Те умеят да дават отпор на две от четирите природни стихии и не се страхуват да влязат в тях в най-горещия летен ден и в най-студените и снежни зими. Инж. Красимир Кръстев, Иван Фасулков и Цветан Петров са трима от общо 1 200 работници, служители и мениджъри в „Асарел-Медет“. По стечение на обстоятелствата на тях понякога им се налага да се борят с пламъци, наводнения и снежни бедствия далеч от територията на панагюрската минна компанията. Само през това лято на три пъти екип от огнеборци и тежка техника от „Асарел“ се включиха в борбата с пламъците в региона, а кметовете на Панагюрище и Стрелча изпратиха благодарствени адреси до ръководството на компанията за оказаната навременна помощ за локализирането на пожарите.
„Вашият професионализъм, отговорност и организационни умения бяха решаващи за ограничаване и потушаване на огнената стихия. За пореден път показахте изключителна загриженост за опазването на природата в общия ни дом – община Панагюрище“, посочва кметът Желязко Гагов.
Кметът на община Стрелча също благодари на ръководството и колегите, участвали в борбата с големия горски пожар. „Думите не стигат, за да изразя признателността си към всички, които изпълниха професионалния си и чисто човешки дълг за защита на хората“, казва инж. Георги Павлов.
С най-голям опит в овладяването на стихиите е Цветан Петров. Той е булдозерист в рудника и когато в далечната 1989 година започва работа в МОК „Медет“, първоначално като шофьор на „БелАЗ“, едва ли е предполагал, че един ден съдбата ще го изпрати да спасява затрупани от сняг села, да прокарва горски просеки или да чисти дворове от тиня и камъни, донесени от мощни наводнения. За него в рудник „Асарел“ разказват, че няма работа, която да му е възложена и да не я е свършил перфектно. Управлява мощния булдозер „Caterpillar“ с лекота и неслучайно редовно е избиран от колегите си за най-добър в професията. През тази година Цветан Петров ще получи благодарствена грамота от ръководството на „Асарел-Медет“АД за 35 години всеотдайна работа в компанията. По традиция „асарелските оскари“ се раздават през месец август, в навечерието на професионалния и фирмен празник Деня на миньора, който тази година ще бъде отбелязан на 31 август.
„Най-важното е да харесваш и обичаш това, което правиш. Не е достатъчно само да се качиш на машината и да я подкараш. Трябва да я усещаш и не на последно място да си обичаш работата. Не от всеки може да стане добър булдозерист. Ако нямаш желание, по-добре си потърси нещо друго. Аз винаги съм искал да работя на големи машини“, споделя Цветан. Доколко той е добър в професията си достатъчно говори и фактът, че е сред редовните участници в спасителни мисии по време на бедствия. „Caterpillar”-ът и Цветан Петров бяха част от екипа, който овладя големия пожар на връх Бунай през 2011 година, а през 2016 година, заедно с още трима асарелци, се бориха със снежните преспи край Велинград и бяха посрещнати като освободители от жителите на бедстващите села. „Тогава доста често работихме на ръба на риска, но когато познаваш добре машината и нейните способности, няма проблеми“, казва Цветан. През есента на 2022 г. той е един от хората, които се включват в разчистването на карловското село Каравелово, което бе сред най-тежко пострадалите от наводненията. „Страшно беше навсякъде. Във велинградските села хората бяха откъснати от света. Нямаха хляб, нямаха как да им доставят лекарства. В село Бозево цялото село вървеше след булдозера, докато отваряхме пътя. В Каравелово също беше голяма трагедия. Не можеш да си представиш такова бедствие, докато не го видиш с очите си. До втория етаж на къщите беше пълно с кал, камъни и дървета. Тези неща не се забравят, но се радвам, че аз и колегите сме имали възможност да помогнем на хората“, казва Цветан, на когото през тази година отново му се наложи да се бори с пламъците при мащабните пожари край селата Попинци, Баня, Оборище и Стрелча.
