Военният министър на Германия Борис Писториус започна предупреждава германците, че трябва да се подготвят за десетилетия на конфронтация с и че трябва бързо да възстановят армията на страната в случай, че руският президент Владимир Путин не планира да спре на границата на Украйна, пише в. "Ню Йорк Таймс", цитиран от Дир.бг.
Руската армия, заяви той в поредица от неотдавнашни интервюта за германски медии, е изцяло заета с Украйна. Но ако има примирие и Путин разполага с няколко години за рестартиране, той смята, че руският лидер ще обмисли възможността да изпита единството на НАТО.
"Никой не знае как и дали това ще продължи", каза Писториус за настоящата война, като се застъпи за бързо увеличаване на размера на германската армия и попълване на нейния арсенал, пише изданието.
Публичните предупреждения на Писториус отразяват значителна промяна по високите етажи на властта в страната, която от края на Студената война насам няма силна армия. Тревогата става все по-силна, но германската общественост все още не е убедена, че сигурността на Германия и Европа е фундаментално застрашена от една нова агресивна Русия.
Постът на министъра на отбраната в Германия често е политическа задънена улица. Но статутът на Писториус като един от най-популярните политици в страната му дава свобода на словото, на която други - включително неговият началник, канцлерът Олаф Шолц - не се радват.
Докато Шолц се подготвя да се срещне с президента Байдън в Белия дом в петък, мнозина в германското правителство казват, че не може да има връщане към обичайните връзки с Русия на Путин, че очакват малък напредък тази година в Украйна и че се страхуват от последствията, ако Путин надделее там. Тези страхове сега се смесват с обсъждането на въпроса какво ще се случи с НАТО, ако бившият президент на САЩ Доналд Тръмп бъде избран и получи втори шанс да действа според инстинкта си да изтегли Съединените щати от алианса.
Перспективата за преизбирането на Тръмп е накарала германски официални лица и много техни колеги от НАТО да разсъждават неофициално за това дали близо 75-годишната структура на алианса, която те планират да отпразнуват във Вашингтон тази година, може да оцелее без Съединените щати в центъра си. Много германски служители твърдят, че най-добрата стратегическа надежда на Путин е НАТО да се разпадне. Особено за германците това е поразителен обрат в мисленето. Само преди година НАТО се радваше на ново чувство за цел и ново единство, припомня американският вестник.
Но сега, в условията на ненадеждна Америка, агресивна Русия и набиращ сила Китай, както и привидно неподвижен конфликт в Украйна и крайно непопулярен конфликт в Газа, германските официални лица започват да говорят за появата на нов, сложен и тревожен свят със сериозни последици за европейската и трансатлантическата сигурност. Непосредствената им загриженост е нарастващият песимизъм по отношение на продължаващото участие на Съединените щати във финансирането на борбата в Украйна. След като Германия, вторият по големина донор, се съгласи да удвои вноската си през тази година, с което тя ще достигне около 8,5 млрд. долара.
През десетилетията след разпадането на Съветския съюз повечето германци свикнаха, че сигурността на страната се осигурява чрез сътрудничество с Русия, а не срещу нея. А Китай ще продължи да бъде необходим партньор с решаващ пазар за германските автомобили и оборудване. Дори и днес Шолц, социалдемократ, чиято партия традиционно се стреми към достойни връзки с Москва, изглежда не желае да обсъжда много по-конфронтационното бъдеще с Русия или Китай, което германските ръководители на отбраната и разузнаването описват толкова ярко.
С изключение на Писториус, който беше малко известен, преди да бъде избран за ръководител на Министерството на отбраната преди година, малко политици засягат темата публично. Шолц е особено предпазлив, тъй като е загрижен за отношенията на Германия със Съединените щати и се опасява да оказва прекалено голям натиск върху Русия и нейния непредсказуем президент. Преди две години той обяви нова ера за Германия - "Zeitenwende" или исторически повратен момент в германската политика за сигурност, който според него ще бъде белязан от значителна промяна в разходите и стратегическото мислене. Той изпълни обещанието си да отпусне допълнителни 100 млрд. евро за военни разходи в рамките на четири години.
Тази година за първи път Германия ще изразходва 2% от брутния си вътрешен продукт за военни цели, достигайки целта, за която всички страни от НАТО се договориха през 2014 г., след ситуацията в Крим. Германия също така се ангажира да укрепи източния фланг на НАТО срещу Русия, като обеща да разположи постоянно една бригада в Литва до 2027 г.
По други въпроси обаче Шолц действаше много предпазливо. Заедно с Байдън той се противопостави на определянето на график за евентуалното присъединяване на Украйна към алианса. Най-яркият пример за неговата предпазливост е постоянният му отказ да предостави на Украйна крилата ракета с голям обсег на действие, наречена Taurus, припомня "Ню Йорк Таймс".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
