- Пазим хилядолетна култура - на съчетаването, на допълването, на единението
- Повечето хора по света считат, че за тях първи приоритет са домът, семейството и мястото, в което живеят
- Ако културното наследство ни обедини, имаме шанса да вдигнем националното си достойнство
- Национална цел не е бюджетът, той е инструмент, за да подкрепим националните цели
- Да се направят ваучери за млади хора, ученици и студенти за посещение на музеи, библиотеки, археологически резервати и културни събития
- Добавената стойност от институциите на паметта е национална гордост
- Бранд България има огромен потенциал и възможности, всички трябва да го подпомогнем
- Бранд Пазарджик трябва да дава възможност децата от четвърти клас нататък да имат един ден в месеца, в който да посещават музея или библиотеката
- Гордеем се, че Велинград е спа столица. Но там няма вода!
- Сърница развива модерния туризъм
- ДПС-Ново начало започва кампания “Вяра и семейство”, част от която е културата на моя род
Национален форум „15 години Чудесата на България. SOS за културното наследство“ се проведе преди седмица. С него "Стандарт" и Общество „Културно наследство“ дадоха началото на поредица дискусии за бъдещето на българската култура и туризъм и за Бранд България, които ще проведем през 2025 г.
Тази година честваме 15 години от началото на кампанията "Чудесата на България". Форумът с над 100 участници завърши с подписването на меморандум, в който целият културен и туристически бранш настоява културно–историческото наследство да стане стратегически национален приоритет с дългосрочна стратегия за развитието му.
Дали политиците, независимо от това, че се карат за всичко останало, могат да се обединят около този приоритет – около най-съкровеното ни – уникалният културен ход, е темата на разговора с Искра Михайлова.
Тя има най-голямата европейска, национална и регионална експертиза за това как културно-историческото ни наследство, съхраняващо паметта българска, да бъде превърнато във фактор за развитие и на регионите, и на туризма. И в същото време да ни носи гордост и национално самочувствие. Тя има огромен управленски, административен и политически опит, както в България, така и в Европа.
Експерт е по регионално и демографско развитие, преодоляване на неравенствата и изграждане на умни и екологично неутрални градове. Нейният опит е безценен и в качеството й на председател на Обществения съвет на Общество "Културно наследство". Тя е зам.-председател на ДПС-Ново начало, както и заместник-председател на Парламентарната група на партията. Член е на комисиите по регионално развитие и по култура в Народното събрание.
- Добър ден, г-жо Михайлова, за мен е чест, че сте наш гост в подкаста “Чудесата на България”. Като евродепутат, като национален депутат и като председател на Обществения съвет на Общество „Културно Наследство“ от години се борите културното наследство да стане държавен приоритет. Защо досега това не се случи?
- За съжаление, наистина не се случи. Мисля, че основната причина е, че България много бързо реши да навакса след влизането си в Европейския съюз, инвестирайки основно обществено внимание върху качеството на живот на хората, което е безспорен проблем у нас и до ден днешен. Ние още се борим с високите цени и с недостига на вода, например.
- И все си мечтаем за европейския стандарт...
- Да, мечтаем за европейския стандарт на живот. Но през цялото това време някак си гледахме на културното наследство само като на някакъв инструмент, който може да ни повиши стандарта, забравяйки че то изисква грижа и инвестициите в него дават дългосрочен ефект. Желанието нещата се случват бързо ни попречи да мислим по-дългосрочно и стратегически - това е моето обяснение. Но в променящия се свят сега вече дойде моментът, когато всички ние разбираме - и политици, и гражданско общество, и всеки отделен български гражданин, че културното наследство на България е огромно богатство. Но то не е само механизъм, по който да спечелим още малко пари. То е въпрос на национално достойнство и на бъдеще на нацията, на държавата ни.
- Бяхте основен спикър в дискусията, чухте мнението на всички представители на културния и на туристическия бранш. Те поискаха да се постави като приоритет наследството и да се направи дългосрочна стратегия. Но се питам - в това общество, в което живеем, възможно ли е да се направи една десетгодишна стратегия за каквото и да било?
- Мисля, че точно сега е възможно. Като народен представител аз напълно съзнавам какво излиза като послание от Народното събрание - много сме ангажирани с дребнотемие и злободневие, а очакването на хората, на българските граждани, е напълно различно. И те не са изключение. Защото българските граждани са част от обществото на всички граждани на нашата планета, жителите на планетата ни.
- Говорим за пропастта между дневния ред на политиците и на обществото.
