Ирен Кривошиева в дома си. Снимка: Николай Попов
АВТОР: Неда Попова
Ирен Кривошиева е актриса и преподавател по актьорско майсторство. На въпроса "Кога сте родена?", отговаря: "На 8-ми юли, миналия век". Завършила ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1982 г. при проф. Надежда Сейкова, тя е играла в над 30 български филма като последните й роли са в телевизионните сериали "Лъжите в нас" и "Белези".
Играла е в шуменския драматичен театър и в столичния "Сълза и смях". Има две издадени книги - "Моят грях" и "Заключена в другия".
В момента пише пиеса, посветена на отношенията й със Стефан. На 27-ми юли 1986-та год. ражда Владимир, който е единственото биологично дете на големия Стефан Данаилов.
От 1990-та до преди няколко години Ирен и Владимир живяха в САЩ. Днес тя е в София, а синът й има успешна лекарска кариера в Америка. Кривошиева преподава актьорско майсторство за деца в школа "Essens" в София. Поставя и написани от нея детски пиеси и мюзикъли.
Поддържа формата си като два пъти седмично тренира в балетна школа.
ВИЖ ОЩЕ: СТАНДАРТ влезе в архива на Ламбо. Непоказвани снимки
- Какво Ви провокира да напишете "Моят син", Ирен?
- Владимир ми каза: "Мамо, напиши една пиеса и я изиграй. Да се свърши най-после с приказките по наш адрес". Човек зацикля в спомените си когато е прицелна точка на обществото. А всеки актьор е тема на разговор. В поведението си той прави възможно най-доброто, за да го приеме публиката. Да го разпознае и аплодира.
В един от псалмите, които чета, се казва (цитирам по памет): "спрете да извинявате собствените си грешни постъпки".
Всъщност, аз извинявам всичко, което съм направила в името на бъдещето - Владимир Стефанов Данаилов. Казвам в текста, че това е моят грях. А книгата "Моят грях" е редактирана лично от Стефан. Всичко, което е описано в нея, е излязло на бял свят с негово позволение. Откровено казано, започнах текста на пиесата, за да провокирам хората да ме приемат. Защото почти всички актьори, които познават бащата на детето ми, отричат моето съществуване.
За написването на пиесата съвети ми дава драматургът и режисьор Юрий Дачев.
- Кога се запознахте със Стефан Данаилов? Как започна вашата връзка?
- На фестивала за българско игрално кино"Златна роза" през 1983 година. Тогава взех първа награда за женска роля. След това снимахме заедно "Поема" с режисьор Стефан Димитров в Малко Търново, където живяхме три месеца. Там започна нашият роман.
За мен грижата символизира любовта. През годините Стефан ме е гледал като писано яйце. По време на снимките всички в продукцията знаеха за нашите отношения. Един известен телевизионен водещ казва: "След мимолетната връзка на Ирен Кривошиева със Стефан Данаилов се роди мимолетният им син". Мимолетен! Истината е, че преди раждането на Владимир ние имахме силна връзка в продължение на три години.
- Кога Мастъра, както го наричат студентите му, призна официално Владимир?
- Синът ни беше на 10. Преди това Влади носеше името на баща ми - Кривошиев. Трябва да призная, че Стефан беше притеснен. Такива бяха годините. Той бе известен на цяла България. Жена му Мария не знаеше, че той често вижда детето си. Тя обаче научи за него още от раждането му.
- Ще споделите ли интересна случка от живота на трима ви - майка, баща и син?
- Виждахме се тримата единствено у дома. Веднъж Стефан си тръгваше. Синът ни прохождаше и така се беше хванал за крака му в антрето, че той едва се отскубна. Вижте какво нещо е животът. Въртележка. Всеки в даден момент гледа къде и за какво да се хване. В последните предсмъртни дни на Стефан в интензивното отделение на болницата, той непрекъснато ме питаше: "Къде е Владимир?", "Бременна ли е снаха ни?". Много се радваше, че синът му ще става лекар. Стефан беше изключително съвестен човек. Той призна детето, но жена му не знаеше. А когато криеш нещо, то те изяжда.
Имахме една публична среща на 18-ия рожден ден на Владимир. Тогава в голяма компания празнувахме в кварталния ресторант. Хората се тълпяха около Стефан, радваха му се, искаха автографи. Някои го молеха да реши техен проблем. И, той впоследствие помагаше.
- Владимир лесно ли прие факта, че е отглеждан далеч от баща си?
- Не. Но имахме няколко трудни моменти в Америка. В прогимназиалните класове, когато искаше на родителските срещи да ходи баща му. А се явявах аз. Но, на всеки негов празник аз купувах подарък и казвах, че е от Стефан. Парите наистина бяха от него. Грижеше се много.
ОЧАКВАЙТЕ: Още подробности и непубликувани снимки от личния архив на Стефан Данаилов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
