Тайната история на Рилския манастир! Монах ослепява заради дървен кръст

Комунистите искали да сложат ръка върху мощите на Свети Йоан Рилски Чудотворец

Тайната история на Рилския манастир! Монах ослепява заради дървен кръст | StandartNews.com

Светата българска православна църква почита днес Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец - най-великия български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най-величествения манастир в България – Рилския, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Няма българин, който поне веднъж в живота си да не е бил в Рилския манастир. Но мнозина не са чували тайните, които пази тази духовна съкровищница...

И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на Светата обител. Но малцина знаят, че през 60-те години на ХХ век, времето на дълбокия социализъм и насаждания от него атеизъм, мощите на светеца за малко да изчезнат.

Имало идея те да бъдат извадени от Светата обител, защото манастирът е превърнат в национален музей, а монасите са били изгонени.

Те били подложени на репресии, личните им вещи били иззети, били наричани привърженици на фашистката власт.

Архивите на манастира пазят превратностите, които се случват в духовната обител само за половин век. На Велики четвъртък 1946 г. в църквата на манастира нахлува милиция. От гроба му в Светата Обител е изровено тялото на цар Борис III въпреки противопоставянето на монасите и игумена Калистрат.

„През 1959 година от Кюстендилския окръжен комитет излиза едно писмо, че манастирът не трябва да бъде вече православно средище, а музеят за патриотично възпитание на трудещите се. Това е първата лястовичка в официалните действия за одържавяването на манастира“, разказа пред бТВ историкът и уредник на музея в Рилския манастир Мария Златкова, която проучва архивите и запазените летописи на монасите.

От 1961 г. 1991 г. духовният център официално е превърнат в Национален музей. В първите години богослужението в него е забранено, а монасите са изгонени. Иззети са мощехранилници, икони и църковна утвар. Поставен е въпросът е и за мощите на свети Йоан Рилски.

 „Новите стопани на манастира са се колебаели какво да се случи с мощите. Имало е идея дори те да бъдат изнесени от манастира. Монасите също са искали да вземат мощите със себе си, но се решава да останат в манастира. Прави се една комисия от монашеското братство, която много грижливо проверява състоянието на мощите е се прави протокол. Напусналите монаси взимат ключа от сандъчето, в което се съхраняват мощите, с надеждата те да не бъдат отваряни и пипани. За съжаление, музейните работници намират начин, отварят мощите и те са показвани като музейна забележителност“, обясни още Златкова.

Рилският манастир пази много чудеса. Едно от тях е кръстът на Рафаил. Уникалното произведение на изкуството се съхранява в Музея на най-голямата и най-обичана света обител в България.

Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и носи името на своя създател. Монахът Рафаил е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата му продължила 12 години. Когато през 1802 г. творбата е завършена, Рафаил ослепява.

Обителта е създадена е през 30-те години на Х век на мястото на старата постница в планина Рила. Смята се, че манастирът е основан от първия български монах-отшелник Св. Йоан Рилски (876-946 г.). Той избира пътя на пустинножителството като начин за духовно усъвършенстване и в знак на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят.

През вековете светата обител е многократно преустройвана, разрушавана и отново възстановявана. Издига се на пет етажа, като видими от тях са четири заради ограниченията, наложени от османската власт. През 1335 година в двора на днешния манастир са издигнати отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастиския комплекс. На върха й има параклис с ценни фрески от тридесетте години на XIV век. По време на царуването си Иван Шишман подписва и подпечатва със златен печат Рилската грамота, с която дава на манастира като феодални владения двадесет села със землищата им. В Рилския манастир се пазят ръкописи, стари книги, документи от XIV век, а в музея – черковна утвар, икони, оръжия, монетна колекция.

Манастирът притежава уникална, изключително богата библиотека. В нея се съхраняват около 250 ръкописни книги от XI-XIX век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят на манастира пък притежава 35000 експоната –икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай