София. Близо 70% от българите искат реформи в образованието. Това показва социологическо проучване за обществените нагласи към образованието, което бе представено от Министерство на образованието и науката. Липсата на дисциплина и интерес, както и ниското заплащане на преподавателите са основните мотиви, заради които искаме реформи.
60% от анкетираните в проучването считат, че няма добра връзка между образованието и бизнеса. Като основни причини за отпадане на учениците от училище са определили липсата на интерес и финансови средства. Въвеждането на дуалната система на обучение одобряват 70 % от анкетираните. Те са съгласни, че това може да се превърне в начин на разрешаване на проблема с отпадането на ученици от образователната система. 70% от населението счита, че инвестицията в млади преподаватели е правилно решение, сочат още данните от изследването.
"Образованието е приоритет на министерството. Ние го доказахме и с бюджета, в който са заложени 100 млн. повече за 2014 година. Беше извършена засилена работа и по Закона за средното образование. Той все още се обсъжда и към него върви много широка дискусия", каза от своя страна образователният министър Анелия Клисарова, цитирана от БГНЕС.
Реформата в образованието не може да се случи за ден, категорична бе тя. "Ако залагаме нещо сега, то ще можем да оценим дали е положително или отрицателно след години", допълни министърът.
Проектът за промени в Закона за професионалното образование и обучение вече е внесен, съобщи Клисарова. "Той ще предизвика промени и в Кодекса на труда, но и ще подобри връзката между образованието и бизнеса, смятат от МОН. Това ще помогне за реализацията на младите хора и ще спре до някаква степен отпадането на деца от училище, обясни образователният министър.
"Работи се и по проекта за квалификация на педагогическите кадри, както и по Стратегията за висше образование, за която също идват промени и предложения", каза министърът.
МОН е получило допълнителни средства към бюджета за 2013 година - с над 20 млн. лв. 9,4 млн. лв. от централния бюджет са отделени за увеличаване на заплатите с 8%. Увеличението е било заложено, но средствата не са предвидени. 3 млн. лв. допълнително са за дофинансиране на транспорта на учениците до 16 г., което е ангажимент на общините, както и 8,4 млн. лв. за ремонт на училища, уточни Клисарова. По този начин МОН иска да покаже, че образованието наистина е приоритет.
През следващата година ще се работи с педагозите, те ще бъдат включени сред регулираните професии. Клисарова каза още, че 2 млн. лв. ще отидат за Националната стратегия за педагогическите кадри.
Към настоящия мандат е имало риск от загуба на средства по програмите, в които МОН е междинно звено, обясни зам.–министърът на образованието Иван Кръстев. Рискът вече е преодолян и в момента има и преизпълнение на средствата, уточни той.
"През последните няколко месеца успяхме да постигнем ръст на плащанията. През следващия програмен период минималната сума, която МОН трябва да използва за плащания е 171 млн. лв., а ние можем да гарантираме около 230-260 млн. лв. реални плащания при нормална работа", добави зам.-министър Кръстев.
"В сегашната ситуация можем да гарантираме, че няма да има период без финансиране и плащания", категоричен бе той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
