Шоковата терапия на Доналд Тръмп в САЩ ще продължи поне едно десетилетие, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ собственикът на "Галъп" Борислав Цеков
- В България има съдебни партии
- Политиците на Промяната са като старитке комунисти след падането на Берлинската стена
- След Съединението, влизането на България в ЕС и НАТО е най-голямото постижение
- Шоковата терапия на Доналд Тръмп ще продължи поне десетилетие
- След големите промени в САЩ, маските започват да падат една по една
Юрист, конституционалист, предприемач. Специализирал в областта на политическите науки в САЩ, Португалия, Япония, Южна Африка. Защитил е докторска степен по конституционно право в Института за държавата и правото при БАН и е хабилитиран като редовен доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски". Водил е курсове по сравнително конституционно право в български и чуждестранни образователни институции. В различни периоди е бил председател на Асоциацията на младите юристи в България и национален президент на Световната асоциация на юристите. Има пълен 4-годишен мандат като народен представител в 39-то Народно събрание (2001-2005). Негово дело е историческият Закон за вероизповеданията, който внася още пъривя ден при откриването на НС, 5 юли 2001 г., който допринася за преодоляване на разкола в БПЦ, предизвикан от държавно-политическа намеса. Бил е главен секретар на Омбудсмана на Република България (2005-2010), а на обществени начала е привличан като член на Правния съвет на Президента на Републиката (2017-2019) и на Консултативния съвет по конституционни въпроси при Омбудсмана (2017-2019). Съсобственик е на международен бизнес в сферата на търговията с метали и рециклиращата индустрия. Председател е на Института за модерна политика и съсобственик на "Галъп интернешънъл болкан". Автор е на редица научни публикации и монографии в областта на конституционното право и политическите науки, сред които "Антиеврейското законодателство в Европа и България", "Конституционният институт на извънредното положение", "Държава и религия: конституционни модели", "Доктрината "Тръмп" срещу неолибералния глобализъм". Редовно публикува анализи по законодателни и политически теми в периодичния печат.
- Г-н Цеков, в едно от интервютата си казахте, че шоковата терапия на Доналд Тръмп ще е като тази на Балцерович - с дълбоки реформи. Кои биха могли да бъдат приликите и разликите?
- Основната прилика е темпът на промените, идеологически и ценностни, които рефлектират върху управлението на САЩ.Те трябва да бъдат направени бързо, за да не се допусне затлачване на промяната, прегрупиране на старото статукво, което и без туй има достатъчно сериозно влияние в културни институции, в университети, медии, в политиката. Либерал-прогресисткото статукво в продължение на десетилетие е функционирало по този начин.
Между другото нищо импровизирано няма в тази бързина, тя е добре планирана. Предстои да видим разбира се, как това ще се осъществи. Защото първият мандат на Тръмп мина под знака на обсада. Той не владееше Републиканската партия по това време, дълбоката държава и целият й ресурс се мобилизира срещу него. Докато сега той надгради разбирането си за политиката. По време на първия си мандат Тръмп разсъждаваше за някои политически решения от гледището на бизнес мениджър. Когато си шеф на голяма корпорация, очакваш че като кажеш "А" и надолу всичко се подрежда. Докато в политиката това, че си президент и си казал нещо, не означава, че всеки директор няма да води друга линия, да те саботира.
Що се отнася до разликите, предстои да ги видим. Но случващото се през последните 10 години носеше белези на екстремизми, на едно квази тоталитарно мислене - цензурата. Абсолютно заглушаване на различното - най-често консервативното; изграждането на цяла информационна инфраструктура, която да налага универсална идеологическа матрица, безалтернативна на либерал прогресива. Някой сигурно би попитал: защо само десет години? След падането на Берлинската стена се установи неолибералният модел. Той се дискредитира финансово. Помним икономическата криза от 2008-2009 г. Станаха сериозни вълнения. Постави се въпросът за отговорността на корпоративните елити, допуснали казино капитализма и т. н. Това беше настроението тогава. И за да подмени плоскостите на дебатите администрацията на Обама извлече от периферията на публичността един екстремизъм на прогресистката идеология и го превърна в мейнстрийм. Това беше политиката на идентичностите, в която влизат джендър възгледите, критическата расова дискриминация и т. н. И всъщност, през последните 10 години ние видяхме уродливото лице на тази система, което буквално ограничаваше свободата и премина към тежкото социално инженерство държавата да ни казва какво да мислим - кое е правилно и политически коректно и кое не е. Да се намесва брутално под маската на някаква климатична тревога навсякъде и т. н.
- Направо климатична истерия бих казала.
- Да, клиаматична параноя.
