на постовете в новия кабинет показва, че Макрон (бащата на този министерски съвет) ще запази курса в областта на отбраната. Това означава подкрепа за Украйна, а също и прокарване на идеята за стратегическа отбранителна самостоятелност на Франция в един стратегически самостоятелен в сферата на отбраната ЕС, който не се конкурира с НАТО, а го допълва. Такива сектори като националното образование, екологичния преход, енергийната ефективност, зелените енергии, усилията в полза на климата, превенцията на екологичните рискове, енергийната независимост, трудовия пазар и заетостта, намаляването на бюрокрацията и трансформирането на държавната администрация също ще останат приоритетни теми за Макрон.
Контролът на "Ренесанс" върху мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията означава, че Макрон ще прокарва и идеите си в тази насока, а именно за засилване на индустриалната мощ на страната. Същевременно президентът ще контролира и усилията на правителството за намаляване на публичния дефицит и на държавния дълг. Поради тази причина финансовите въпроси ще се движат не само от мегаминистерството под контрола на "Ренесанс", но и от отделен министър на пряко подчинение на премиера, който също ще е от въпросната формация.
Секторите на здравеопазването и земеделието, които катализираха в последните години общественото недоволство, обаче са поверени на партньори в управляващата коалиция. Трънливият въпрос за отвъдморските територии, в някои от които в последно време има недоволство срещу централната власт, също е поверен на партия партньор в управляващата коалиция.
- Кой, как и защо
Няколко министри от кабинета на досегашния премиер Габриел Атал фигурират отново в правителството на Мишел Барние. На първо място поста си запазва Себастиан Льокорню, министърът на въоръжените сили още от правителството на Елизабет Борн. Той е и представител на "Ренесанс" и винаги е бил смятан за много приближен на Макрон. Хвален е заради политическата си проницателност. В миналото е бил десноцентрист преди да премине към партията на Макрон. Льокорню е роден през 1986 г. и запазването на ключовия му пост в поредното правителство от втория мандат на Макрон навежда на мисълта, че след три години той би могъл да бъде и политическият наследник на президента.
Новият дипломат номер едно на Франция е Жан-Ноел Баро, който е бил член и на правителствата на Елизабет Борн и Габриел Атал. Неговият предшественик Стефан Сежурне беше номиниран за еврокомисар във втората комисия на Урсула фон дер Лайен. Жан-Ноел Баро е заместник-председател на "Демократично движение". Син е на френския политик Жак Баро, който е десноцентрист, има 30-годишна кариера като депутат, бил е министър многократно, както и зам.-председател на ЕК от 2004 до 2009 г. Самият Жан-Ноел Баро е бил депутат, член на областни и департаментарни администрации. Той бе делегиран министър по европейските въпроси в кабинета на Габриел Атал.
Поста си на министър на културата в новото правителство запазва Рашида Дати. Тя е на 59 години и беше министър на правосъдието по времето на Никола Саркози и член на дясната партия "Републиканците". Любопитното е, че когато Дати се присъедини към кабинета на Габриел Атал, тя беше изключена от партийните редици. Партийният лидер Ерик Сиоти заяви, че, приемайки пост в кабинета на Атал, Дати сама се е прокудила от политическото семейство на "Републиканците". Днес именно тази партия е основен коалиционен партньор в кабинета на Барние, който също е неин представител.
Друго познато лице във всички правителства досега през първия и втория мандат на Макрон е Аниес Пание-Рюнаше. Тя е министър за екологичния преход, енергетиката, климата и превенцията на рисковете в правителството на Барние. Нейната задача е доста комплексна. Тя ще трябва да "енергизира" още повече ядрения енергиен сектор на страната, за да се стигне до планирания от Макрон ядрен енергиен ренесанс. На тази министърка е поверена и задачата да въведе повече възобновяеми енергийни източници в замяна на нещадящите климата изкопаеми енергийни източници. На нея е поверена и задачата за постигане на енергийна независимост на страната.Сред ключовите нови лица в кабинета е Дидие Миго, който става министър на правосъдието. Назначаването му за министър на правосъдието цели да привлече подкрепата на социалистите и да породи разцепление в редиците на "Нов народен фронт", в който те влизат сега. Но критици на Макрон казват, че това е погрешна стратегия, защото Миго от години не е социалист. Той се оттегли от партията през 2010-та.
