Смята се, че първите хора са се появили на територията на съвременен Ню Йорк преди повече от 11 хиляди години. Най-вероятно те не са живели постоянно по тези места, а само са ловували. Преди около 3 хиляди години територията е била обитавана от индиански племена, които никога не са напускали региона.
Този спокоен етап от историята на Ню Йорк продължава до 1524 г., когато в залива хвърля котва италианският мореплавател на френска служба Джовани да Верацано. Той не стига по-далеч от мястото, където сега се намира мостът, който носи името му и съединява Бруклин и Стейтън Айлънд. Но именно с неговото пристигане започва етапът на европейските открития и заселването на тези места.
През 1625 г. няколко холандски семейства се отправили към остров Манхатън и основали селище, което нарекли Нови Амстердам.
През 1626 г. се случило епохално събитие, което се запечатало в историята: Питер Минуит купил от индианците територията на съвременния Манхатън за 24 долара - той им дал дрехи, метални предмети и различни дрънкулки именно на тази сума. Мнозина споменават въпросната „сделка“ като пример за търговски нюх и прозрение - но обикновено предпочитат да не споменават как тогава индианците просто не разбрали, че продават земята си.
Също през 1626 г. първите негри били докарани като роби в Нови Амстердам.
До 1628 г. колонията наброява 270 жители. През следващите десетилетия се стичат заселници от различни места. През 1639 г. датчанинът Йоханес Бронк се премества на север от Манхатън – на него е кръстен съвременният квартал Бронкс в Ню Йорк. През 1654 г. 23 еврейски бежанци от Бразилия основали квартала Шеарит Израел, а през 1657 г. пристигнали англичани от сектата квакери.
Именно британците оценяват важността на колонията в новите земи и през следващите години се опитват да я завладеят. През август 1664 г. 450 английски войници акостирали в днешния Бруклин. Те били командвани от полковник Ричард Никълс, като целта им била да контролират града и да установят английско управление. Жителите убеждават холандския губернатор Питър Стайвесант да не се съпротивлява – и Ричард Никълс става първият английски губернатор.
Именно Никълс преименувал града и го кръстил в чест на брата на краля - херцога на Йорк, който организирал военната експедиция. Така градът Ню Йорк получил днешното си име.
Но английското управление през 1700-те години все повече дразнело нюйоркчани. Така например, през 1764 г. английският парламент приема Закона за захарта, който увеличил данъците върху търговията със захар и меласа в Ню Йорк. През 1765 г. влиза в сила Законът за печатите, който предизвикал буря от недоволство в северноамериканските колонии.
Протестирайки, през октомври 1765 г. нюйоркчани свикват конгрес и оспорват правото на парламента да събира данъци от колониите без тяхното съгласие. Обаче през 1767 г. парламентът приема нови закони за митата върху стоките, внасяни в колониите. Повишаването на данъците върху чая станало причина за известното Бостънско чаено парти през 1773 г. Подобен протест се състоял в Ню Йорк през април 1774 г. и останал в историята като Нюйоркското чаено парти.
След началото на Войната за независимост, която избухнала в 1775 г., 500 британски кораба с 32-хилядна армия под командването на генерал Уилям Хау се озовали пред Ню Йорк. Американските войски под командването на Вашингтон оказали съпротива, но не успели да защитят града. Британците превзели Ню Йорк и го използвали като концлагер за пленени американски войници. 11 хиляди от тях загинали поради ужасните условия.
Поражението на британците довело до подписването на Парижкия мирен договор на 3 септември 1783 г., според който САЩ били признати за независима държава. Но за край на британската окупация се смята 25 ноември 1783 г., когато американските войски влезли в Ню Йорк.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