- Казвате, че старият режим си отива. Но да се върнем на битката на Тръмп с дълбоката държава. Къде трябва да са насочени усилията? Срещу USAID, срещу цялата бюрокрация?
- Да, административната реформа е ключова, за да се овладеят лостовете на управлението. Екипът на Доналд Тръмп е наясно, че трябва светкавично да разположи нови кадри навсякъде, за да гарантира промяната.USAID е важна брънка от този проблем, макар че тази организация е правила и полезни неща по света - спасяване от глад и др.
- Особено в началото на съществуването си, да. Но все пак тя е с един огромен бюджет от 40 млрд. Долара.
- В началото на новото хилядолетие в България USAID помагаше много и то изцяло на плуралистично основа, без да налага идеологеми. Но след като Обама обедини неолиберализма с екстремизма на прогресивското движение, в обществото назряха много конфликти.
Вече не се спори за парите, за класовите въпроси, за корпоративната отговорност, а се спори за пола, за расата, за религията и това атомизира обществото, изтощава обществената енергия. Това е голямата политическа цел на смяната на дебата. Та тогава и USAID беше използвана като лост за пропагандно налагане на безалтернативността на либерал-прогресистката матрица. Те финансираха не само проекти за различен тип граждански културни дейности, но и за медии, за изграждане на цели мрежи при това с гигантски ресурси, с което да позволят формиране на обществено мнение и заглушаване на всички останали - най-вече консервативното мнение. Но те са част от една отиваща си политика. Сега Тръмп създаде около себе си коалиция от ключови фактори в американското общество. Виждаме Илън Мъск, но видяхме и обръщането на мнението на Джеф Безос от "Амазон", на други големи имена.
- Включително и на Бил Гейтс.
- Да, включително. Това не е конюнктурно обръщане понеже дошъл един президент за четири години. Те можеха да се обърнат така и през 2016 г., но не го направиха. Защо? Защото тези хора са безкрайно прагматични и виждат, че има сериозно изместване на обществените настроения, едно оттласкване в другата част на махалото.
- От финансовия истаблишмънт към технологичния.
- Да, всичко започва да се променя. Да вземем за пример културната сфера. Кои са най-популярните сериали през последните години - "Yellowstone", "landman", " Tulsa king" , които са тотално консервативни и даже подиграват снежинките - климатичната параноя...
- Да кажем и за Бионсе.
- Показателно е, че на предните избори тя изкара песен, символизираща черните пантери - това е екстремистко радикално ляво движение на афроамериканците, което стана основа на "Black Lives Metter" - черните имат значение. А сега какво направи Бионсе? Запя кънтри музика в Америка - която е символ на белите. Защото пазарът го изисква.
- Така е.
- Виждаме, че "Дисни" започна да губи много заради това, че вкарват трансджендъри във всеки филм. Подменя ценности. Сега популярните хора разбраха, че Тръмп ще извърши голямата промяна. Свидетели сме как големи корпорации като "Гугъл" се отказват от т. нар.
"програми за разнообразие", които подменяха базисния принцип с расисткия - да вземеш на работа хора според цвета на кожата, според сексуалната им ориентация и т. н.
Тръмп в момента е на върха на тази вълна. Понякога даже и с безпардонността си. Но силата, волята и увереността му помагат срещу статуквото. Той го е доказал и в бизнес историята си.
- Илон Мъск влезе в USAID, смени паролите и изведнъж излязоха едни цифри, за които малко хора са си представяли, че могат да бъдат отпускани за медии и неправителствени организации. Няколко дни по-късно стана ясно, че за различни медии в Америка и в Европа са давани интересни пари. Имам предвид "Политико", "Асошиейтед прес", "Ню Йорк таймс". 8 млн. долара са дадени на "Политико". Дори НАСА им е броила за абонамент 500 хил. За Бога, какво е било толкова важно в новините на "Политико"?
- Създаването на огромен пропаганден кръг, който да влияе на обществото в глобален мащаб, да налага тази идеологическа матрица. Изграждайки тази инфраструктура с публично финансиране се е ползвало и "Отворено общество" на Сорос. "Политико" въобще не е популярна медия в САЩ. Европейските елити са по-леви от американските. И някак си се е получило така, че там се цитират основно "Си Ен Ен", "Ню Йорк Таймс", но не и "Фокс нюз" - най-гледаната телевизия в Щатите. Цитира се "Политико", но не "Нюзмаркс", които са по-големи от "Си Ен Ен". В Уикипедия, която е в либерални ръце, и там се манипулира информация.
