Радомир Чолаков е юрист, депутат последователно от 45-то до 49-то Народно събрание.
Роден е на 17 октомври, 1964 г. в Пловдив. Завършва право в СУ „Свети Климент Охридски“. Магистър по право е на Виенски университет. Чолаков е бил юристконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на БНТ. Ръководил е правния отдел на Вестникарска група България. Бил е управител и изпълнителен директор на издателска къща „Труд“. В момента е началник на кабинета на пловдивския митрополит Николай.
- Църквата сме всички ние
- В грохота на събитията пропуснахме важните неща
- Конституцията на България от 1991 г. е един съвършен текст
- Егото, което видях в Народното събрание, беше раздиращо
- Не обръщаме достатъчно внимание на чуждите инвеститори
- Да спрем, да се огледаме, да се съберем, да не бързаме
- Ние сме длъжници на младите хора
- Здравейте, г-н Чолаков. Защо сменихте храма на закона с храма на духовността?
- Участието ми в Народното събрание беше инцидентно занимание. Иначе имам отношение към Българската православна църква, в частност към Пловдивската митрополия. Преди 17 години се запознах с Негово Високопреосвещенство пловдивския митрополит Николай. Беше му необходима юридическа консултация по дребен въпрос. И оттогава до днес имам възможността да съм полезен. На църквата трябва да се помага. Тя е най-старата институция в България, която съществува от над 1100 години, благодарение на която я има и нашата държава. Дълг на всеки от нас е да помага с каквото може, защото църквата ще остане и след нас!
- Тази година честваме 1160 години от покръстването на българите, но все още не съм видяла нито едно събитие по този повод. Казвате: църквата има нужда от помощ. България в момента има тази необходимост.
- Църквата сме всички ние. Кръстените православни християни сме нейни членове. Така, че от всеки от нас зависи как възприемаме факта, че от 1160 години ние сме в този цивилизационен кръг на европейското православие. Споделяте, че не се забелязва годишнината. Ами да, в грохота на текущите събития, ние ние пропускаме важните неща.
- Бяхте казал, че ако има Господ, то той е в Конституционния съд и настоява да се запазят устоите на държавата. Сега от позицията на времето да Ви попитам: разклатиха ли се те?
- Разклатихме ги много сериозно. От парламентарната трибуна съм си позвоявал да кажа, че ние се отнасяме много небрежно към устоите на държавата. Знаете ли, че православната църква за последен път си е променяла законите през 787-ма година? Ако вземем друг по- съвременен пример - английската монархия също не припира да си поправя законодателството си и е удивително устойчива. А ние променяме нормативните актове всеки ден.
- Законът за пътищата вероятно е променян над 1299 пъти.
- И става все по-зле. Опитвал съм се да внуша на моите колеги, че може би трябва да спрем с тази трескавост, отново взимайки предвид църквата и по - старите държави. В голяма степен устоите бяха спасени с изменението на Конституцията. Защото Конституционният съд отмени очевидните нередности, които бяха направени, особено в главата „Съдебна власт“. Всъщност така, както е приета Конституцията, тя е един съвършен текст. След това е променяна пет пъти заради съдебната власт. И стигнах до извода, че ако при следваща промяна се възстановят текстовете от 1991 година, всичко ще се подреди.
- Разговаряме по време на Страстната седмица. Ваше е твърдението, че българските политици трябва да се вземат в ръце и да се разберат. Но защо не успяват? Алчността, високомерието или егото им пречи? Какво ги кара да нямат страх от Бога?
- Може би именно защото сега е Страстната седмица, много са силни страстите в българския обществено-политически живот. Всичко е его!
- Дали не са нисши страстите обаче?
- Смъртните грехове са седем. Виждаме ги непрекъснато: чревоугодие, алчност и гордост най-вече. Егото, което видях в Народното събрание беше раздиращо.
Обичам да цитирам Петър Дертлиев, Бог да го прости. Казвали са му: бил си по лагери, тормозили са те, мъчили са те, интерниран си бил, пък си толкова благ човек, широко скроен и не мразиш тези, които са те мъчили. И той казва: вижте, аз си дадох сметка, че ние сме се родили заедно, живеем заедно и през цялото време ще бъдем заедно. След като Господ ни е изпратил да живеем заедно, е по-добре да се спогаждаме. Не знам защо тази простичка мисъл, която обаче е много дълбока, е толкова трудна за възприемане.
- С един депутат си говорихме , че никой не спазва Божиите заповеди. Той се обърна към мен и каза: да де, но в Евангелето е написано: поискай и ще ти бъде дадено.
- Трябва да имаш съзнание и да знаеш какво да поискаш. Може би искаме неправилни работи. Ако поискаме правилните, вероятно резултатът ще бъде по-добър.
- Евангелието учи, че трябва да обичаш враговете си. В последно време обаче у нас национална черта като че ли стана предателството. Кога се обърнахме?