Неотлъчно край Цветан Петров по време на такива бедствени ситуации са и колегите от Аварийно-спасителна служба „Асарел“, начело с техния ръководител инж. Красимир Кръстев. Той сбъдва детската си мечта – да стане огнеборец. „Живеехме на една улица разстояние от пожарната в Пазарджик и не съм имал съмнение къде искам да се реализирам. Когато завърших академията, тогава Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност, нямаше свободни места в Пазарджик и ме разпределиха в Брезово. Там попаднах на интересни хора, отговаряхме за две общини, като най-далечната точка беше на 40 км. По това време – 2004 г., се изграждаше голяма индустриална зона, рафинерия, газоразтоварище и други много сериозни обекти, които контролирахме“, спомня си инж. Красимир Кръстев. Още в първия му работен ден се налага да реагира на сигнал за пожар в стопанска постройка, която е близо до жилищата на хората. „Най-тежкото в нашата професия е, когато не можеш да помогнеш, когато има загуба на човешки живот“, споделя той и разказва как през 2005 г. е трябвало да евакуира човек, който не искал да напусне дома си. „Беше по време на големите наводнения, пострадалият беше трудно подвижен и живееше в къща до дърводелската си работилница. Път не се виждаше, водата ми беше до гърдите и беше отнесла всичките му животни, домът му беше наводнен, а той само повтаряше „Оставете ме да си отида с къщата и с всичко, което имах“. В крайна сметка успях да го изведа на безопасно място. След това евакуирахме хората от ромската махала в село Дълго поле, община Калояново, и един баща беше понесъл малкото си дете на рамене. Изпусна го и то изчезна под водата, но с помощта на един колега успяхме да го извадим. Все още поддържам връзка с хората, с които съм работил в Брезово и често си припомняме различни случки. Шегувахме се, че за денонощната работа покрай наводненията тогава не ни подариха дори по един часовник от „Зрънчо“, но ние не сме избрали тази професия заради наградите“, казва инж. Красимир Кръстев, който от 2016 г. вече е част от екипа на „Асарел“ и ръководи Аварийно-спасителната служба на компанията. „Когато тръгваме по сигнал, не мисля за риска, а най-важното е да събера цялата информация, за да действаме правилно. През последните два месеца реагирахме на няколко пожара, при които уж условията са еднакви – всички са в гора, труден терен, но всеки случай е индивидуален. С един се справяме за ден, други горят по две седмици, както виждаме и по телевизията. Най-важна е екипната работа, взаимодействието и комуникацията между отделните служби, доброволците и най-вече компетентни действия. Това е рецептата за справяне със ситуацията. Приоритетът ни е да направим всичко възможно пламъците да не достигнат до населени места и жилищни сгради. Няма значение дали в тях живее или не живее никой. Тези къщи са строени с години и са ценни за техните собственици. Но човешкият живот е над всичко“, категоричен е ръководителят на Аварийно-спасителна служба „Асарел“ инж. Красимир Кръстев.
Въпреки че като офицер има възможност за кариерно развитие и израстване в системата на Пожарната, избира да стане част от екипа на панагюрския лидер в рудодобива. „Имах поглед към визията и начина на работа на ръководството на „Асарел-Медет“, защото още докато работех в Пазарджик, хора от „Асарел“ са ни помагали в различни бедствени ситуации.
А да организираш нещо такова, съвсем не е лесно, както изглежда на пръв поглед. Ръководството трябва да е наясно къде изпраща хората си, да им осигури заместници, защото не може един човек да стои три дни на пожар. Заедно с това трябва да се реорганизира производството, за да не се усети липсата на хората, които гасят пожар или прокарват просеки. Не можеш да пратиш насред пламъците човек, който допреди час е товарил руда или е правил пътища в рудника. Но не може и да правиш просека на 10 км разстояние от огъня и да чакаш пламъците да горят две седмици, преди да имаш възможност да ги угасиш. Използваме и дрон, за да видим дали насочваме машините в правилна посока, да видим огънят дали е висок или нисък, накъде духа вятърът и накъде вървят пламъците“, споделя инж. Красимир Кръстев и пожелава на колегите си от Аварийно-спасителна служба „Асарел“ да бъдат здрави. „Ние сме един отбор. И дори един от тях да е болен, това веднага се отразява на нашата работа“, казва той.