Вижте какво прави по отношение на медиите Америка: като отворите "Ню Йорк Таймс" пише национален всекидневник. Като отворите "Ню Йорк Поуст" се казва консервативният конкурент. Рамкират го идеологически. Като видите "Си Ен Ен" - тя била национална телевизия. Като видите "Фокс нюз" тя е национална телевизия, но казва: "често е обвързвана с подкрепа за президенти излъчвани от републиканската партия ". Е, защо не пише същото, че често е обвързана "Си Ен Ен" с подкрепа за президенти, излъчени от Демократическата партия, което също е реалност? Тази сериозна манипулация ще си отиде. Някои казват: "да, ама няма да успеят да им вземат парите". Добре! Въпросът, е че тези среди вече са делигитимирани.
- Как да не се сетим за онази прословута статия в "Политико", посветена на Кирил Петков. Месец след като падна сглобката той беше обяснил как добрите сили са те, а лошите са Пеевски и Борисов и те ще се борят с тях. В материала беше и добрият човек
Христо Иванов - радетелят на демокрацията и защитникът на съдебната система. Сякаш бяхме забравили, че само няколко месеца по-рано той, говорейки срещу Пеевски, но седейки в скута му, беше направил конституционната реформа. Кога ще паднат маските в България?
- Аз мисля, че те започват да падат тъкмо заради голямата промяна в Америка. Това, което правеше старата система, трябва да се посочва с пръст - добре подредената им система за сриване на репутациите на журналисти, партии, политици, публични личности и т. н.
- С кражба от обществения ресурс, с финансиране на медиите на "Отворено общество" и "Америка за България". Но не може да не си кажем, че маските паднаха и в парламента с отхвърлянето на анти Сорос комисията. ..
- Има я тази боязън да се вдигне булото понеже съществува цяла система за оклеветяването, това се вижда през годините. Трябва да наберат малко смелост, нищо страшно няма. Още повече, че са с депутатски карти и трибуна за изяви.
Появиха се списъци с путинисти, с тръмписти - друга измишльотина.
Просто трябва да се покаже една картина на влиянието върху държавното управление, защото иначе в частния сектор всеки да си прави каквото иска.
- Така е.
- Тук става дума за проникване и заобикаляне на демократичните избори чрез една сенчеста власт. Давам пример със съдебната реформа. Казах си мнението преди около 15 г. в национален всекидневник. Чудех се тогава дали не съм преувеличил оценката си. Тогава и в САЩ не беше ясно, но после се видя, че това е реалната цел. Либерал-прогресистите или соросоидитеЕ
-Соросите, вече както ги наричаме.
- Да, те понеже изпадат в малцинство в много държави, търсят власт без избори. Коя е тази власт, която може да им даде огромно влияние върху държавното управление, без избори? Съдебната! И затова В САЩ от години фондациите на Сорос изсипват милиони и милиони в кампаниите, понеже се избират пряко прокурори, съдии и т. н. То са стипендии, то е чудо.
Вижте прокурора, който се опита да съди Доналд Тръмп в Ню Йорк. Цялата му предизборна кампания мина под наслова "Ще вкарам Тръмп затвора". Да го питам сега къде е?
Опитаха се същото да направят и у нас: политизация на съдебната власт през една измислена съдебна реформа, която няма за цел повишаване на качеството на правораздаване. Не, те не целят това, защото като смениш ли шефа на ВКС или на ВАС, или главния прокурор, нищо не се променя. Щедро финансирани от същата мрежа те политизираха съдебната система.
Ние виждаме, че има цели съдебни партии. Съюзът на съдиите какво е? Той е една партия, макар че представлява нищожен процент от съдиите. Заблуждават хората, ходят по митинги, вдигат политически протести. Помним какво беше, сега се поприбраха, защото задухаха други ветрове. Те така се опитаха още при първия мандат на Тръмп, понеже победата му беше ситуативна, а не в резултат на дълбоки промени в настроенията. Просто част от афро американците се въздържаха от гласуване и понеже там се консолидира тогава бялата работническа класа, това му даде лека преднина. Но понеже реално ситуацията оставаше същата и те тръгнаха на война от първата секунда. Вдигнаха лозунга "съпротива" и започнаха да отричат. Въобще,той не е легитимният президент, защото са готови да погазят вота само и само да са на власт. Това е манталитетът.
- Гледах наскоро един от доста популярните подкасти в Америка с Шон Спайсен. Беше поканил един писател, който през цялото време налагаше точно тази теза. Добре, сенаторите се избират, но в същото време в държавната машина има хиляди хора, които се налагат лобистки в дълбоката държава.
- Те изсмукват суверенитета от националната държава и го пращат в над национални институции и органи, които по правило са откъснати от прекия демократичен контрол на гражданите. Там дори и кадровата селекция се прави по кабинетите на елитите. Нали никой не не знае точно как се избира шефът на Световната организация на по интелектуална собственост или на Световната търговска организация, или на ЮНЕСКО?
