Открития на БАН променят медицината. Правим костни импланти

Човешкият ум е над изкуствения интелект
Науката е най-свободната сфера за развитие
Управлението на Академията е стъпка в кариерата ми
Ситуацията в държавата е сложна, ще се справим с бюджета
Големи щети ни нанесе един бивш вицепремиер, който нарече учените синодални старциСилни сме в областта на лазерните технологии
Подкрепям на 100 процента идеята парите за археология да бъдат увеличени, казва председателат на БАН чл.-кор. Евелина Славчева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

От 2 декември м. г. Член-кореспондент Евелина Славчева е първата жена председател на БАН в 155-годишната история на научната институция.
Родена е в град Брезник. От 1985-а е дипломиран инженер-химик. От същата година до 1987 г. работи като технолог в Института по машиностроене в Радомир. В периода 1987 – 1991 г. е аспирант в катедра „Физикохимия“ на Висшия химикотехнологичен институт в София, а между 1992 и 1993 г. е химик в същата катедра.
От 1994 до 2024 г. работи в Института по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгени Будевски“ в БАН. В този период е и научен сътрудник; професор; основател и ръководител на секция „Водородни системи с полимерен електролит“; председател на Научния съвет на института, в който работи, както и негов директор.

След избора новият председател на БАН обяви, че основният принцип, който ще спазва в бъдещата си работа, е „Приемственост и модерност“. И още: на световната карта изпъкваме със силни математици, филолози и химици.

Първата дама и учен на БАН мечтае колегите й да бъдат пример за вдъхновение, да носят духовността в себе си, да бъдат модерни, смислени, одухотворени, да бъдат горди че са представители на научната общност. И още нещо: студентите да проявят малко повече активност!

- Здравейте, г-жо Славчева, за мен е чест, че сте гост на подкаста “Чудесата на България”.

- Благодаря за поканата.

- Чудех се как да се обръщам към Вас, защото сте човек с много титли - член-кореспондент на БАН, професор, сега и председател на Академията. Как държите да се обръща човек към вас?

- Проф. Славчева е достатъчно. Това, че сега съм председател на БАН, е изключителна отговорност и гордост. Разбира се, има ситуации, в които така се обръщат към мен, но моята слабост продължава да е науката. Управлението на Академията е само една стъпка в моята кариера.

- Но тя си беше революционна стъпка. За първи път жена да оглави БАН. Как се управляват толкова мъже, които също са с много титли и дълги биографии, с голямо его?

- В институтите на БАН това не се усеща - там, където са лабораториите, научните екипи.
Ние там сме колеги учени. В управленските етажи обаче, е малко по-трудно. Когато кандидатствах за този пост, в главата ми не беше мисълта, че ще бъда първата жена председател. Просто се опитах да покажа, че имам визия за това как оттук нататък Академията да бъде онова единство - традиции, натрупване на добрите практики и развитие в съвременния динамичен свят на науката.

- Имахме един вицепремиер, който наричаше учените в БАН синодални старци. А наскоро Вие казахте, че ученият при вас е човек на възраст между 45-50 години, който не се оплаква от заплатата си, но в същото време не говори много за пари. Как се промени съставът на БАН?

- О, не стана изведнъж. Щетите, които ни нанесе въпросният министър, бяха много големи както от страна на имиджа ни в обществото, така и по отношение на самочувствието на младите хора в Академията. Това се случи в период, в който БАН поиска международна оценка от Европейската академия на науките. Въз основа на нея ние направихме структурни промени, които разтърсиха Академията. Така, че на нас ни отне доста време да се възстановим от този финансов удар. Имахме период, в който излизахме в доброволен неплатен отпуск, защото бюджетът не стигаше за мизерните ни заплати. Много от учените напуснаха, заминаха в чужбина или се за заеха с бизнес. За да могат да посрещнат нуждите на семействата си.
Единственото позитивно от всичко това бе, че тогава сякаш балансът мъже-жени се изравни.

- Жените са по устойчиви на трудните времена.

- Да. Постепенно започнахме да се борим за интереса на младите хора отново. През последните 5-7 години и от страна на Министерство на образованието и науката се направиха постъпки в тази посока. Имаше младежки и национални програми. А най-сериозно развитие по отношение на научната инфраструктура се постигна с помощта на програмата "Наука и образование за интелигентен растеж". Тя даде възможност да се създадат центрове за компетентност и за върхови постижения. А когато научната апаратура е съвременна, когато учените, които те посрещат, са отзивчиви и ти помагат да израстваш, тогава и младите хора проявяват интерес и остават.

- Наскоро разговарях с учен от БАН, който ми каза че поради безпаричието се е стигнало до момента, в който не се прави наука, защото се мисли само за програми. Има ли го това раздвоение?

