В този свят не се пуши, токът и водата не стигат, но въздухът е пълен с музика
Не мога да заспя и пуша на балкона. Студено е и няма луна. Облаците бавно влачат мокрите си парцали, леко ръми. Тихо е. Толкова е късно, че е чак рано.
А някъде, много далеч, много на юг, луната грее с целия си кръг. Звездите са огромни, сини, морето е лазурно и спокойно, както никъде в света. Сега е часът, в който рибарят сяда в лодката, запалва една цигара и излиза в морето. Часът, в който вижда пълни с риба мрежи и големи октоподи. Часът на Сицилия.
И в мен се обажда копнежът...
Ортиджа е не голям остров, отделен с тесен канал от Сиракуза.
Свързват ги два теснички моста и три хиляди години история
Наричат го Citta Vecchia, Стария град. Тук е родена Сицилия. Най-югоизточната точка на острова. Гърците дошли 733 г. преди новата ера. И основали голям град. Много голям и богат. Самият Платон е преподавал история тук. Но най-великият жител завинаги е Архимед. Тук е роден, тук е живял, тук е погребан. Ходя из малките улички, някои дори са ми малко тесни в раменете, та минавам "на верев", както казваше баба ми. И се оглеждам по коя от тези улички Архимед е тичал чисто гол и е крещял обезумял: "Еврика! Еврика!". Защото тук е било, когато легнал в басена и открил нов закон. Колко вода измества едно потопено тяло. За него казват, че е най-великият математик, след като първи изчислил числото Пи и още много други неща. Стигнах пред фонтана с неговия паметник и оставих едно цвете. Само едно. Просто чувах гласа на три хилядолетия история, усещах как всички те ме гледат. И се почувствах виновен, че не съм достатъчно добър. Защото човек е мярката за всички неща, но много от нас не са. И аз не съм.
Тук с коли е забранено. Спираш на някой паркинг в "Новия град" Сиракуза, взимаш такси, а после, там, само пеш. Там има повече църкви, отколкото ресторанти. Вечерта, в ресторант Ranieri, естествено първо поисках пепелник. Лекарите предполагат, че аз пуша дори когато спя и това ги довежда до паника, ако си нямате друга работа и им обръщате внимание. Пепелник няма и няма да има. В Ортиджа пушенето дори в заведения на открито е забранено. Собственичката, много хубава сицилианка с черни като абанос очи, които бестят като огън и са твърди като ножове, каза, че имаме късмет - кухнята работи. Преди два дни затворила кухнята, защото температурата стигнала 56 градуса. Това също е Ортиджа. Само че
- разхлаждането, както и пушенето, е забранено
Климатиците в целия град са забранени. Само вентилатори. Няма ток. Няма достатъчно ток. Гигантът ENI не може да достави достатъчно ток. И вода няма. Вода 3 ч няма, два часа има, но понякога тези два часа ги пропускат. Това също е Сицилия. Хората пълнят всякакви съдове, имат резервоари от 200 и от 500 литра. Повече не може. Къщата, в която живея, защото избрах къща, не хотел, е на няколко стотин години. Божествена, огромна, на два етажа плюс партер, с вътрешен двор със зелленина, с тавани, високи 5 м, изрисувани от неизвестен майстор преди също толкова стотин години. Наблизо, в малката, дори невзрачна църквичка Санта Лучия, се пази една от най-известните картини на Караваджо "Погребението на Санта Лучия". Картината е мрачна и експресивна, и няма много общо с платната му, рисувани в Рим. Съвсем наблизо е и входът за подземията на Сиракуза, ако ви тегли тази тема.
Все пак има вода за един душ, но нощес какъв ад беше. В огромната спалня температурата остана 31 градуса. Вентилаторът нещастно се опитваше да помогне, но не става. Приятни сънища. Но на терасата приемаш звуците на града, наговия живот, неговите ухания. И не ти се спи.
В Ортиджа трябва да си купите едно нещо - парфюм. Това са световни уникати, правят се тук, само тук и само от местни цветя. Тези цветя кой знае защо не могат да растат никъде другаде по света. А са се скъсвали да опитват, особено големите парфюмерийни компании. Не става! Господ е решил да цъфтят само тук. Той си знае защо. На какво миришат ли? Първо - не знам, никога не съм срещал такова чудо. И второ - как да ви кажа на какво миришат като и вие никога не сте помирисвали подобно нещо?Миришат на това, което не знаете, но е божествено.
Другото, което живее в мен е музиката на Ортиджа. Джазът. И тези десетки младежи, които свирят на улиците. Просто свирят.
