Иво Аръков, който се подвизава не само в „Като две капки вода“ по Нова телевизия, но и по bTV като спасителя Младен в сериала "Съни бийч", напоследък набра скорост и енергия в превъплъщенията. Още преди 15 години се разбра, че го бива в актьорското майсторство, когато получи похвала от световния драматург Едуард Олби за ролята си в неговата пиеса „Козата или коя е Силвия“ в Народния. По-късно – заради женски истории и болни амбиции, Аръков напусна щата в Малък градски театър „Зад канала“ и постави кариерата си на стоп кадър.
След серия от любовни авантюри се върна под прожекторите, а миналата година стана баща на момченце. Сега е любопитно дали ще поиска ръката на Габриела, майката на детето му. „Имам смесени чувства към брака, защото притежавам някакъв опит. За да обичаш някого, не ти е нужен сертификат“, коментира той. Оказа се, че бившата съпруга на Аръков – красива и богата рускиня, е починала в Лондон. Той не крие, че е изпаднал в шок, въпреки че официално вече са били разделени. Не крие и още нещо - че любовта понякога го е превръщала в безумец.
„Когато се влюбя, оглупявам и съм готов на всичко за жената до мен“, признавал е той. Цяла България се убеди в това, когато развъртя романс с Мика Стоичкова и започнаха да се правят на холивудска двойка. Но Аръков не успя да понесе плюсовете на подобно съжителство. Освен всичко друго, беше заподозрян, че се цели във връзките на Стоичков в Щатите, за да се добере до някой латино сериал. По-късно Мика благородно каза, че Иво е страхотен човек, но в онзи момент са чели от различни страници в книгата на любовта.
Във всяко момчешко или професионално приключение Иво винаги е получавал пълната подкрепа на майка си и сестра си. „От дете беше много чувствителен, непредвидим и ужасно палав“, разказвала е родителката му. „На 12 поисках да работя, за да помагам на семейството си. С момчетата от махалата крадяхме желязо и го продавахме. Носехме на пазара и орехи от чужди дървета. Органите на реда няколко пъти ни поступаха и се укротихме. На 18 дойдох в София, за да кандидатствам в НАТФИЗ. Имах свободата да правя, каквото поискам, но бях сам като куче и много страдах. Почти всеки ден пишех писма на майка ми. Започнах да губя почва под краката си и да падам надолу. Искаше се много воля и кураж, за да се измъкна“, бил е искрен Иво. От депресията го спасява сестра му Надежда, която се установява в София заради него.
„Всички във фамилията са много артистични. Моят прадядо е от Калофер – имал е розови градини, бил е сериозен бизнесмен. Прабаба ми пък е като кръстница на Христо Ботев. Двете къщи са били разделени само от ограда. Когато бях дете, отидохме да поживеем в Ростов на Дон - баща ми е руснак. През 90-те положението там си беше доста драматично. Бандите вилнееха по улиците. Прибрахме се в България, а татко се принуди да стане стъклар. Майка ми поддържаше духа – редеше стихове, шиеше театрални костюми“, описвал е Иво личните си драми. Той винаги е искал да бъде актьор.
„Във варненската школа „Златното ключе“ на Катя и Сия Папазови първият ми монолог беше на Ромео. Пътувах от Белослав за репетициите, а през ваканциите работех какво ли не, за да бъда икономически независим. Бил съм общ работник, хлебар, готвач, изкарах курсове за барман и сервитьор. Докато забърквах коктейли, учех репликите си.“ После с баща му засаждат лозя, правят вино и ракия, но не след дълго продават всичко.
Докато снима във филма „Кецове“ на плажа край Карадере, е като дете на дивата природа – с колегите са целите в пясък и кал. Една нощ някой подпалва близката гора. Иво тъкмо сънува любимия си делфин от някогашното езеро в Белослав, когато Иван, синът на Теди Москов и Мая Новоселска, нахлува в палатката, за да го спасява от огъня. Не само заради тази случка Аръков вярва, че трябва да се обичаме. Съчинява и стихове, може би някой ден ще ги издаде в сборник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