- Съвременната наука е проектно ориентирана.
Принудени сме по-често да сменяме темите, по които работим, като се съобразяваме с финансовите инструменти, които ни подпомагат.
Но грижа на Академията е да поддържа и фундаменталните научни изследвания - те са изключително важни. Тук обаче имаме проблем.
Защото единствената финансираща организация на фундаментални научни изследвания е Фондът за научни изследвания към образователното министерство. А неговият бюджет е оскъден.

- А ще успеете ли да издействате повече пари за Академията между първо и второ четене на бюджета за 2025 г.?

- Когато бюджетът беше внесен, ние си направихме труда да обосновем искане за допълнителни 7 милиона лева. За да можем да повишим заплатите на специалистите ни с висше образование. Имахме надеждата, че това може да се случи, но не получихме въпросните средства. Но ние винаги сме проявявали известна толерантност и само в много драстични ситуации сме настоявали непременно за увеличение на бюджета ни. Този път решихме, че ситуацията в страната наистина е много сложна.

- Така е.

- Ако тези 240 милиона лв. ни бъдат гласувани, някак си ще се справим. Но бих искала да призова политиците да не заделят пари за наука в централизирания бюджет. Защото тези пари не се трансферират към Министерство на образованието, за да може министърът да разполага с тях, да се отпускат младежки и национални научни програми. Те се задържат в централизирания бюджет и при поискване и обосновка евентуално се превеждат. Такива пари имаше в предходния период за обектите от националната пътна карта за научна инфраструктура за експедицията ни в Антарктида, за нашата обсерватория в Рожен.
Тези пари бяха заделени за друго. Опасенията ни са, че ако сега отново този принцип се приложи, в един момент ще се окаже, че тези пари за наука са нужни повече някъде другаде.

- Кажете някои от последните научни постижения на БАН.

- Те не са едно и две. И са с различна тежест в отделните области. БАН винаги е имала силни постижения в областта на лазерните технологии. Известно е от години и в момента този натрупан опит се надгражда в Института по физика на твърдото тяло. В него специалистите работят върху приложение на високочестотни лазерни технологии, които да модифицират нано функционализирани повърхности, така че от 2D размерни да станат 3D. Да бъдат биосъвместими, да имат функционалности, които са свързани с т. нар. “термо ефект”. В резултат на това медицински продукти с приложение в онкологията се отделят контролирано и по този начин и се разработва метод, който е ниско инванзивен за човешкото тяло, но много по-ефективен и без странични ефекти.
В друг от нашите институти пък се разработват материали, които чрез използване на високочестотен лазер могат да обработят повърхности, така че да станат биосъвместими и да се използват за костни импланти.
Така институти, които на пръв поглед нямат нищо общо с медицината, развиват технологии, които са с такова приложение.

- Имате ли опасения, че изкуственият интелект ще направи учените на БАН излишни?

- Не. Няма изкуствен интелект, който да роди идеи, които човешкият ум може да изобрети. Но той може да е голям помощник на учените в някои сфери.

- Имаме много учени в ЦЕРН, както и в екипа на Илон Мъск.Ние вероятно не можем да върнем тези хора в България, но поддържаме ли връзки с тях? Те продължават ли да се гордеят с това, че са излезли от България или вече са забравили страната ни?

- Институтът, в който аз съм работила, има около десетина утвърдени учени в Щатите. Един от тях в момента е председател на Международното електрохимично дружество.
В Института по математика също имат силна такава диаспора. Те правят ежегодно конференции, в които канят тези свои учени. По техен пример и ние от областта на електрохимията през 2024 г. направихме такава конференция. Целта е новата генерация учени в чужбина да се срещнат с новата генерация учени в България.
Важно е тази връзка да се направи, да се заздрави. Защото колкото и добре да е реализиран българинът в чужбина, той изпитва носталгия към Родината.

- И понеже сме в подкаста “Чудесата на България”, как можем да съхраним българщината? Какво може да направи БАН в тази посока?

- Благодаря за въпроса. Когато се говори за БАН в повечето случаи се имат предвид иновации, космически технологии, астрономия и т. н. И остава на заден план ролята на Академията като един от духовните центрове на България. Нашите институти за български език, за литература, за изследване на изкуствата, тези които се занимават с етнография и фолклористика са изключително ценна част от БАН. Те поддържат българската идентичност и са ценна част от БАН.

- Институтът по тракология не действа от десетилетия. Как защитаваме нашата национална идентичност, при положение, че периодът на траките е един от най-златните във вековната история на България?

- Това беше част от структурната реформа в БАН, за която вече стана дума. Бяхме принудени да я направим. В момента имаме Институт по балканистика с център по тракология.

- Тоест, това е частична компенсациия.

- Да. Но последните толкова забележителни археологически находки много ярко показват колко много трябва да се работи в тази посока. Да се разкриват тези тракийски богатства в нашите земи и да копнееш да попадаш в тях.