- Не се надсвирват, не се състезават
Не разбрах на себе си ли свирят, за себе си ли свирят, за живота на юг ли. Не попитах. Знам само, че въздухът е пълен с музика. А хората стоят наоколо и ги слушат, не ги подминават.
Ако някога сте наистина гладни, елате в Сицилия. Не в Италия, а в Сицилия. Казват, че италианската храна е най-хубава. Може и така да е. Но сицилианската храна е сто пъти по-хубава. И по-ароматна. И по-вкусна. Винаги ще помня три неща - капоната, риба и каноли. Капоната е нещо изключително - патладжани, нарязани на кубчета, които се задушават със зехтин. И после всички зеленчуци, които знаете - домати, чушки, тиквички, гъби... Нататък не ги знам, но всички нарязани на кубчета и задушени. Свежи, стегнати, ароматни. Плюс риба тон, също на кубчета. А какви подправки...В Сицилия няма готвач, който да ви каже какво слага в капонатата. Дори да извадите пистолет. Защото той си има лупара.
А рибата... Ловят я на много голяма дълбочина, там водата била най-чиста. От което и храната на рибата е най-чиста. В чинията е снежно бяла и много свежа, сочна. Въпреки това подозирам, че всичко е за да изпиете повече сицилианско вино. Тяхната риба иска повече вино дори от мен. А мен си ме бива.
- И не яжте каноли в София
Първо, няма как да се направят тези кремове, с които пълнят канолите в Сицилия. И второ, канолите и кремът стоят отдено до сервирането им. Иначе гофретата, която ги обвива омеква, а това вече не са каноли. Канолите са хрупкави.
Сицилианците са открити хора, добри. Тук всичко е много живо, истинско, няма грим, сценарии, фалшивия бясък на големите витрини. Те сякаш ти казват - каквото е, това е. Това сме ние, но животът ни не е лек. И не се правят на нещо, което не са. Живеят на земята и със земята. Няколко дни не са могли да изчистят черната пепел от последното изригване на Етна, когато пепел, камъни и огън са стигнали на 10 000 м височина. По улиците на Катания и сега има черна прах. Поискали помощ от Рим, туристите също са по-малко, а тук от това живеят - туристи, маслини, лимони, портокали и риба. Рим дал нещо, но не на хората, а на кметовете. Те да решат кому колко. Никой едно евро не е видял още. Казват: е, ще ги откраднат както винаги. Казват го спокойно, без омраза. Знаят че такъв е животът, така е било и така ще бъде. Велики хора са.
Не бях ходил към Агридженто и реших да видя там какво е. Черни вулканични камъни, полегнали като биволи, кафява земя, изгоряла от слънцето и сухи, черни хора, отрудени и уморени. Били черни, ами то на това тукашното слънце и белите мечки ще почернеят. Но няма да издържат на полето. Събират сеното за храна на животните през зимата. Такава мизерия е. Къщите олющени, дори прозорци нямат, само дупки, без дограма.
В нещо като село решавам да спра да изпия едно кафе. Спирам, отсреща има кафене. Голи дъсчени маси, дървени столове, две кучета мързеливо лежат на сянка и ми се чудят на акъла къде съм тръгнал в този пек. Към мен идва един мовек, панталонът му е работен, не може да се установи от каква материя е бил в началото, гол до кръста. Обяснява на дъщеря ми: не може всички в кафенето.
- Един винаги трябва да остане в колата
Искам да го попитам защо. Човекът обяснява - защото веднага ще я оберат.
Добре де, тук полиция няма ли? Човекът каза, че преди две седмици е минала полицейска кола с двама полицаи, но не са спрели. Само минали. И как се оправяте бе, хора? А, казва, помежду си се оправяме.
Вече не ми се пиеше кафе.
