Големият си успех и златния медал 20-годишният атлет Божидар Саръбоюков определи като най-голямата си цел, която е можел да постигне през годината.
Той заяви, че силният му зимен сезон, в който няма състезание с резултат под 8 метра, му е дал още повече увереност за скоковете в Апелдоорн. Саръбоюков разказа, че адреналинът е бил толкова силен, че не помни какво са си казали с треньора си преди последния опит, както и след това.
Не помнел дори и колко салта е направил след като е спечелил титлата.
"Посвещавам титлата на семейството ми, на всички близки, на треньора ми най-вече, на всички, които са зад гърба ми. На тези, които ме финансират, на спортното министерство, на федерацията по лека атлетика, на община Харманли, на целия екип, защото без хората от екипа няма как да се постигнат високи цели", заяви за Божидар.
Той допълни, че продължава да се подготвя в залата в Харманли.
Отказват да скачам за друга държава
"В други интервюта не съм го казвал, но доста пъти съм имал предложения да се състезавам за други клубове и дори за други държави. Никога не съм приемал. Аз не забравям откъде съм тръгнал.
Смятам, че когато на едно място върви, дори да е в малък град, дори да не са перфектни условията, няма смисъл да се променя. Виждал съм как състезатели са страдали заради това нещо", каза още европейският шампион.
Чувствам се наистина щастлив за успеха, който постигнах. Щях да съм доволен и само на медал от такова първенство, но уви - даже съм шампион. Наистина неочаквано за мен, но явно господ е бил с мен.
Честно казано на загрявката се чувствах много добре физически. Опитите ми се получаваха отлично. Когато започна състезанието, от това което аз си спомнян, моите опити бяха предпазливи.
Вместо да рискувам и да правя опитите, които правих на предишните турнири, аз правех други скачания. В шестия опит вече си казах всичко или нищо.
Рискувах опита и си казах по-добре голям опит с фал и да знам, че съм дал максимума от себе си, отколкото да направя слаб опит без фал. За мой късмет опитът беше без фал и наистина аз дадох максимума в него за това състезание.
"Преди последния му опит променихме разбега с около четири пръста или десетина сантиметра назад. Направихме го, за да може да бяга по-бързо, да влезе по-бързо към скока. Получи се в идеалния вариант.
Това състезание бе много стресиращо. Отговорността бе много голяма, защото той участваше за България, за Харманли, за всички, а на турнирите най-вече участва за себе си и за постигане на голям резултат.
Аз смятам, че ако му се подобрят бързината и техниката, има възможност да скочи 8.50 м", коментира треньорът Димитър Карамфилов.
Обича родния си град Харманли
Шампионът от първенството в Апелдоорн няма време за почивка. Гледа да намали и емоциите, защото отново влиза в залата със своя треньор, за да се готви за Световното първенство за мъже и жени в Китай, което е този месец.
Пътят на Божидар към победите в спорта е дълъг - от заниманията с лицеви опори и коремни преси, когато е бил едва 4-годишен, до почетната стълбичка на големите първенства. Междувременно се включва и като нападател във футбола, но за кратко.
20-годишният състезател в атлетическите скокове е уникален с постиженията си в три различни дисциплини - скок на височина, скок на дължина и троен скок. Но това не е краят на мечтите му. Подкрепата в спорта е споделена и от семейството - от бащата Петър Саръбоюков и сестра му Ирена Саръбоюкова, която също тренира лека атлетика.
Самият Божидар е искрено привързан към родния си град Харманли, където винаги се връща с удоволствие, защото "тук се чувства спокоен и сигурен".
Саръбоюков е един от спортните таланти на България, който доказва, че голям спортист може да се роди от малък град и да стигне до световни висини. Голямата му цел сега е олимпийска победа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
