- Суперполицаят на Царство Българияспасява София от сериен обирджия
- Залавя терористите, взривили храм "Св. Неделя". След 9 септември е отведен в милицията и изчезва безследно
На 5 юли се навършиха 142 години от създаването на МВР, когато като с указ на княз Батенберг е назначен и първият министър-председател Тодор Бурмов. Това става през 1879 г.6 години по-късно в малкото градче Ихтиман се ражда един от най-тачените полицаи в началото на миналия век - суперполицаят на Царство България Спас Бичев. Някои твърдят, че той е прототипът на Екрюл Поаро, а други го наричат Българският Шерлок Холмс.Пане Бичев е роден на 22 септември 1885 година в Ихтиман. На вид скромен и вглъбен, той постъпва като секретар в новосъздадената Обществена безопасност през 1910 г. Година по-късно (1911 г.) е повишен в длъжност първи пристав в същата служба, което го прави заместник на столичния градоначалник П. Шопов (по онова време службата е била на негово подчинение). Пане е умен и проницателен, със здрава хватка и изключително упорит в преследване на целите си. С течение на времето той става изключителен полицай, предшественик на доста известния по-късно Никола Гешев.
Спасява от покушение княз Фердинанд
Топченгето Пане Бичев има забележителен професионален дебют. Още при първата му задача като полицейски пристав към отделението "Обществена безопасност" той разкрива анархичната група "Червените братя" и спасява от покушение княз Фердинанд, става ясно от документи, запазени в Музея на МВР, пише bgnow.bg.Градоначалникът Шопов научил от свои агенти, че в Солун има организация от анархисти "Червените братя". Целта й е да изпрати у нас свои хора, които да ликвидират цар Фердинанд. Градоначалникът възлага на Пане трудната задача да залови двама, които вече са дошли у нас. Полицаят заминава в провинцията. След 10 дни мълчание Шопов получава от Горна Оряховица телеграма - Бичев му съобщава, че двамата са арестувани и ще бъдат доведени в София. По-късно на разпитите единият от тях ще признае: "Този агент действаше толкова умело и с толкова такт, че не ни остави никакво време да се разправим с револверите си."
Залавя серийния обирджия Фантома
През 1911 г. София пропищява от сериен обирджия, наречен Фантома. Целта му са бижутерските магазини, а дръзките му обири нажежават обстановката. Полицията така и не успява да намери следи затова и решава да даде случая на младок, който за година работа в новосъздадената Обществена безопасност се прославя като много проницателен и упорит - главният пристав Спас (Пане) Бичев.Първата следа за крадеца се появява след обира на бижутерийния магазин "Диамантеният крал". Изчезва пръстен с брилянт. Бичев разбира от продавача в магазина, че последните му клиенти са елегантна млада двойка. Нищо повече не се установява за тях, но образът на описаната двойка остава дълго в съзнанието на полицая.Следва обир на магазин за копринени платове. Един от сътрудниците на Бичев арестува двойка безработни актьори от провинциален град, дошли да си търсят късмета в София. Последвалите разпити са безуспешни, полицията не научава нищо. Въпреки това Пане ги интернира извън София и ситуацията се укротява.Следва обаче обир на чужд дипломат. Елегантен мъж го заплашва, измъква му портфейла, часовника и пръстените и изчезва в падащата над София нощ. Фантома обира и известна бакалница на "Витошка". Обирът е въоръжен, престъпникът използва пистолет. След този случай полицията е вдигната на крак, а Бичев разпространява снимката на безработния актьор сред полицаите в София. При проверка в оръжейните магазини един от продавачите разпознава актьора като един от последните клиенти на магазина. По улиците на София плъзват полицаи. Столицата отеснява за обирджията, като той дори прибягва до насилие, за да има къде да спи.През ноември 1911 г. агентите на Бичев влизат отново в следите на крадеца фантом. Той пак се изплъзва на косъм от Пане и сътрудниците му. Неуспехът обаче не прекършва волята на полицая - той събира всяка възможна информация, задейства информаторите си подземния свят. Най-сетне престъпникът е локализиран - той се укрива в строяща се сграда недалеч от двореца. Последва нова неуспешна акция.Времето на крадеца фантом изтича на 31 декември 1911 година. Забелязан е от човек на Пане Бичев на "Женския пазар". Намесват се и униформени полицаи, наблизо е и самият Пане. След кратко преследване и последвала престрелка младият полицейски пристав успява да му сложи белезници.