- Не съм богослов и нямам право да говоря по този начин, но евангелските предписания са инструкции за поведение. Казаното от Иисус Христос не са просто някакви фрази или красиви думи. Когато той казва: „Обичайте враговете си“, това не е патетика, а е ръководство, което аз се опитах да приложа. Имахме големи конфликти с „Продължаваме промяната“, с тези нови параполитически структури, които се бяха появили. На техните нападки и грубости аз отвръщах с добро. Има и една друга фраза: „като те ударят по едната буза, обърни и другата“. Това е изключителна сила. Вярвайте ми! Правил съм го и това действа. Защото дори и най-неморалният и жесток човек все пак има дълбоко в себе си съвест и ако можеш да я събудиш, той става немощен, вярвайте ми.
- Като стана въпрос за ПП-ДБ си спомних за новите ритуали, които те направиха в църквите - да се ходи с изтъркани дънки с маратонки. Дали тази либерална демокрация не ни вкара в безбожие?
- Със сигурност, безбожието е лансирана политика тук през последните години. Между другото, имам внучка. Оня ден й четох новото издание на „Спящата красавица“ и за мое учудване установих, че героинята има кученце, което се казва Луцифер.
Запитах се обръщаме ли внимание какво се внушава на децата през приказки и филмчета. Това е сатанизъм, който блика отвсякъде. Изхвърлих, разбира се, тази книга. Защото свиквайки с мисълта, че Луцифер е едно мило кученце, ти вече спираш да различаваш доброто и злото. Тук тенденцията е много опасна. Така че да, подмяната върви по всички линии, тя е тотална.
- Новото правителство още в първите си дни реши да въведе предмет „Религия“ в училищата, но както видяхме, в последния месец най-големият хейт се изсипа върху тази идея.
- Да, съпротивата ще бъде страшна. И аз се боя, че ще започне леко отстъпление. Вече не се говори за въвеждане на „Религия вероучение“, а за „Добродетели и религия“, което по-скоро клони към културните аспекти. А това се учи по история и по литература. Няма нужда да има такъв специален предмет. Литературата ни учи на добродетели в крайна сметка.
- Зависи коя литература учат децата.
- Да, дано, дано тези намерения да устоят и наистина да има за православните деца “Религия православие“, а за мюсюлманчетата „Религия ислям”. Истинското конфесионално възпитание може да им даде ценностите, за които говорим. Другото е разводняване.
- Сещам се за фразата от прословутия мач от преди 30 години, която ни въодушеви, че Господ е българин. Но не ни ли изостави той?
- Господ няма да ни изостави. Чувал съм от богослови в кръга на шегата, че нашата държава продължава да съществува при всичките ни напъни да я разрушим и това само по себе си е вече Божие чудо. Което значи, че Бог ни обича. От друга страна българската държава два пъти е била разпускана и три пъти възстановявана. Ако много упорстваме, може да си я разпуснем още веднъж. Но това няма да бъде Божие дело, наше ще е.
- Да не забравяме, че България е най-старата държава в Европа. И ако тръгне да се разпада държавата ни, то няма да е нито заради бюджетния дефицит и инфлацията, нито заради еврозоната, а ще е заради противопоставянето на българи срещу българи. Защо непрекъснато градим стени, а не мостове?
- Съвършено сте права. Господ ни е дал, както казвате, тази държава и тази земя. Защо са тези напрежения между нас? Трябва да осъзнаем проблема и да започнем да го решаваме. Няма причина да не можем да се спогаждаме.
Материализмът, който през последните години навлезе у нас, убива хората. Иван Хаджийски го беше казал: „за да се успокои България, тя трябва да стане солидарна и богата за всички“. Това е може би политическият майсторлък! Да разберем, че сме в една лодка и да не се ограбваме един друг. Всички други народи си помагат. Защо българинът да не помага на българин? Ние сме семейство, за Бога.
- Преди големи християнски празници у нас се случват трагедии - „Индиго“ беше преди Рождество. Сега преди Възкресение на пътя беше прегазена и убита Сияна. Плащаме с живота на най-скъпото си – децата.
- Това са знаци, които ни се дават. Дано се сетим. Ще Ви кажа друго: като студент живях 5 години в Германия и много ме впечатляваше организацията на това общество. Как постигат стандарта си, солидарността, сигурността си. Бях се хванал чирак на строителен обект.
И един ден попитах майстора как се случва всичко това. Той се замисли и вика: искам да знам, че сутринта детето ми като тръгне на училище, не може да му се случи нищо лошо. Тази мисъл ми остана в съзнанието. Оставете пътните и другите закони. Трябва да кажем, че не искаме нашите деца да бъдат убивани, че искаме те да имат много добро образование, да са здрави, да ядат качествени храни. Ако поставим децата в центъра, ето ви една цялостна политика във всички сфери.
- Начертахте прекрасна национална доктрина. А защо нямаме такава?
- Защото се фокусираме върху средствата, а не върху целта. И пак казвам: сложете децата в центъра и ще видите как цялата система ще започне да се подрежда. Това е мое вътрешно убеждение.
- Смятате ли, че може да доживеем българското Възраждане като познавате всички нюанси на политическия ни живот?
- Сигурен съм. За съжаление, ние дълги години вече минаваме през тежък период на принципа на пробите и грешките, докато разберем кое е вредно и кое не е.
