Съпругата на Пилат Понтийски моли за живота на Спасителя

Нови факти за Разпятието излязоха на бял свят. Римски ръкопис, написан само 91 години след смъртта на Спасителя, открива нови доказателства за приковаването на Христос на кръста.
Произведението на римския историк Тацит "Анали" съдържа уникална информация за живота на Исус, включително разпъването му на кръст и преследването на ранните християни, съобщава Daily Mail. 
В книга 15 от „Аналите“ Тацит 

описва подробно големия пожар в Рим 

и обвиненията срещу християните, сред които се споменава и Исус. 
Един от фрагментите казва, че „Христос е бил подложен на изключително наказание по време на управлението на Тиберий по заповед на нашия прокуратор Понтийски Пилат“. Този пасаж е важно потвърждение за разпъването на Исус, което съвпада с библейския разказ. 

Освен това Тацит описва бруталното преследване на християните, започнало по време на управлението на император Нерон. Той говори за мъчения и екзекуции, включително разпъвания на кръст. Подчертава се тежестта на натиска върху последователите на новата вяра в Римската империя. 
Предишни доказателства за живота и смъртта на Исус идват от трудовете на историка Йосиф Флавий, но това откритие добавя важни подробности, които укрепват връзката между събитията и библейския текст. 
Някои от тях са добре известни, около други все още тегне мистерията на вековете. Всички знаят как 

Пилат Понтийски измива ръцeте си

за да демонстрира сваляне на отговорност от себе си за разпъването на Богочовека Исус Христос. Но малцина знаят, че Спасителя оставя трайна следа в семейството на римлянина. Съпругата му Клавдия Прокула не само става ревностна християнка, но и е каонизирана за светица от православната църква под името Света Прокла. Паметта й се чества на 27 октомври.

За­па­зе­ни­те вер­сии за жи­во­та й се раз­ми­на­ват. Спо­ред ед­на­та тя за­вър­ши­ла мир­но жи­во­та си ка­то хрис­ти­ян­ка, ка­то про­по­вяд­ва­ла Еван­ге­ли­е­то за­ед­но с дру­ги­те Хрис­то­ви уче­ни­ци. А спо­ред дру­га вер­сия Прок­ла пос­тра­да­ла мъ­че­ни­чес­ки за вя­ра­та си.

Ле­ген­ди­те раз­каз­ват, че Клав­дия умо­ля­ва­ла Пи­лат да пус­не Хрис­тос. Вяр­ва­ла, че Исус ще спа­си бол­но­то й де­те. Но Пон­тий­ски от­ка­зал. Един­стве­ни­ят му син ум­рял. Да­ли по-къс­но Пи­лат е

при­ел то­ва ка­то въз­мез­дие

- не е яс­но. Но спо­ред пре­да­ни­я­та той се са­мо­у­би­ва в днеш­на Ви­е­на, стиг­нал до край­ния пре­дел на чо­веш­ко стра­да­ние и са­мо­та, изос­та­вен от съп­ру­га­та си, ко­я­то след­ва­ла соб­стве­ния си път на хрис­ти­ян­ка.

Спо­ред дру­го пре­да­ние Пи­лат се раз­ка­ял, обър­нал се с мо­лит­ва към Хрис­тос, в знак на ко­е­то гла­ва­та му след от­си­ча­не­то би­ла при­е­та от ан­гел.

Кой е Пи­лат Пон­тий­ски? Спо­ред еван­гел­ски­те раз­ка­зи то­ва е рим­ски­ят про­ку­ра­тор на Юдея, кой­то осъж­да Исус по об­ви­не­ние на ев­ре­и­те. Та­ка Но­ви­ят за­вет хвър­ля ця­ла­та ви­на за Хрис­то­во­то раз­пя­тие вър­ху ев­ре­и­те и пред­ста­вя рим­ля­ни­те ка­то хо­ра, ко­и­то би­ха спре­ли про­це­са, ако мо­же­ха. Гръц­ки и рим­ски из­точ­ни­ци оба­че го­во­рят за дру­га вер­сия и до­пъл­ват об­ра­за на Пи­лат Пон­тий­ски. Той е влас­тен чо­век и от­ли­чен ад­ми­нис­тра­тор. Уп­рав­ля­вал ед­на от най-раз­мир­ни­те об­лас­ти на Рим­ска­та им­пе­рия 10 го­ди­ни - ряд­ко дъ­лъг срок, кой­то по­каз­ва уме­ни­я­та му на ли­дер.

Ко­га­то прис­ти­га в Юдея, за­дъл­же­ни­я­та на Пи­лат би­ли ос­нов­но во­ен­ни. Той тряб­ва­ло да под­дър­жа мир­на об­ста­нов­ка в рим­ска­та про­вин­ция.

Как­то все­ки един рим­ля­нин Пи­тат Пон­тий­ски е бил из­клю­чи­тел­но ре­ли­ги­о­зен чо­век. Две са би­ли ха­рак­тер­ни­те чер­ти на рим­ля­ни­те - би­ли без­по­щад­ни вой­ни по вре­ме на бит­ка и из­клю­чи­тел­но на­бож­ни, що се от­на­ся до спаз­ва­не на об­ре­ди към тех­ни­те бо­го­ве.

За рим­ля­ни­те ре­ли­ги­я­та е сто­жер в съ­щес­тву­ва­не­то им и Пи­лат не се раз­ли­ча­вал по ни­що от то­ва опи­са­ние. При всич­ки уп­ра­ви­те­ли в им­пе­ри­я­та кул­тът към бо­го­ве­те и по­ли­ти­ка­та на­пъл­но се сли­ва­ли.