- В същото време парите за археолозите бяха получени не в края на годината, а през януари. Имаше шефове на музеи, които бяха теглили лични кредити, за да плащат на своите хора. Достатъчно много археолози от Националния археологически институт към БАН казаха, че са копали в снега. Имаме ли в лицето на БАН съмишленици в рамките на националната кампания “Чудесата на България”, за да настояваме за повече пари на археолозите? Те безспорно заслужават това на фона на безславното време, в което живеем?

- Имате 100% ми подкрепа за това. На годишната изложба в нашия археологически музей за откритото от всички археолози беше страхотно! Видяхме толкова много експонати, мисля че над 600.

- Да. Да поздравим Христо Попов и целия екип на НАИМ.

- Поздравявам го наистина. Той работи с много отдаденост. Тези хора заслужават уважение и повече средства, за да могат да бъдат още по-добри.

- Културната и туристическата общност се обединихме около призива към властта: културното наследство да се превърне в стратегически държавен приоритет и да има ясна дългосрочна стратегия какво ще се прави. И тук също разчитаме на вас заедно да бием камбаната по този въпрос.

- Духовното е водещо. Защото знаем, че нашите предшественици, които са основали Книжовното дружество, прераснало в БАН, са осъзнали необходимостта именно от сплотяването на българския народ около образованието, знанието, науката.

- Точно така е.

- БАН ще съдейства на всяко начинание в тази посока. Единението е задължително условие за успех.

- Останаха големи празноти в нашата история - дори за най-легендарните ни личности, дори и за най-великия ни българин Васил Левски. Не знаем кога точно е обесен и т. н. Защо учените не могат да си стиснат ръцете така, че да пренапишем историята по начина, по който оттук нататък всички да знаят?

- Труден въпрос. Изключително важно е какво се преподава в училище и в университета.То остава трайно в съзнанието на човека. Не знам как би могло да се случи това всички да бъдат на едно мнение по един такъв въпрос. Защото те изследват различни източници.
Но хубаво ще е ако ученическите програми бъдат изчистени от всякакви политически и конюнктурни нюанси.

- Знаем, че просперитетът на една нация зависи от добрата връзка - образование, наука, бизнес. Достатъчно силна ли е тази връзка в България? И ако някъде се къса веригата къде най-често се случва това?

- Стараем се. Образование-наука сякаш е по здравата връзка. Наука-бизнес е връзката, по заздравяването на която трябва да работим още много. Това сега е национален приоритет и на ниво Европейска комисия.
Сигурна съм, че от страна на бизнеса има желание да използват нашите научни разработки.
Но проблемът е, че за да може еднa научна разработка да бъде готова за внедряване, тя трябва да се излезе от лабораторията. А за да стане това и да се остойности, са необходими друг тип машини. За да се премине от лабораторен научен продукт към технология трябва инвестиция, която нито науката може да направи, нито бизнесът в България е готов за това. Трябва да има държавно съфинансиране, но също и бизнес индустрия, която да поема известни рискове. Защото инвестицията в научни разработки е рискова.

- Защо толкова много бизнесът го блазнят научните титли?

- Може би контактите с чужди компании провокират тази необходимост. Работила съм в Германия в университет. И там хората, които след студентската скамейка имат амбицията да станат фактори в производствени компании, та дори ръководители на малък екип, почти задължително трябва да имат докторска степен.
Може би това е една от причините. Надявам се, че има и такива, които искрено искат да научават повече и да се развиват.

- Развито ли е дарителството по отношение на науката? Защото при културата не е развито.

- Също и при науката по отношение на някакви облекчения от страна на държавата няма такова нещо. Голяма част от нашите предшественици са дарявали. През последните десетилетия това почти не се случва в БАН. Разбира се, имаме някои светли примери, но те са единици.

- Знаем Евлоги и Христо Георгиеви какво са са дарили. Не само за образование и наука. Но и за българщината. Може би нежеланието не е толкова от тяхна страна, колкото липсва стумул от държавата.

- Нужни са регламенти в законодателството, които да стимулират това. Наскоро почина акад. Иван Тодоров, един най-известните български физици. Учен на световно ниво. И по този повод си спомних, че неговият дядо по майчина линия заедно с още 12-15 академика по онова време, залагат собствените си жилища, за да получат заеми от банката, които да вложат в изграждането на новата част от Академията. Разбира се, държавата също помага, но този жест някак си, не мога да си представя, че е възможно да се случи в днешно време.

- Как бихте окуражили младите хора да се занимават с наука?

- Това, което мога да им кажа на базата на своя опит е, че науката е най-свободната сфера, в която човешкия интелект и ум може да се развива. Да, ние в днешно време насочваме изследванията си и към сфери, които са актуални и носят финансиране. Но в същото време не можете да намерите сфера, в която ти можеш да измислиш сам това, което да правиш. И ако то е достатъчно стойностно и ценно, ще ти донесе и реализация.