Два поредни мандата за премиер, сочен като един от любимците на шефовете на Европейския съюз и Европейската комисия и първи по рейтинг в страната. Лидер е на дясна консервативна партия, който успя да вкара страната в Европейския банков съюз, после в еврозоната и в Шенген. Печели изборите, но това не означава, че ще управлява. Опозиция от леви партии, които клонят към Русия. Президент, който не само им симпатизира. Но излиза от институцията, за да съобщи, че промяната за страната идва.
Не, не става дума за близкото минало на България. А за настоящето на Хърватия, която след изборите в сряда вече е друга.
Независимо, че управляваща партия Хърватски демократичен съюз (ХДС) спечели парламентарните избори в страната, но получи по-малко места в парламента и загуби мнозинството.
Премиерът Андрей Пленкович и партията му ХДС, която доминира в политиката след обявяването на независимост на Хърватия от Югославия през 1991 г, взимат 60 места в 151-местния парламент. Това е с шест места по-малко, отколкото спечели партията на предишните избори.
Андрей Пленкович и партията му ХДС
Лява коалиция, водена от опозиционната Социалдемократическа партия (СДП), се оказа втора политическа сила, която повиши резултата си и вече има 42 места.
Националистическата партия „Отечествено движение“ е на път да стане трета с 14 места, следвана от друга лява партия.
Изборите поставят на изпитание стабилността на страната, проукраинската позиция на Хърватия, както и отношенията с Европейския съюз. Пленкович твърдо подкрепя Украйна, но опозицията – не.
Неубедителната победа на Пленкович идва само няколко седмици след изборите в Словакия, където президентските избори бяха спечелени от Петер Пелегрини. Той е близък съюзник на словашкия премиер Роберт Фицо, който поставя под въпрос суверенитета на Украйна и призова за мир с Русия.
Ако ХДС запази властта си в Хърватия, се очаква страната да продължи прозападния си курс в подкрепа на Украйна. Досегашният премиер Андрей Пленкович от ХДС поддържа ясен курс към Европейския съюз (ЕС) и НАТО.
Пленкович побърза за обяви победата
"ХДС спечели парламентарни избори за трети пореден път. От утре ще преминем към осигуряване на парламентарното мнозинство, за да можем да съставим правителството", каза Пленкович след полунощ.
Той каза, че ХДС ще продължи политиката си от последните осем години, с която е защитавала хърватските граждани от кризи, запазила е хърватската икономика, реализирала е стратегически цели във вътрешен и международен план.
Но въпреки оптимизма на Пленкович, въодушевление нямаше.
ХДС се надяваше да се възползва от дългосрочната подкрепа, която има за наблюдение на присъединяването на Хърватия към ЕС, въвеждането на еврото и бума на туристите, посещаващи адриатическото крайбрежие.
Мнозина обаче са се уморили от партията и нейните многобройни скандали с подкупи, включително назначаването от Пленкович на държавен прокурор, известен с връзки с хора, замесени в корупционни сделки. Пленкович отрича да е извършил нарушение, но съмненията за корупцията нараснаха сред гражданите.
„Отечествено движение“ може да се окаже в позицията на кукловод, въпреки че публично не е обявявало коя партия – ако има такава – ще подкрепи. Консерваторите от Моста на независимите листи ще имат 11 места, лявото зелено движение "Можемо!“ – 10 мандата.
Нямаше ентусиазъм и в опозицията
СДП се надяваше на по-добър резултат, каза нейният лидер Педя Гърбин.
"Не всичко обаче е свършило. Предстоят ни дни, седмици и може би месеци на разговори и те ще доведат до промяната, която ще направи Хърватия по-добро място. Ще започнем разговори от утре", каза той.
За съжаление, изборите, при които избирателната активност се повиши до 61,8% не дадоха очакваните резултати нито за управляващите, нито за опозицията. И кризата, започнала с разплитане на корупционните скандали, няма изгледи да се прекрати.
Предсрочните избори, които Пленкович обяви през март в опит да предотврати задълбочаване на ерозията в доверието, днес поставят повече въпроси отколкото дават отговори. Най-вече относно бъдещето на двете основни фигури - премиерът Пленкович и президентът социалдемократ Зоран Миланович, чиито мандат приключва след месеци и който след като насрочи парламентарните избори, обяви, че ще е кандидатът за премиер на Социалдемократическата партия.
Зоран Миланович
Внезапното нарастване на популярността
на Миланович, въпреки че от десетилетия той е основна фигура в хърватската политика, беше подхранвано от провокативните му изказвания, като например осъждането на украинското военно песнопение "Слава на Украйна" като фашистко и отхвърлянето на влиянието на ЕС върху хърватската политика, пише "Политико".
Според предварителните резултати от сряда вечерта партията му е далеч от абсолютното мнозинство, но изглежда, че е постигнала достатъчно добри резултати, за да има значителен глас в прекрояването на политическата посока на Загреб.
"Той беше ляволиберален политик, докато сега се доближи до това да се превърне в балкански персонаж на Тръмп, до такава степен, че обяви, че ще оспори истинността на изборните резултати, ако партията му не спечели изборите", казва Жарко Пуховски, политически анализатор и публичен интелектуалец.
Скептицизмът на Миланович по отношение на ЕС, САЩ и НАТО е необичаен за адриатическата страна, където непоколебимата подкрепа за западните съюзи е норма за всички партии. През последните две години на войната в Украйна Загреб също беше смятан в Брюксел за надеждно мейнстрийм в подкрепата си за Киев, но сега тази позиция може да зависи от това, колко голямо влияние могат да имат Миланович и неговата партия.
„Независимо от окончателното разпределение на местата, вероятно парламентът ще бъде по-фрагментиран и коалиционните преговори ще се проточат по-дълго“, коментира Марио Бикарски, анализатор за Източна и Централна Европа в компанията за разузнаване на рискове Verisk Maplecroft.
„Правителство на малцинството, ръководено от ХДС или СДП, би било още по-нестабилно и е малко вероятно да издържи пълния си мандат“, добавя той.
По думите му в интерес на хърватската държава и икономика е да се гарантира твърда политическа стабилност, по-бързо формиране на парламентарно мнозинство, конституиране на парламент и съставяне на ново правителство.
"Защото само по този начин в тези предизвикателни и съществено променени геополитически обстоятелства, в които се намират светът, Европа и Хърватия, можем да гарантираме качествено бъдеще както в социален, така и в икономически план за хърватските граждани", добави той.
Повечето наблюдатели обаче са доста песимистично настроени. Според тях вероятно тези избори ще поставят началото на период на политическа нестабилност в страната членка на ЕС, тъй като основните партии се стремят да създадат съюзи с други фракции с различни политически възгледи.
А какво идва с промяната, хърватите тепърва ще научат. Дано не е като българската.
- Ще промени ли Миланович европейския курс на Загреб?
- Пленкович спечели изборите, но остана без мнозинство
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
