София. Ваканцията на техникумите може да бъде орязана заради въвеждането на дуалната система на обучение, съобщи просветният министър Анелия Клисарова. Новата система предвижда учениците да усвояват професия в реална работна среда. В Германия това се прави, като учениците са два дни в клас и три в завода. В МОН обаче се притеснили, че ако въведем системата по същия начин, учениците ще губят материал от общото образование и това ще им попречи, ако решат да кандидатстват в университет. Заради това като един от вариантите се обсъжда практиките в заводите да бъдат изнесени през юни и юли, а ваканцията да е само през август. Сега учениците учат до 30 юни.
Клисарова поясни, че въвеждането на дуалното обучение може да стане най-рано през 2015 г., като първоначално то ще се въведе пилотно в отделни училища и региони.
Министърът съобщи също, че новият просветен закон ще предвиди мерки за затягане на дисциплината. Засега обаче не е ясно какви ще бъдат те. Клисарова стигнала до извода, че дисциплината в училище куца, след проучване на "Сова Харис". Според 52% от анкетираните реформата на образованието трябва да бъде в тази посока. Зам.-министърът Иван Кръстев поясни, че се имат предвид не само негативни мерки, а и начини училището да се направи интересно с "клубове по интереси, кръжоци, издирване на таланти", така че децата да са пряко ангажирани с училищния живот. Тези мерки ще бъдат подкрепени с европари.
МОН е договорило 100 млн. лева повече в бюджета си, което според Клисарова доказва, че образованието е приоритет.
Всеки втори иска твърда ръка в училище
52 на сто от българите искат затягането на дисциплината в училище да бъде част от реформите в образованието. Това става ясно от проучване на Сова Харис, представено от просветното министерство. Общо около 70% от запитаните са на мнение, че реформи в училище са нужни, но има и хора, които смятат, че по-важно е на този етап да бъдат направени промени в други сектори.
42 на сто от хората смятат, че един от големите проблеми на образованието ни е липсата на интерес у децата. 35% са на мнение, че модернизацията на образованието задължително трябва да включва по-високи заплати на учителите. 70 на сто от анкетираните пък държат пари да се инвестират основно в привличането на млади преподаватели. Така мислят най-вече онези, които учат в момента, както и хората с висше и полувисше образование.
Най-любопитно е отношението на българите към професионалното образование. Оказва се, че огромна част от сънародниците ни искат младежите масово да учат в професионални училища и да придобиват занаят. 82 на сто от запитаните са заявили, че одобряват идеята по-голямата част от тийнейджърите да получават средното си образование в техникуми. На това мнение са по-често хората от малките градове, където очевидно връзката между образование и намиране на работа по-често се оказва скъсана. В София хората, които застъпват идеята за масово професионално ориентиране, са по-малко. Като цяло обаче 86 на сто от българите твърдят, че основният приоритет на образователната реформа трябва да бъде възможността завършващите средно образование директно да си намират работа. Във връзка с това много от тях подкрепят идеята за въвеждане на дуално обучение, което е широко разпространена практика на Германия и Швейцария. То означава усвояване на професията в реална работна среда, като обикновено два дни се прекарват в училище и три - в завода или цеха, а учениците получават заплати по време на практиката си. Въпреки че този вид обучение не е познат у нас, 69 на сто от запитаните одобряват въвеждането му. Това по-често са хора от малките градове - 78%, докато сред столичани тази идея среща подкрепата едва на 55 на сто. Около 63% от българите смятат, че този начин на учене ще се окаже панацея и за децата, които сега отпадат от училище поради бедност и започват преждевременно неквалифицирана работа. Като карат практика срещу заплащане, те едновременно ще усвояват професия и ще подпомагат финансово семействата си. 48 на сто от хората смятат, че децата отпадат от училище най-вече поради бедност, а 54 на сто - поради липса на интерес.
Любопитно е, че по-малка част от българите смятат въвеждането на електронно обучение в училище за полезна стъпка. Въпреки че вече и тригодишните боравят с таблети, едва 52 на сто от анкетираните намират, че е уместно децата да учат чрез нета. По-често на това мнение са учениците - сред тях процентът е 81%. 31 на сто от запитаните възрастни са се затруднили с въпроса дали хлапетата трябва да ползват електронни учебни помагала.
Интересното е, че хората, които вярват, че образованието ни ще се модернизира след реформата, са едва 40 на сто. 30% нямат мнение, а останалите очевидно не вярват, че каквато и да било реформа може да навакса огромното изоставане на училището ни. 41 на сто пък са на мнение, че бюджетите на училищата трябва да зависят не само от броя на децата, а и от техните резултати - нещо, което просветното министерство се опитва да въведе в момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