- Един мъдрец беше казал: „когато не вярваме в нищо, ние започваме да вярваме на всичко“.
- Така е.
- Някои хора твърдят, че има проклятие над България. Едни казват, че то е от времето на богомилите, защото с изгонването им ние сме провокирали всички лоши неща. Други пък казват, че то е от времето на Людмила Живкова, когато беше разровено онова свято, свещено място в Странджа, свързано с египетската богиня Бастет. Кое е най-близо до истината?
- Да се надяваме, че няма чак такова проклятие. Вижте, Европа е изградена от християнските ценности, тя стъпва върху тях. Опитвайки се да подменим тази система с друга, ние фактически разрушаваме устоите си.
- Да поговорим за кампанията „Чудесата на България“, която ни дава силата да превъзмогнем всички чудесии. Вие ни подкрепяте от години и знаете, че нейната цел е възвръщането на самочувствието на българите от една страна и от друга - превръщането на това невероятно културно наследство във фактор за развитието на регионите, на туризма. Защо обаче ние не успяваме да популяризираме тези чудеса? Защото приказката за България все още я няма по света?
- Много сложен въпрос. Това е процес на възпитание, а той е бавен. Вие сте пионер в това отношение и аз адмирирам високо това, което правите, г-жо Бозукова. Просто трябва да се говори, да се обяснява. Навремето, когато бяхме ученици, задължително всяка година имаше по две екскурзии до национални туристически обекти.
- И сега има, но предимно ходят на морето.
- Да, ходят и в спа курорти в чужбина. Моята дъщеря като беше ученичка два пъти бяха в Италия и един път във Франция, а не отидоха в Карлово да видят родната къща на Васил Левски. Така, че ето ви пак въпрос на национална политика.
Ние обичаме ли децата си? Обичаме ли страната си? И защо примерно да няма задължитлни турове по Чудесата на България, което е икономически двигател. Ще раздвижи вътрешния туризъм, потреблението и така нататък.
- Чест прави на министъра на образованието Красимир Вълчев, че сега го възражда това и, дай Боже, то да бъде успешно.
- Чудесно, в тази посока трябва да се работи.
- Ние обиколихме и манастирите, наше убеждение е, че трябва да си върнем духовното. Защо не развиваме поклоннически туризъм, както правят всички страни около нас? Пак ли е въпрос на държавна политика?
- Поклонническият туризъм не е въпрос на държавна политика според мен. По-специфичен е. Все пак човек не може да ходи на манастир, за да за да хапне, да пийне и да се забавлява. Въпрос на духовно израстване е да се събуди и поклонническия туризъм.
- Защо се инвестира твърде малко в културното наследство? Какво пречи - законодателство, експерти? Или липсата на публично - частно партньорство така, че да може даден инвеститор да си вземе едно чудо, да го отглежда и популяризира?
- Откровено казано български инвеститори го правят, чужди – не. И това се дължи по-скоро на на българския мениджмънт при чуждите инвеститори, който не им обръща достатъчно внимание. Немци например, биха инвестирали. Те имат нагласата и възпитанието, че на общността трябва да се помага.
- А какво за Вас е Бранд България?
- Комплекс от всичко - от миризмите, от усещанията, от представата за страната, ако щете с крайпътни кръчмички с бели или карирани покривки. Това е корпоративният имидж на България. Той трябва да се изгради. Имаше доста неуспешни опити да се измисли лого на страната ни.
Британският съвет през 1991 - 92 година са възложили проект на английски креативни дизайнери да измислят слоган на България. Издали са една малка книжка. Те са го направили, измислили са как страната ни да бъде продадена като туристически продукт, но за нас това не било европейски проект. Слоганът, който те са измислили тогава няма да го забравя: “take it easy”, “take it easy”.
- Тук трябва да бъде релакс, отпускане.
- Те казват, вие сте едно чудесно място, относително спокойно, заможно да кажем не много, с хубави хора и прекрасна храна. Та, може би и това ако си кажем: малко по-спокойно да го дадем и ще започне да ни се получава.
- Каква е Вашата молитва за България?
- Да спрем, да се огледаме в тези динамични времена, да да се съберем в себе си, да не да не бързаме.
- Тоест, малко да спрем бързината на времето.
- Точно така. Да спрем, да помислим. Нямаме кой знае какви проблеми, които да не можем да ги решим с консенсус.
- Как бихте насърчил младите хора в тяхната активност в живота?
- Ние сме им длъжници и трябва да се замислим къде сбъркахме през тези 35 години на преход. Да се извиним ако трябва пред себе си, пред съвестта си и да поправим грешките си. Младите израснаха в среда на много изкушения, на неправилни обществени порядки и за съжаление те са социализирани по този начин. Те вече си мислят, че това е норма. Така, че отговорността е наша.
- Нашето поколение израсна във времена, в които се грижихме и за родителите си, и за децата си. Платихме цената на всичко. И сега искаме отново отговорността да бъде поета само от нас, а справедливо ли е това?
- Такъв жребий не се е паднал. Няма кой друг да го направи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