Рамо до рамо със своя ръководител по време на бедствия е огнеборецът Иван Фасулков, който от 16 години е част от екипа на „Асарел-Медет“ и през тази година ще бъде отличен като най-добър в професията от своите колеги. „Още от дете исках да съм пожарникар и мечтата ми се сбъдна“, споделя Иван. Той и колегите му от Аварийно-спасителната служба често се отзовават на сигнали за големи пожари в района на Панагюрище. Сред най-сериозните е този в района на завода за пластмасови изделия „Бунай“ през 2012 година, когато над 600 квадратни метра производствени площи изгоряха, а на огнеборците им бяха нужни над 3 часа, за да овладеят пламъците. „Когато реагираме на сигнали за горски пожари, трябва да мислим не само за нас, а и за хората около нас“, споделя Иван Фасулков. „Има много хора, които се включват като доброволци да помагат, а не всеки от тях е обучен, не всеки е минал курс. Някои са неподготвени и ние ги пазим от падащи дървета и техниката, която обикаля край тях. Няма да забравя големия пожар между селата Калугерово и Елшица през 2022 г., когато аз бях дежурен през нощта. Тогава вървях с един фенер пред булдозера, пробивах си път през храсти и дървета напред, а колегата следеше само светлината на фенера и прокарваше просеки. Видях как за броени секунди пламъците се вдигнаха над 2 метра. Аз бях разпределен да ръководя екип от доброволци. Изчаквах да дойдат, а огънят беше ниско по земята. Докато говорехме с колегите, пламъците станаха по-високи от мен и се обадих да спрат хората, а да изпратят хеликоптера“, разказва Иван Фасулков и добавя, че пожарите през това лято в цялата страна са резултат от безотговорността на хората.
„Навсякъде се изхвърлят угарки, фасове, бутилки, а всичко това е предпоставка за пожар. Пожелавам си повече разум у хората, а на колегите от Аварийно-спасителната служба да имат по-малко излизания по тревожни ситуации“, завършва огнеборецът.
ИГРИ ЗА ДОБРИНИ
Освен с професионалните си умения огнеборците от Аварийно-спасителна служба „Асарел” са и отлични волейболисти. Ръководителят инж. Красимир Кръстев и неговите колеги от службата Нато Пашов и Атанас Кунтов се включиха във фирмения отбор на “Асарел-Медет” по волейбол, който участва в инициативата на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН „Игри за добрини”.
ПРИЗНАНИЕ
През 2020 г. ръководителят на Аварийно-спасителна служба „Асарел” инж. Красимир Кръстев беше номиниран за пожарникар № 1 на годината. Той се конкурираше с колеги от други области за престижната награда в раздела „Представители на органите на държавната власт, местното самоуправление, юридически лица и граждани”. Номинацията бе за „конкретен и съществен принос за осигуряването на пожарната безопасност и защита на населението за 2019 г.” „Радвам се, че усилията ни не остават незабелязани, защото ние имаме структура от професионалисти, добре оборудвани и подготвени да се отзоват при всяка възникнала критична ситуация не само в „Асарел- Медет”, но и в региона. Това дава сигурност и спокойствие, защото всички институции знаят, че на нас може да се разчита”, коментира инж. Красимир Кръстев.
БЛАГОДАРНОСТ
През месец септември 2022 г. тогавашният областен управител на Пазарджик Трендафил Величков връчи благодарствен плакет на изпълнителния директор на „Асарел-Медет” инж. Делчо Николов за оказаната помощ при овладяването на пожарите край селата Лесичово - през юли, и Елшица – през месец август 2022 г.
„Искам да благодаря на Вас и на всички Ваши работници и служители, за изключителния принос, който имате за овладяването на огнената стихия. Истината е, че без вашата техника и денонощната работа на вашите момчета, трудно щяхме да се справим”, заяви областният управител на Пазарджик и допълни, че е признателен на „Асарел”, че винаги се е отзовавал на призивите за помощ, без значение дали се касае за снежно или огнено бедствие.
Заместник-кметът на община Лесичово Веселина Милкова също гостува в компанията, за да благодари на ръководството и да връчи грамоти на служителите, които участваха в потушаването на пожарите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