- Говорим за това, че дневният ред на обществото все повече и повече изисква да излезем от злободневието на политиците и да се обърнем към важните неща. Това го показват всички социологически проучвания, правени в цял свят, които дават няколко изключително важни за България послания. Повечето хора по света считат, че сега за тях първи приоритет са домът, семейството и мястото, в което живеят - с неговата култура, традиции, обичаи и възможности. Глобалните теми за съвременния човек се пречупват през местното и семейното. За българина това е обичайно, за българина това е ценност.
Второто, което ми прави впечатление от тези последни проучвания за 2025 г., е, че хората обръщат все повече и повече внимание на свободното си време и запознаването с непознати места, с нови изживявания, с нови знания. Съвременният човек все по-рядко посяга към туристически пакет, който да го заведе във Венеция. Там има много хора, мирише на блато, вече има и висок данък за посещенията – и най-важното всички са там. Платежоспособният турист, особено, търси нови преживявания, непознати места и култури, неизвестни паметници на културата. И това е възможността за България.
- Нова е в контекста на поведението на съвременния гражданин на света. А от българска гледна точка?
- От българска гледна точка ние имаме нужда от обединение - хората го търсят. Имаме нужда от нещо, което да ни събере отново заедно. Културата, културното наследство, е национално достойнство - това може да ни обедини. Не патриотарството, не разделението. Може да ни обедини това, че на българските земи сме съхранили култура на хиляди години - от Неолита през всички епохи та до днешно време. Това е култура на съчетаването, на допълването. Това е култура на единението.
Ако културното наследство ни обедини, ние имаме шанса да вдигнем националното си достойнство, да намерим националната си цел, която не е бюджетът. Национална цел не е бюджет. Бюджетът е инструмент, за да подкрепим националните си цели. Националните цели обединяват, а бюджетът май ни разединява.
- Да, хората имат нужда от обединение. Дали обаче политиците осмислят това? Вие, от ДПС-Ново начало, може да сте опозиция на сегашната власт, но бяхте първопроходците в това да обяснявате как културното наследство е основополагащо и за самочувствие, и за развитие на регионите. Ще подкрепите ли сега исканията на бранша?
- ДСП-Ново начало извежда във всички свои документи - и на парламентарната група, и на партията ДПС, културното наследство като важен акцент в развитието на страната ни. Както поех ангажимент по време на дискусията, ние в ДПС-Ново начало, ще се включим активно в една дискусия в Комисията по култура в НС. Нещо повече - ние ще направим предложения за новия бюджет, защото нека да отворя една скоба: като че ли губим обществено време и внимание за това да обясняваме какво недостига в бюджета. Да, не достига...
- Да, всеки ден слушаме какво не достига, колко огромен е дефицитът.
- Добре, знаем, че не достига, но нека да видим с това, което имаме и с това, което можем да съберем, за да достигне - какво можем да постигнем? Елементарен пример давам: моя стара идея е, както повечето страни в Европа, и в България да се направят ваучери за млади хора, ученици и студенти. Не говоря за посещение в скъпи курорти. Говоря за ваучери за посещение на музеи, библиотеки, археологически резервати, културни събития. Говорим не за липсващите милиарди, а за реални мерки, които в рамките на милион или два биха подкрепили хиляди млади хора да отидат и да видят това, което имаме.
- Прекрасно звучи. Почти навсякъде в Европа това бе реализирано и то с огромен успех. Така младите хора придобиха познание за културното наследство. Но понеже заговорихме за бюджета, спомням си, че преди година, когато се обсъждаше Бюджет`2024 именно Делян Пеевски беше в основата да се гласува един по-голям бюджет за култура.
- Да, така беше.
- Този по-голям бюджет за култура вие го гласувахте, но Асен Василев сложи парите за археология в едно перо за капиталови разходи и видяхме какво стана с този рекорден бюджет - археолози копаеха в снега, шефове на музеи взимаха лични заеми, за да плащат на екипите си, читалищата нямаха пари, библиотеките си останаха с надеждата за дигитализация. Не трябва ли да има цялостна промяна в управлението на културното наследство?
- Нека да кажем: Да има Ново начало.
- Какво означава да има Ново начало в културата?
- Всеки, който се е занимавал с управление, знае, че когато при гарантиран ресурс не се постигат резултати, грешката е в организацията. Не е толкова в хората и тяхната компетентност, защото тя се съобразява с добрата организация. Грешката е в организацията.
България е създала Министерство на културата във времена, когато цялата културна политика е била регулирана в едни ясни канали, определени от управляващата партия. Отдавна не сме в такава презумция. Отдавна вече самите културни институти в България, били те за живо изкуство - театри, филхармонии, опери и всякакви състави, се управляват по друг начин вече. Но ние видяхме, включително фрапантни примери за злоупотреби с техния скромен бюджет. Явно системата просто не работи добре. Това води до естествения извод: нека да анализираме системата.
