- Писателят бунтар критикува не само съветската, но и американската власт
- Не взема Нобеловата си награда, страх го е, че няма да го пуснатв Русия
"Нека лъжата дойде на света. Нека дори триумфира. Но не чрез мен!"Думите са на Александър Солженицин, еднакво неудобен за всяка власт - и преди, и след промените в една още по-противоречива държава.В по-ранните си години той е непримирим борец против идеологията на социализма и противник на тоталитаризма. В по-късно време става ярък поддръжник на новия тип руски империализъм. И между тези два свои полюса, и въпреки тях, той остава един от символите на дисидентството в световен мащаб. Независимо, че в последните си години става поддръжник на руската православна църква и имперската политика, която тя изповядва.Но пък никога не е крил онова, което мисли, без значение дали то е одобрявано от околните. Не държи да го смятат за символ на каквото и да било, дори и когато на 27 май 1994 година се завръща в Русия и бива обявен за гуру от поне двайсет възможни партии и организации.Рождената му година е знакова - Солженицин е роден само година след Октомврийската революция. Баща му умира преди раждането му. Може би затова и младият Александър влиза в литературата със сгрешено бащино име - Исаевич. Баща му се е наричал Исаакий и загива по време на лов. Грешката в имената е забелязана едва когато бъдещият Нобелов лауреат получава паспорта си.В началното училище малкият Саша постоянно
осмиван е заради факта, че носи кръстче
на врата и ходи на църква. Това става под влияние на семейството на майка му - богати земевладелци, които по-късно биват обявени за кулаци. В плановете на Солженицин не влиза да се занимава с литература, въпреки че детето чете изключително много. През 1936 г. той е приет във физико-математическия факултет на Ростовския държавен университет и получава Сталинска стипендия. По това време се увлича от театъра.През 1941-а е мобилизиран в армията. Получава едни от най-големите военни отличия - орден "Отечествена война" втора степен и орден "Червена звезда". Стига до чин капитан, но малко преди края на войната - на 9 февруари 1945 г. - е арестуван и осъден на 8 години трудово-възпитателен лагер. Причината е, че в лична кореспонденция с приятеля си от детските години Николай Виткевич е
нарекъл Сталин "селяк, който изкривява ленинските закони"
След това идват няколко години престой в различни по тежест изправителни заведения.В лагера Солженицин се разболява от рак - неоткрит дълго време тумор на простатата. Минава през лъчетерапия, но все още се чувства зле и лекарите му предсказват три седмици живот. В тези три седмици
като по чудо ракът изчезва
А в началото на 70-те години, когато самият Солженицин е прехвърлил 50-те, дори му се раждат трима синове.Докато е затворен, Солженицин разработва метод за запомняне на текстове с помощта на броеница. При едно от преместванията си той вижда как католици от Литва правят броеници от размекнат хляб, оцветен с горена гума, прах за зъби или стрити лекарства - в черен, червен и бял цвят. Прехвърляйки зърната на мънистата, Солженицин повтарял стихове и прозаични откъси наум, като ги запомнял задълго.Освободен е едва през 1953 г. и заточен в Казахстан. През 1956 г. му позволяват да се върне в Русия, но без да бъде реабилитиран. Това се случва една година по-късно. Става учител по физика в Рязан. И продължава упорито да пише.Едва през 1962 г. със специалното разрешение на Никита Хрушчов списание "Новый мир"
публикува първия му разказ - "Един ден от живота на Иван Денисович"
Разказът първо е бил повест със заглавие "Щ-854", преработена по изрично настояване на списанието. В края на 1962 г. го приемат в Съюза на съветските писатели. В този критичен миг вода му подливат САЩ - там по същото време вече публикуват сборник "А. Солженицин: Избрано". Сборник с негови разкази излиза и в Западна Германия. Това превръща Солженицин в персона нон грата за собствената му страна.През 1966 г. романът му "Раково отделение", който е отчасти автобиографичен, излиза чрез самиздат в Русия и много бързо е забранен от властта. Година по-късно Солженицин изпраща прословутото си "Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели", в което настоява за премахване на цензурата, реабилитация на писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г. След излизането на писмото властта вече възприема Солженицин като враг. През 1968 г. "Раково отделение" е публикуван в САЩ и Западна Европа. Съветската преса започва пропагандна кампания срещу автора - естествено, под давлението на властта. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите.През 1970 г. Солженицин получава Нобелова награда за литература. Отказва да отиде в Стокхолм, за да я получи, защото предполага, че властите няма да го пуснат да се прибере у дома. Било е почти сигурно - само година-две преди това в КГБ е било създадено специално подразделение, занимаващо се основно с оперативни разработки на Александър Солженицин - 9-и отдел от Пето управление.На 23 август 1973 г. Солженицин дава голямо интервю на чуждестранни кореспонденти и в същия ден КГБ задържа една от секретарките му - Елизавета Воронянска. Разпитват я, докато я принуждават да разкрие едно от местата,
където се съхранява ръкопис на "Архипелаг Гулаг"
Когато се връща вкъщи, Воронянска се обесва. Солженицин научава за това едва на 5 септември. Веднага дава съгласие "Архипелаг Гулаг" да бъде отпечатан на Запад в емигрантското издателство "ИМКА-прес". Тогава пише още едно писмо до ръководителите на СССР - "Писмо до вождовете на Съветския съюз", в което призовава да се откажат от комунистическата идеология и да превърнат Русия в национална държава.През 1974 г. книгата излиза в Париж. В края на февруари същата година писателят е арестуван, обвинен в измяна и лишен от съветско гражданство. На следващия ден е изхвърлен от СССР. Отива в Германия, където е посрещнат с аплодисменти, както се полага на виден дисидент срещу комунистическата власт. Следват години живот в Англия, Белгия, САЩЕ В произведенията му започват да се прокрадват антизападни мотиви. В Испания дори си позволява да одобри болезнения период на властване на Франко и да предупреди испанците, че "демокрацията навлиза твърде бързо". В САЩ, където живее от 1976-а, пише много и с укор не само към съветската, но и към американската власт. Заради това
там го наричат "отшелника от Върмонт" и го обвиняват в неблагодарност
По време на перестройката и Горбачов Солженицин смекчава отношението си към Русия. През 1990 г. гражданството му е възстановено, получава и Държавната премия на РСФСР за "Архипелаг Гулаг".Окончателно се завръща в Русия на 27 май 1994 г. В Москва го посрещат хиляди развълнувани граждани. Канят го да говори в Руската Дума. Елцин му подарява построена специално за него вила, държавна собственост. Става член на Руската Академия на науките.
През 2007 г. Путин лично му връчва голямата Държавна премия.Отива си няколко месеца, преди да навърши 90 години, през 2008 г. Изпратен е с почести. Така завършва неговият безкраен бунт срещу света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