Знакова фигура в правителството на Барние се очертава да бъде Брюно Рьотайо. Той е новият министър на вътрешните работи. Той подкрепя идеята за големи реформи на трудовия пазар, в държавата и във френския социален модел. Привърженик е на твърдия отговор в областта на сигурността. Защитава идеята и за намаляване на 16 години на възрастта на носене на наказателна отговорност и за премахване на социалните и семейните надбавки за родители, които не изпълняват родителските си отговорности. Рьотайо предлага още да се върне думата на французите чрез референдуми по важни въпроси като например имиграцията. Преди две години той заяви, че подготвяният по онова време законопроект за имиграцията ще доведе до увеличаване на имиграцията във Франция и ще предизвика пристигането на евтина работна ръка, която ще смъкне заплатите. Назначаването му за министър на вътрешните работи, който ще се занимава именно с имиграцията, безпокои левицата и организациите за защита на правата на мигрантите. От години Рьотайо защитава мерки в тази насока, които противоречат на конституцията, като например въвеждането на национална преференция при достъпа до социални осигуровки и помощи, или въвеждане на задължително подаване във френските консулства на молбите за предоставяне на убежище. Това са все идеи, които биха се понравили на крайната десница, което обаче притеснява левицата.
Друга нова знакова фигура в правителството на Барние е Антоан Арман от партия "Ренесанс" и от 2017 г. е неизменен поддръжник на Макрон. Оглавява мегаминистерството на икономиката, финансите и индустрията. Заменя ветерана на френските финанси и икономика Брюно Льо Мер. Причината за тази замяна е лично решение на Льо Мер да напусне управлението. В прощалната си реч на 12 септември Льо Мер призова Франция да не прави крачка назад относно данъците - тоест да не ги увеличава в опит да оздрави финансите. Но дали този призив ще бъде чут, все още не е ясно. След възстановяването на френската икономика след периода на коронавирусната пандемия икономическият растеж се забави, а публичният дефицит излезе от релсите (5,5% през 2023 г. и потенциално 5,6% през тази година), докато дългът нарасна (111% от БВП). Така че напускането на Льо Мер изглежда донякъде като бягство от закъсал кораб, въпреки че е направено заради "завръщане към първата любов".
Сега новите членове на кабинета на Франция встъпват официално в длъжност. Дали обаче новото правителство ще просъществува дълго? От президентския лагер и центристите от "Демократично движение" смятат, че то е прекалено дясно. Не бива да се забравя и, че доскоро Барние отправяше критики към управлението на макронистите, които сега за първи път ще трябва да управляват в съюз с други партии. Още отсега левицата категорично определя правителството като форма на пренебрегване на демокрацията. А крайната десница прогнозира, че новият кабинет няма да има бъдеще, тъй като не е отговорил на очакванията за избирателите за промяна.
- Народната любов
Мнозинството от французите одобрява новия премиер Мишел Барние, но не вярва, че той ще се задържи дълго на поста, сочи проучване на френското обществено мнение, последвало яростните протести на лявата опозиция срещу решението на президента Еманюел Макрон. Докато Барние се намества удобно в креслото на министър- председател, проучване на института IFOP показа, че изборът му се приема по-скоро с одобрение от французите.
52% от запитаните се заявяват доволни от назначението на бившия еврокомисар - приблизително толкова одобряваха и предшественика му Габриел Атал. 62% смятат Барние за компетентен, 61% - за диалогичен, а 60% - за симпатичен. Най-много - 74% - са обаче онези, които не вярват, че той ще остане задълго премиер в сложната политическа ситуация и раздробен парламент.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