Това е мое лично мнение, което ще дискутирам и с колеги, и в групата, и с други колеги в парламента. Но вече съм го дискутирала с много колеги в Европейския парламент. Изводът е, че живото изкуство предполага един начин на управление, а културната памет, тоест културното наследство, предполага друг.
- Какво следва от това?
- Това на практика означава: нека да имаме структура, която да управлява живото изкуство - театри, опери, филхармонии, балет и всичко останало. Но нека да имаме и специална организационна административна структура - дали тя ще бъде агенция или нещо друго, но тя да е адресирана изключително и само към проблемите на библиотеки, музеи, археология и археологически резервати, читалища – към пазителите на културното наследство. В терминологията за културното наследство има едно определение - институти на паметта. Институти, които създават жива култура в момента и институти на паметта. Те са коренно различни като структури, като цели, като измерение на работата им.
Ако ние приложим измеренията за успех на една фирма върху музеите, се получава фрапантният случай, в който министър на финансите, няма да спестя да кажа кой - Асен Василев, заявява, че няма да плаща пари на хора, които само бършат прах. Така ли беше? Това е абсурдно! Това е неразбиране на ролята на тези институции! Те съхраняват, експонират и създават друг тип продукт. Те не могат да произвеждат.
- Да добавя, че негова беше идеята финансирането на всеки музей да е само в зависимост от това колко души са влезли в него. Не че това не е важно, но артефактите не са стока, а памет.
- Нека да броим посетителите, нямам нищо против това. Но искам да има ваучери за младите хора, за да влизат в музея. Затова по време на дискусията чухме апела на археолозите към учителите, към образователната система - водете децата в музеите. Ние живеем в XXI век, а къде отиде дигитализацията? Къде отиде възможността хора от цял свят да видят съкровищата на музеите в Разград, на музеите в Пазарджик, в Кърджали, в София, в цялата страна.
Нека да инвестираме в това и да направим света съпричастен с нашата култура. Това ще бъде принос и за икономическия растеж. Но за това трябва разбиране, култура и убеждението, че работата на институциите на паметта е също толкова важна, колкото работата на институциите, които носят пряка добавена стойност. Защото добавената стойност от институциите на паметта е национална гордост и достойнство.
- И за да може паметта да се запази и да се правят инвестиции, има нужда от нов разказ за културата и туризма. Това е Бранд България. Говорим с Вас за това вече 3 години и пак няма чуваемост от страна на държавата.
- Бранд България според мен е огромна възможност. Бранд България е създаден въпреки нежеланието на държавата. Поздравявам всички, които работиха по Бранд България. Аз се гордея с това, че мъничко, по някакъв начин, съм допринесла.
- Безспорна е заслугата Ви.
- Бранд България се зароди като естествено желание, въпреки държавата. Бранд България е възможност да представяме България. Бранд България е възможност да комуникираме с организации като Европа Ностра. Бранд България обаче е и възможност да стимулираме българския туризъм. Бранд България е възможност за принос към икономиката. Бранд България е възможност за създаване на работни места, за осмисляне на учебни програми. Бранд България е възможност за възпитание на младото поколение. Бранд България има такъв потенциал, че би трябвало всички ние, които бихме могли да го подпомогнем, да се замислим за възможностите - те са толкова много.
- Докато чакаме държавата, вече направихме над 7 регионални бранда. Следващият е Бранд Пазарджик. Вие сте дългогодишен народен представител от региона. Върху какво трябва да се стъпи, за да се изгради този бранд?
- Много се радвам, че ще има подобна дискусия в Пазарджик, защото това е първото нещо, което може да се направи - да се заговори за това. Да се заговори извън това колко е земеделското производство, колко хора работят там, колко са безработните. Да заговорим за възможността Бранд България в Пазарджик. Да видим защо има толкова заети в туризма в областта и не толкова в областния град. Да анализираме възможностите и заедно с културната общност, с местната власт, с гражданските организации, с народните представители да кажем - нека да започнем от тук!
Нека да започнем с това, че всяко училище в Пазарджик се ангажира децата от четвърти клас нататък да имат един ден в месеца, в който да посещават музея, да посещават библиотеката.
- Да видят Равногорското съкровище в музея...
- И да чуят за историята. Скоро бях на премиера на трети том от “Алманаха за Пещера”. Местни краеведи издават уникално издание за историята - от праисторията, през Перистера до днешни дни. Връщаме се към онова, за което си говорихме в началото - мястото, в което живеят пещерци и за което си спомнят всички, които са излезли от Пещера. Мястото, към което се връщаме всички, които познаваме района на Пещера. Ето така трябва да подходим, създавайки бранда в Пазарджик. Има достатъчно бизнес, достатъчно културни институции.