Сред мал­ко­то до­ка­за­тел­ства за уп­рав­ле­ни­е­то на Пи­лат е над­пис, из­диг­нат в Ке­за­рия, по вре­ме­то на им­пе­ра­тор Ти­бе­рий. Мо­не­ти, се­че­ни през то­ва вре­ме, съ­що до­каз­ват, че Пи­лат Пон­тий­ски е ис­то­ри­чес­ка лич­ност. Спо­ред рим­ски­те из­точ­ни­ци Пи­лат е да­леч от хрис­ти­ян­ския об­раз, кой­то му при­пис­ват в Биб­ли­я­та. Той е

зна­ел как да ужа­си тъл­па­та

и да въ­ве­де ред в оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия.

Пър­ви­те му дейс­твия ка­то про­ку­ра­тор в Юдея ед­ва не за­вър­шват с кър­ва­ва ба­ня. Той на­реж­да в Йе­ру­са­лим да бъ­дат из­пра­те­ни рим­ски вой­ни­ци, но фла­го­ве­те, с ко­и­то те вли­зат, по­ру­га­ват пър­ви­те две от Де­сет­те бо­жи за­по­ве­ди. Оби­де­ни­те ев­реи про­тес­ти­рат пред Пи­лат, а той пла­ни­ра да ги уп­ла­ши, за да по­ту­ши не­до­вол­ство­то. Рим­ля­ни­нът ре­ша­ва да ин­сце­ни­ра сблъ­сък. Ко­га­то при­е­ма ев­ре­и­те в па­ла­та си, не­го­ви­те вой­ни­ци из­важ­дат ме­чо­ве, ка­то про­ку­ра­то­рът се е на­дя­вал бун­ту­ва­щи­те се да се раз­бя­гат.

Те оба­че па­дат на ко­ле­не и по­каз­ват го­тов­ност да за­ги­нат, но не и да при­е­мат в Йе­ру­са­лим да има фла­го­ве, ос­кър­бя­ва­щи Мой­се­е­вия за­кон. Тъй ка­то ос­нов­на­та му за­да­ча е да па­зи ми­ра сред на­се­ле­ни­е­то, Пи­лат от­стъп­ва.

Спо­ред Еван­ге­ли­я­та ро­ля­та на Пи­лат в ис­то­ри­я­та на Исус е епи­зо­дич­на. Хро­ни­ки­те оба­че каз­ват точ­но об­рат­но­то.

Ис­ти­на­та е, че Исус не е пър­ви­ят Ме­сия, кой­то се по­я­вя­ва в Юдея. Пре­ди не­го е има­ло и дру­ги, про­по­вяд­ва­щи но­ви ре­ли­ги­оз­ни убеж­де­ния. Рим­ля­ни­те зна­е­ли за тях и ги сле­де­ли.

Про­це­сът сре­щу Хрис­тос за­поч­ва въз ос­но­ва на об­ви­не­ния, от­пра­ве­ни от во­де­щи фи­гу­ри в об­щес­тво­то - пър­вос­ве­ще­ни­ци­те от Си­нед­ри­о­на, ко­и­то са пря­ко за­сег­на­ти от но­во­то тъл­ку­ва­не на вя­ра­та, ко­е­то про­по­вяд­ва Хрис­тос.

А за да зву­чат те убе­ди­тел­но пред Пи­лат, глав­но­то об­ви­не­ние сре­щу Исус е, че се на­ри­ча Цар Юдей­ски - Цар на ев­ре­и­те.

Ка­то рим­ски чи­нов­ник, Пи­лат не мо­же да иг­но­ри­ра то­ва об­ви­не­ние. Но по вре­ме на разпи­та се убеж­да­ва, че ста­ва въп­рос за "не­бес­но цар­ство". И че Хрис­тос не пред­став­ля­ва опас­ност за им­пе­ри­я­та, за раз­ли­ка от раз­бой­ни­ка

Ва­ра­ва, кой­то всъщ­ност е зи­лот - бун­тов­ник

про­тив рим­ска­та власт. Но е при­ну­ден от­но­во да от­стъ­пи пред ис­ка­не­то на тъл­па­та да бъ­де ос­во­бо­ден Ва­ра­ва, а да бъ­де ек­зе­ку­ти­ран Хрис­тос. Мо­же би за­що­то има твър­де ма­лък гар­ни­зон и из­рич­ни ука­за­ния да не да­ва по­вод за раз­рас­тва­не на ев­рейс­ка­та съп­ро­ти­ва про­тив рим­ско­то гос­под­ство. А че съ­вес­тта му не би­ла спо­кой­на, го­во­ри и по-на­та­тъш­но­то му по­ве­де­ние след ек­зе­ку­ци­я­та на Хрис­тос. Той се дър­жи гру­бо с пър­вос­ве­ще­ни­ци­те, ко­и­то ос­пор­ват пос­та­ве­ния от не­го - съв­сем съз­на­тел­но, с цел да ги уя­зви - над­пис на кръс­та "Исус Хрис­тос Цар Юдей­ски" (Йо­ан, 19:22) и от­каз­ва да пра­ти свои вой­ни­ци, ко­и­то да ох­ра­ня­ват гроб­ни­ца­та, в ко­я­то е по­ло­же­но тя­ло­то на Ме­си­я­та (Мат. 27:65).

Раз­пъ­ва­не­то на Исус оче­вид­но е пре­диз­вик­ва­ло но­ви въл­не­ния сред на­се­ле­ни­е­то на Юдея. За­що­то им­пе­ра­тор

Ти­бе­рий на­реж­да раз­след­ва­не

на дей­нос­тта на Пи­лат Пон­тий­ски. И той в край­на смет­ка е увол­нен за нес­пра­вя­не със слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, ка­то е до­пус­нал без­ре­ди­ци.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com