Бъдни вечер е сред българските най-светли и радостни семейни и родови празници, съпроводен с различни обреди. Но, освен това, в миналото трябвало да се спазват и някои забранителни ритуали или просто да се избягват нежелателни действия, за които се смятало, че привнасят своеобразна негативна енергия в домашната атмосфера.
Така например, не можело от трапезата да се става един по един – всички стават едновременно, за да няма раздори в семейството.
Самата трапеза след вечерята не се прибира, защото се вярва, че през нощта идват да се хранят починалите роднини.
Сътрапезниците не бива да седят плътно един от друг, а да оставят свободни места помежду си за тях. Все с тази цел: за да могат те да дойдат на вечерята, също и вратите не се затварят плътно. Затова и масата не се раздига, за да могат след това да си доядат на тишина и спокойствие, без да им пречат шумът и суетата на живите.
В храната в никакъв случай не бива да има продукти, произлезли от животно – това е последната вечер на Рождественския пост. Допуска се само мед, но той по традиция се възприема като постна храна вероятно, защото и пчелите, като насекоми, не се смятат за „животни“ в истинския смисъл на думата.
Содената питка за Бъдни вечер – Боговицата, не бива да се меси от неомъжена девойка. Причината е, че ако тя се ожени в новата година, ще изнесе добруването и изобилието от родителската къща и ще обрече роднините си на немотия.
По време на вечерята не бива никой да става от масата; ако това се случи, житото ще се пръсне по света, кокошките вече не ще мътят, а семейството може да се разпадне. Само най-старият мъж може да стане, но трябва да ходи наведен, за да се привеждат от изобилие житните класове.
Оставя се жива жарава зад лемежа (острието) на ралото, като въглените от нея се „наричат“ на различни селскостопански посеви, от които се очакват реколти. Сутринта, когато е погаснала, се проверява състоянието на въглените. Ако всички са догорели равномерно и са се превърнали в пепел, това е на добро – обещава изобилна и богата реколта от съответната култура, на която е наречен даденият въглен. Колкото е повече пепелта, толкова повече ще бъде и реколтата. Но, ако се е случело така, че въгленът е само почернял, без да изгори напълно и докрай, перспективите не са добри и реколтата ще пострада по различни причини – или маловодие и суша, или градушка, слани, маносване и други съсипии по растенията.
Бъдникът в огнището е груба грешка да бъде някакъв друг, освен от дъб, бук или круша. Ако е от друго дърво, това се смята за немарливост и неуважение към „бъдното“ и заплашва с недобро бъдеще целия род в къщата – ето защо това изискване се спазвало с крайна почит.
Сътрапезниците непременно трябва да хапнат, макар и по малко, от всяко ястие – иначе, ако не го сторят, през идущата година не ще имат късмет и няма да им върви във важните начинания.
Сядането на трапезата се извършвало рано в сравнение с обичаен ден - още по светло. Закъсняването за трапезата на Бъдни вечер било грубо и неприятно нарушение на обичая, като изразявало и неуважение както към самия празник, така и към сътрапезниците. Смятало се, че ако се закъснее със сядането на синията (традиционната ниска селска кръгла масичка), също така ще закъснее и узряването на реколтата на нивите, съответно ще трябва да се отлагат различните кърски (селскостопански) дейности и да се закъснява с тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
