Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита.
ВИЖ ОЩЕ: Честита Баба Марта! Българският символ тръгва от Орфей
От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
ВИЖ ОЩЕ: Баба Марта идва кисела. Носи изненада с времето
На 1 март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.
ВИЖ ОЩЕ: Две благи имена черпят с Марта и Мартин
Според някои вярвания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери. Срещу тях пали огън, който се прекача за здраве и села, люлеят се звънци, обикаля се къщата.
На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение.
Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, за да покажат, че чакат жених. Младите ергени слагат мартеница с разрошени краища на китката си – за да се завърти някоя мома около тях. Семейните мъже носят мартеница с подрязани краища, за да не се сучат красавици около тях.
В някои краища младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.
Мартеницата се носи, докато човек види първия щъркел. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.
Поверия
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.
Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
