Тази година астрономическата пролет настъпи на 20 март в 05:06 ч. Това е денят на пролетното равноденствие и с него се бележи началото на пролетта.
Мартенското равноденствие отбелязва началото на пролетния сезон в Северното полукълбо и есенния - в Южното.
Равноденствия настъпват, когато земните полукълба не са наклонени към Слънцето. В резултат на това то се намира точно над екватора и двете полукълба получават почти еднакво количество слънчева светлина. След пролетното равноденствие северното полукълбо се накланя по-близо до Слънцето, което води до повече часове дневна светлина, с по-ранни изгреви и по-късни залези.
В Северното полукълбо пролетното равноденствие настъпва всяка година между 19 март и 21 март. Макар да се случва в един и същи момент по целия свят, датата и местното време се различават на различните места по земното кълбо в зависимост от годината и часовата зона на местоположението.
За местоположения, които са преди UTC (на изток от Великобритания), пролетното равноденствие може да падне на следващия ден, а за такива, които са след UTC (по-западно от Гринуич), то може да падне на предния ден.
Всъщност, думата equinox (равноденствие) идва от латинското aequus (равно) и nox (нощ).
Най-кратите залези и изгреви на годината се случват в равноденствията. Става въпрос за продължителността на времето, необходимо на Слънцето да потъне под хоризонта.
При старите славянски народи преди приемането на християнството, пролетното равноденствие се празнувало като Масленица, а след приемането на християнството празникът се отбелязва като Сирни Заговезни.
В езически времена Масленица се посрещал като празник на пролетта, разцъфналата на природата и затоплящото се време.
По целия свят древните и местните култури провеждат ритуали на пролетното равноденствие. Предхристиянските германски племена от Северна Европа са почитали богиня на пролетта,наречена Остара(Ostara).Саксонските племена от стара Британия са я наричали Eostre, което дава името на големия християнския празник Великден. Нейният празник се е провеждал на пълнолуние след пролетното равноденствие, подобно на съвременния Великден. Остара е богинята на зората и пробуждащата се земя. Тя олицетворява растяща светлина и плодородие. Яйцата са свещени за Остара, символизиращи обновения цикъл на живота като символ на плодородието и прераждането.
В Персия яйцата се боядисват и оцветяват повече от хиляда и петстотин години като част от пролетния празник Навруз – персийската и иранската Нова година. Древните маи почитали много свещени дни, свързани с небесните събития, особено равноденствията. Докато Слънцето залязва в деня на равноденствието, западното лице на пирамидата на маите Ел Кастило е изцяло обляно в слънчева светлина. Тази пирамида е умишлено проектирана да работи с удължаващите се сенки, придавайки вид на диамантена змия, спускаща се по стената.
Според старите български поверия, ако си пожелаем нещо в първите минути от настъпването на астрономическата пролет, то ще се сбъдне, стига да го запишем на лист хартия. Вечерта се смятала за вълшебна и затова се обръщало внимание на сънищата. Те се тълкували, тъй като на тях се гледало като на послание от бъдещето.
Пролетното равноденствие се приемало като момент, в който може да се пречистите от всичко негативно, като потопите камъните си в светена вода и изхвърлите всички стари вещи.
Това е моментът и на новото начало, когато природата се събужда от зимния си сън, затова може да купите нещо ново за дома си и да внесете нова енергия, ако искате промени.
Датата на пролетното равноденствие е важна в християнството, тъй като по нея се изчислява Великден.
Според постановлението на Никейския съвет през 325 г. сл. н.е., Великден винаги се пада в първата неделя след първото пълнолуние, което настъпва на или след пролетното равноденствие. Въпреки това, по конвенция християнските църкви са фиксирали църковната дата на пролетното равноденствие на 21 март и базират всички изчисления на тази дата, дори ако астрономическата дата се различава. Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.
Любопитно предположение е, че в деня на пролетното равноденствие, яйцето може да се задържи вертикално.
Може би произходът на това вярване е от Древен Китай, когато се смятало, че задържането на яйцето е възможно на Ли Чун – първият ден на пролетта и първият ден от китайския слънчев календар. Всъщност Ли Чун не съвпада с пролетното равноденствие, а е през първите дни на февруари. Въпреки това обаче, традицията била пренесена от американците и се установило, че яйцето най-вероятно наистина може да се задържи изправено в точния момент на равноденствието заради разположението на Земята и Слънцето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