- Но няма нито една туроператорска фирма, която да предлага културни маршрути - през Пещера до Равногор. Или през Велинград до Сърница, или до Панагюрище и Стрелча.
- Понеже старата ми любов са местните власти, веднага бих могла да кажа: там, където местните власти - кмет, общински съвет, кметове на населени места, се обединяват, те могат да направят Дни на отворени врати. Да поканят туроператори, за да им кажат - ето това е Пазарджик! Няма го на вашата карта, но ние можем да покажем това, да покажем цялото културно наследство, традиции, памет.
- Достатъчно инициативни ли са обаче кметовете за превръщане на наследството в туризъм?
- Много им е трудно да кметовете. Те търсят всякакви възможности, но им е трудно. А и ние като държава ограничихме инициативата им до това в продължение на години да правят едни таблици - в началото има някаква идея и най-накрая стои финансирането. Ако идеята трябва да премине през кандидатстване по европейски програми, кметовете загубват всякакъв интерес, защото им е много трудно. Когато стане дума за финансиране от държавния бюджет, ние сме още на етапа на инфраструктурата. Сякаш забравихме, че когато няма вода, няма туризъм.
- Засегна ли безводието туризма?
- Спа столица на Балканите е Велинград, така ли беше? Но във Велинград няма вода. Има вода в басейните, но няма, за да си измиеш зъбите. Какъв туризъм да прави? Тоест, инициативата на кметовете понякога е доста ограничена от други реалности. Но когато те видят подкрепа като национална визия, като обществени нагласи, като нестандартни възможности - те правят чудеса. Ще дам примера с една община, която много обичам, пак в Пазарджишка област - Сърница. Каня всички да отидат на брега на язовир Доспат и да видят какво е направила мънинката община Сърница.
- Какво е направила?
- Първо, в община Сърница няма загуба на вода по водопреносната мрежа. И това го признава дори фалиралото ВиК-Велинград. Второ, до всички хотели има път, има атракции, има дни на чистата храна, има дни на планинския кашкавал, има фестивал на Сърница. Затова и в Сърница е пълно с хора. Кметът направи голям къмпинг за каравани - модерния туризъм, непознатото, за което вече си говорихме.
- Европейските програми са огромен източник за реализиране на проекти. Говоря за тези, за които се кандидатства в Брюксел. Защо България не успява добре да се възползва?
- Тук говорим за т. нар. хоризонтални програми, където има много възможности - за култура, за културно наследство, за дигитализация на културно наследство. Но веднага искам да припомня - в европейския облак на културното наследство, нашето облаче го няма. Надявам се да станем скоро част от големия облак, но още не сме. За програма "Хоризонт" са няколко проблемите. Първият е, че ние нямаме достатъчно добре изградена партньорска мрежа. Поради немотия и липсата на стимули от държавата нашите общини рядко участват в партньорски мрежи. Нашите общини очакват от всеки един проект, който направят, да има поне някакво камъче, оставено в България. Не винаги е така.
Могат да участват в един проект, който да е само за дигиталния облак. Не е необходимо непременно да се строи нещо на територията на България. Достатъчно е да присъстваш някъде. И още нещо важно - проблемът на България е някъде в образователната ни система. Хората, които в България работят в тази сфера, понякога нямат достатъчно езикова компетентност. Иска се следене на всички възможности - сайтове, има банки за партньори по всички програми. Но това предполага знание, усилие, добра организация и самочувствие на равнопоставеност. Като добър пример посочвам Чехия. Чехите говорят чешки, но и други езици. А и Чехия отдели 4% от парите в националния си План за възстановяване и устойчивост за културно наследство
- А в нашия ПВУ колко отделихме за наследството?
- По-малко от 1%. И въобще не сме го използвали, той е само на хартия.
- Да завършим обаче с нещо по-оптимистично. С новото начало в културата, което ще се реализира от младите хора. Как бихте окуражили всички, които искат да се занимават с културно наследство, но не виждат смисъл в това?
- Бих им казала, че да съхраняваш, експонираш и представяш културното наследство е новият моден бранд на света. Да се гордееш със страната, в която си роден, с мястото, където ти е коренът, е новото достойнство на съвременния човек. Да се опитваш да забравиш мамините манджи или старият сандък на баба ти е вече демоде. Новото е да се заровиш в сандъка, да извадиш снимките на семейството си. И тук използвам случая да кажа: ДПС - Ново начало стартира нова кампания, която ще проведат всички наши женски дружества в цялата страна. Тя се казва: “Вяра и семейство”. И част от тази кампания е културата на моя род.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