Разкрива извършителите на атентата в "Св. Неделя"
На 16 април, Велики Четвъртък, за поклонението на застреляния запасен генерал Коста Георгиев в катедралния храм "Св. Крал" (сега "Света Неделя") са се събрали стотици хора от елита на България, а на тавана има складирани 25 кг експлозив. Той трябва да бъде задействан с бикфордов шнур с дължина 15 м, с което да се даде възможност на атентаторите да избягат.Часът е 15,23, когато мощен тътен раздира настъпилата в храма гробовна тишина. Взривната вълна събаря главния купол и затрупва хората. Ужасът е неописуем. Писъци огласят центъра на София. Тела на мъже и жени стърчат между отломките. Оцелелите панически тичат далеч от храма. На място умират 134 души, други издъхват по-късно от раните си и така общият брой на жертвите става 213. Ранените са 500. Сред загиналите има 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-та депутати и множество граждани. Години по-късно историците ще пресметнат, че убитите в терористичния акт български генерали са повече от тези, загубили живота си по време на войните.Още в деня на атентата вътрешният министър Иван Русев назначава за шеф на отделение "Обществена безопасност" (политическата полиция) Спас Бичев, който по някаква странна ирония е и далечен роднина на майката на комунистическия лидер Георги Димитров - баба Парашкева. По това време 40-годишният мъж вече е полицейско величие - интелигентен, с изключителен нюх за следствената работа. Той се отличава от колегите си не само с инициативност в разследванията, но и "с отлична техника при воденето на разпити". Топченгето привлича в разследването своите колеги Петър Амзел и Никола Гешев. Още същата вечер ръководеният от Бичев екип успява да залови едно от главните действащи лица в терористичния акт - Марко Фридман. Съучастникът му Петър Задгорски се предава в полицията на следващия ден, тъй като заговорниците правят опит да го ликвидират. Следват още много арести на заподозрени. Зад решетките полицията действа безмилостно - без присъди са убити много хора, сред които и единия брат на Георги Димитров. Много от замесените обаче успяват да емигрират в СССР.При разпитите на задържаните става известно, че ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на покушението на една от "шесторките" (терористични групи), ръководена от Петър Абаджиев. Той влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски, защото имал достъп до храма. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата експлозива за атентата.Съдебният процес за атентаторите от храма "Света Неделя" се провежда през май. Делото срещу бомбаджиите завършва с три смъртни присъди за Марко Фридман, Петър Задгорски и подполковник Георги Коев. На 27 май 1925 г. терористите са обесени при еврейските гробища край игрище "Славия".Месеци преди масовото убийство полицията разкрива част от архива на Младежката комунистическа организация. В ръцете на властите попадат важни документи, както и нелегални комунисти. Всичко това Пане Бичев описва в книгата "Надвечерието на атентата", когато се пенсионира през 1932 г. Там той разказва също, че след кръвопролитието на Велики четвъртък земеделският съюз хвърля обвинението за атентата върху комунистите. Те пък обвиняват някои "луди глави", които нямат нищо общо с комунистическата партия. Полицаят в пенсия Пане Бичев обаче оборва тези твърдения.Оказва се, че дейността на "революционерите" е и добре платена. При всяко внасяне на взрив клисарят Задгорски получавал по 1000 лева. Другите също прибирали добри пари.
Печели милиони като частен детектив
Бичев се пенсионира през 1932 г., но продължава да сътрудничи на полицията. Същевременно създава и две детективски бюра в София. По този повод в спомените си видният банкер Атанас Буров споменава, че по негово време световните износители и вносители на вина са имали свои агенти в районите, за да следят кой откъде купува или продава. Ролята на агенти изпълнявали частните детективски бюра. "Пане Бичев не спести нито лев като заместник-директор на Дирекцията на полицията, но спечели милиони като шеф на две частни детективски бюра", разказва Буров.Известният полицай изглежда се е доказал и като детектив, тъй като от САЩ го включили в световната детективска мрежа. Оттогава получава и прякора Българския Шерлок Холмс.След преврата на 9 септември 1944 г. и идването на новата власт документална книга на Бичев безследно изчезва. Също както и нейният автор. Бичев е арестуван в дома на свой роднина и отведен в милицията. Повече никой не чува за него. Книгата му е издадена отново през 2006 г. и дава повод за нова преоценка на историческите събития и личности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