Една от линиите на ерозия е изнасяне на суверинитет в над национални органи, за да може там да се налагат стандартите на държавите. Това беше линията на неолиберализма.
- Прокараха я в много държави. Навремето докато бяхме млади излизахме, за да протестираме. Викахме: "45 години стигат!" срещу комунистическия режим. След което в парламента започнаха да делят депутатите на такива с картончета и депутати без картончета. Сега подкрепящите мрежите на Сорос рефлектират с някакви скелети от гардероба тип Бойко Рашков, с дерибеите предвождани от Доган. Имаме ли обаче днес сила да кажем: "35 години стигат!"
- Със сигурност! Доналд Тръмп го каза. Аз мисля, че у нас трябва да имаме не само силата и волята да го кажем и да се сложи край на досегашния начин на правене на политика. Когато си на политическата арена особено в по-високите нива, ти трябва да си адаптивен към една променяща се не просто българска, а международна обстановка ако искаш да си успешен. Така, че да оставим настрана елементарното пребоядисване, което ще го наблюдаваме сигурен съм.
- Ще видим дали сме научили уроците от прехода.
- Една част от старите мрежи се свързаха със соросите, там лансираха децата си, отрочетата си, внуците. И ако се загледаме във всичките тези структури генеалогично, без това да отрича нечии качества, ще видим една връзка с големите номенклатурни фамилии от старите времена.
- Виждаме.
- Големите генералски фамилии, Държавна сигурност. В това е обяснението за сектанската крайна история, която представляват много следи в ПП-ДБ, там има и нормални хора, но има изключително много сектанти. Те направиха политиката през последните години конфронтационна. А са пратени в парламента да водят диалог, не да обясняват с кого могат и с кого не.
Като не можеш, вън! Ти си там да кажеш с какво можеш и как да сглобиш управление, това е задачата. Те направиха инфантилно деление. Африканизираха политиката. В изостаналите африкански общества политиката е на племенно начало. Всяко племе си е партия. Няма обща кауза, обща благост, диалог. Единствената цел е контрол върху публичните ресурси - кладенец с вода, нефтеният кладенец, гората, ловните полета. За това воюват племената. За взаимно унищожение. Всъщност, ако използваме това като метафора, по този модел през последните 5-6 години у нас се настани т. нар. "Революция на шарлатаните". Затова държавата блокира.
- Какво е бъдещето на ПП-ДБ в новия свят?
- Те са делегитимирани от собствената си некадърност и провали. Революцията на шарлатаните приключи! Защото прилагаха глупави неща и не успяха да генерират подкрепа нито в обществото, нито сред останалите политически фактори. Но сега идва нещо много по-страшно за тях - тежкият идеологически удар - те са малко в позицията на старите комунисти след падането на Берлинската стена. Или ще се адаптират към новите условия, или ще изчезнат. Някои от тях сега ще се пребоядисат, ще си въобразяват че трябва да устискат 4 години. Но няма да е така. Защото политическият цикъл в Америка ще продължи поне 10 години. Така, че на ПП-ДБ им е дръпнат шалтера, а и те си получиха оценката на изборите.
Официален Вашингтон вече няма нищо общо с тях.
- В целия този нов свят къде се позиционира България толкова свързана с Европа в света на Тръмп?
- Много е важно и първо и ние като общество да правим своя ясен избор. Аз мисля, че той като поне като обществени нагласи е правилен в посока на нормализацията.
Но в тази нова геополитическа ситуация е много важно нашата страна да си дава сметка, че ние сме на ръба между Европа и Евразия.
- Това не е ли по-скоро предимство отколкото недостатък?
- Зависи точно как България съумява. Ако имаме политически елит, който безусловно следва курса на една България част от клуба на богатите, България, която е член на Европейския съюз на НАТО, най-успешните и силни военно политически и икономически съюзи в света...
-... Но и мост.
- България трябва да сме лоялен партньор и част от тази общност, ние нямаме друго бъдеще. Целият европейски курс на България трябва да бъде категорично отстояван. Особено в турбулентни времена, защото това е бъдещето и хората са го направили със сърцата си.
На някой може да му прозвучи като излишна патетика, но поне аз твърдя, че влизането на България в ЕС и НАТО е едно от най-големите ни национални достижения, след Съединението на България. Вижте Молдова, която е извън ЕС, вижте Македония, там се връщаме все едно 30 години назад.
- Големият проблем е, че ние нямаме доктрина оттук натам какво да постигаме.
- Именно. Някои го наричат българската мечта, по аналогия с американската мечта.
За да я имаме, първо трябва да има интелектуален разговор. Това го правят големите нации - не и непременно като численост, а като мащаб на мислене и като собствено себеусещане. Крайно време е да имаме национална доктрина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
