Камен Воденичаров най-после се завръща в телевизията майка, макар че преди време от СЕМ не го допуснаха да се яви на конкурса за неин генерален директор. Сега актьорът, сценарист, продуцент и режисьор ще бъде водещ на „Последният печели“, всекидневната игра по БНТ. Както се знае, в тази роля от самото създаване на викторината беше Орлин Горанов. Причините за промяната не се назовават, нито се коментират извън протокола. Дали прочутият певец има други творчески планове или просто му е омръзнало, ще се разбере тепърва. Камен, естествено, донякъде се притеснява как ще го приемат зрителите. Тези му вълнения със сигурност са напразни – на „Сан Стефано“ 33 Воденичаров се чувства като риба във вода още от началото на така наречения преход. Врял и кипял е пред камерите й – той е от създателите на култовата студентска програма „Ку-Ку“ (1990), на предаването „Каналето“ (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. През 1998 година става шеф на музикалния канал ММ, който съществува до 2010-а. Дирижира първия сезон на „Сървайвър“, поема старта на „В неделя с...“ по БНТ, две петилетки прави „Шоуто на Канала“. После - „Вечерта на Ку-Ку бенд“ и „Вечерта на...“ по 7/8.
„В младостта вършехме, каквото си искахме - нахални, решителни и свободни. За нас нямаше прегради, никакви стени не можеха да устоят на желанията ни. Духът на времето ни мотивираше. Усещането да си на сцената е щастие - 30 000 са пели с мен“, разказвал е Камен. И сега продължава да търси смисъла – както в епохата, когато в хита си „Не съм избягал“ пееше, че няма да върви с наведена глава.
Когато Камен води, държи на усмивката. „Свикнахме да сме малко по-кисели, винаги да намираме проблеми дори там, където ги няма“, мотивира Камен необходимостта от ведрина. Самият той наскоро започна пак да се усмихва, след като през 2023-а изгуби баща си - Борис Воденичаров, музикант и композитор, един от пионерите на редакция „Народно творчество“ в БНТ. "Татко възпита у мен любовта към изкуството. Целият ми род е от музиканти, благодарение на тях се случи първата ми среща с музиката, театъра и телевизията. Отнасяха се с много любов към мен. Избрах театъра, защото вкъщи живеехме като във вечна репетиция“, сподели преди време Камен, но уточни, че в някой следващ живот може би ще бъде лекар.
Чувството за хумор на Воденичаров – задължително до крайност за всеки водещ, е пословично. Неслучайно с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев измислят и играят „Майсторите на комедията“ – сантиментално-музикалния спектакъл, с който обиколиха Европа и стигнаха за Америка. В него събират култови образи от най-известните им скечове: хамалите, професор Букварски – лингвист и специалист по диалекти, докторът експерт по здравната реформа, кметът-производител на алкохолни питиета... Всичко това върви с носталгичните песни на „Клуб НЛО“ и „Каналето“ - като тв студио на живо. В Барселона ги аплодират бизнесмени, бивши депутати и дипломати, студенти, културтрегери и тежки интелектуалци, хамали и камериерки, мускулести гологлави автоджамбази и магистралки, излезли сякаш от „Шоуто на Канала“.
Докато гастролира по света, Камен забелязва, че сънародниците на 40 плюс очакват хитовете на телевизия ММ. „Колкото и нескромно да звучи, тогава в ММ създавахме онази среда, в която изгряваха днешните звезди – „Те“, Любо Киров, Мария Илиева, „Д2“, Б.Т.Р...“
Камен е винаги готов да коментира телевизионните си приключения, но и досега няма обяснение защо преди години „Шоуто на Канала“ е спряно в пика на своята популярност. В онзи момент рейтингите разкриват, че се движат към върха, макар че бюджетът му е от най-ниските. „Може би с нашата непокорност и независимост сме засегнали някого. Странно е през XXI век, когато хвърляш вълненията си на зрителите, за да ги мислят и анализират, а после да ти се радват или да те хейтват“, казвал е Камен пред „Стандарт“.
За разлика от много свои колеги в арта, е готов да говори и за политика. „Може би ще се окаже вярно, че 40 години трябва да се върви през пустинята, за да си отиде и последният, който помни робството. Ние си представяхме много по-бърз преход. Представяхме си, че нещата ще ни се получат за 6-7 години. Илюзии – вече повече от три десетилетия. Реката влачи наносите, но не ги изчиства. Политическата ни класа не е на нивото на историята. Днешните политици са по-сприхави и по-нервни от тези, които ни управляваха през 90-те. Но всички носим вините си, хващаме готови модели и непрекъснато ги търкаляме. Мъчим се да се напъхаме в тях, но дали са по наш размер? За огромно съжаление алчността, с която тъмната сянка от близкото минало се стреми да монополизира цялото общество, все още е твърде силна. Не достига енергията, която стимулира елитите да създадат необходимите на всички правила. Непреборената сила и неизлекуваната слабост са в основата на зациклянето ни. В крайна сметка всеки се надява на следващото поколение. Днешните ученици и студенти са по-малко информирани – не са всезнайковци като нас. Но пък в много случаи са по-добронамерени, макар и по-разпиляни. Гледат на света по-глобално. Да се надяваме, че някой ден ще им домилее и за българското знаме“. Камен, естествено, е наясно, че алчността е световно явление. „Но разликата между нас и големите държави е, че те имат достатъчно хора, които измъкват себе си и другите от кризата. Докато ние сме малко и сме изгубени в превода.“
Воденичаров, който има успешни документални ленти, много иска да прави пълнометражно игрално кино, макар че се ужасява от почти обречената спирала, наречена „опит да търсиш пари за филм“. Според него – и според десетки други хора от гилдията, начините за финансиране на българското кино са объркани. „Безкрайно обичам Стефан Данаилов като човек и творец, но като мениджър и министър на културата го подведоха в онова изграждане на матрицата, което действа и до днес. Толкова системни грешки бяха заложени като капани. И ни трябват много повече мислене, усилия и тичане“.
За интимното си битие Воденичаров няма навик да говори в подробности. "Любовта има място в живота ми - винаги съм бил влюбен и съм обичал. Иначе не мога да творя. Чудесата се случват, когато ги вярваме и ги викаме", е философията на артиста. През същата онази фриволна младост той е двойка с Елина Кишишева, която от години живее в Париж и е от най-добрите модни фотографи в Европа. И до днес са близки приятели, по някое време дори мъдрят общ сценарий – за срещата между Източна и Западна Европа. „С личните ми преживявания и връзки не се оправям по най-добрия начин. Но все пак, слава на Бога, имам достатъчно добри приятели. Все си казваме, че най-доброто предстои, но таксиметърът напредна толкова много, а километражът се превъртя два пъти“, живописен е Камен Воденичаров. Той обаче никога не седи със скръстени ръце – дори е пилотирал самолет с 24 пътници на борда. Обича да лети – хоризонтът го изкушава повече от морските дълбини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