Инат мярка няма и реших да спя в едно село високо в планината. У нас като кажеш планина, това са дървета, храсти, поляни. Тук са калъни, камъни и камъни. Разликата е в цвета на камъните. Един приятел на дъщеря ми от Рим преди време си купил къща по тези места. Сега не знае какво да я прави, ама пусти мерак. Селото се казва Gallo d'Oro, Златен петел. Високо в планината, по-близо до небето е. Настаняваме се в къщата, хубава къща, има вода и ток. И трябва да вечеряме. В селото има две кръчми, не смея да кажа ресторанти. Отиваме в едната. Посрещнаха ни, все едно сме техни братовчеди, донесли подаръци. Или ще искаме дъщеря им за булка. Прекрасни хора, прекрасна кухня, прекрасно вино, на което естествено здраво наблегнахме. Горе високо е хладина и виното по-лесно върви. И повече. Сутринта кафе, плодове, хляб и местно сирене. А по обяд, както си му е редът, решаваме да посетим другото кръчме. Да видим тяхната кухня каква е, тяхното вино как върви. Отиваме и влизаме. Никой не ни посреща. Стоим прави десетина минути и разбираме, че нещо не е наред. В Сицилия да не те посрещнат още от вратата не може да се случи. Освен ако има непреодолим проблем. Развикахме се ехо, ехо, има ли някой. Че има е ясно, чува се от кухнята, че се работи. По едно време идва едни мъж на средна възраст със сериозно изражение на лицето. Обясняваме, че искаме да обядваме в този ресторант. Той казва, че не е възможно. Няма свободни места. А е рано и нито една маса не е заета, на нито една няма табелка Rezerve. И в това село по това време на годината някой да запази маса за обяд е невероятно. Очевидно не е това причината, има нещо друго. На човека никак не му се говори с нас, а на сицилианец да не му се говори това е извънредно произшествие. Просто не мога да си го представя.
Но човекът е твърд - не могат да ни приемат и толкоз. Невероятно. Немислимо. В Сицилия да не те приемат. Тук хората, ако ги попиташ къде е аптеката, никога няма да ти кажат втората пресечка вдясно и след триста метра е аптеката. В Сицилия не правят така. Веднага тръгват с теб и те водят до входа на аптеката.
- Такива са сицилианците, хора със сърца
Добри хора. А сега изведнъж сме в небрано лозе без да знаем защо.
По едно време по улицата минава някакъв човек, видя ни, че стоим прави като истукани, че онзи е намръщен и почти не говори и дойде. Размени няколко думи с домакина на сицилиански. Дори в Италия няма кой да разбере какво си говорят на техния език. Самите сицилианци дори се обиждат, когато им кажеш, че са италианци. Не са италианци, сицилианци са. Всъщност и горе в Ломбардия тези не ги смятат съвсем за италианци. В Ломбардия г-жа Талачи, собственичка на прекрасен планински хотел ми каза: Сеньор, проблемът на Италия е, че е много дълга държава. От мен да знаете - Италия е до реката По. На юг от реката По е Мароко. А Сицилия е много на юг от По, много много.
Та новодошлият се зае да ни обясни какъв ни е проблемът с ресторанта, така да го наречем.
"Снощи, казва, вие сте вечеряли в другия ресторант. /Вече казах, че в селото има само два ресторанта/. В този случай вие никога няма да влезете в този ресторант. Ако бяхте влезли в този, никога нямаше да ви приемат в другия. Тук такива са обичаите. Въпрос на гордост - пренебретнали сте ги. И на лоялност, не си крадат клиентите."
Господи, да бях умрял само това нямаше да ми дойде на ума. Но аз не съм сицилианец, което донякъде ме оправдава. Аз просто обичам сицилианците. И очите на сицилианките, но е вярно, че всяка сицилианка е по-опасна от лупара. И ядоса ли се, не пропуска.
Е, отидохме в другия, в "нашия" ресторант и веднага поръчахме бързо едно шише грапа, за да дойдем на себе си. От което целият персонал щеше да получи апоплектичен удар, след което дойде да ни огледа с любопитство.
В Италия да пиеш ракия на обяд е невиждано, нечувано и невероятно. Освен ако не го видиш с очите си, което те и направиха. При това първо ракия. Там грапата е накрая като деджистиво. И са изненадани как не умираме от количествата ракия, които изпиваме в България. Ама те не са войводи като нас.
- Защо не казвам нищо за Таормина?
Тя е прекрасна, вълшебна, поднебесна. Но Таормина не е Сицилия, тя е за туристите, а туристите не обичат да навлизат навътре. Те се снимат. Няма да кажа нищо и за Forza d'Agro. Селото между морето и небето, където всъщност е сниман филмът "Кръстникът" /Il Padrino/. В селото живеят 800 човека и има две черкви. В едната е сниман първият филм, в другата третия. Не говоря за тях, защото човек не говори публично за тайните на сърцето си.
От Сицилия нося и два отказа. Не ям портокали и лимони. Защото това, което се продава в цяла Европа просто не са портокали и лимони. Тях ги има само в Сицилия и са нещо съвсем друго. Божествено.
Всъщност какво се опитвам да кажа?
Върнете ме в Ортиджа, накарайте ме да живея!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
