Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници за здраве. Това е и ритуал, с който се отбелязва края на зимата и знак, че пролетта скоро ще настъпи.
ВИЖ ОЩЕ: Как се носи мартеницата и какво не бива да правим на 1 март
Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана „лошотия“, която се събуждала през пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки.
ВИЖ ОЩЕ: Баба Марта идва кисела. Носи изненада с времето
Но колко древна е тази българска традиция и откъде точно произлиза, едва ли някой може да каже със сигурност. Обичаят, макар и в леко променен вид, присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени.
ВИЖ ОЩЕ: Две благи имена черпят с Марта и Мартин
В Северна Гърция я носят само децата като гривна от усукан бял и червен конец. Обичаят се отбелязва и в южна Молдова, където са се преселвали българите през вековете.
Ето и пет от най-разпространените легенди за мартеницата.
1. Орфей кичел лирата си
По българските земи мартеници връзвали траките. Те задължително слагали заплетени червен и бял конец по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Някои изследователи намират връзка с ритуали, свързани с почитта към Аполон и Атина Палада - окичване на клонки с бели и червени вълнени нишки.
Пътeшествието на пресуканатаните бели и червени конци минава и през първомартенските обреди, свързани с посрещането на древноримската Нова година, която настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бог Марс, на когото е наречен и месец март.
2. Нишката, която свързва българите
Друга легенда свързва мартеницата с хан Кубрат. Владетелят на прабългарите повикал петимата си сина и им завещал да не се разделят, за да бъдат силни и да не могат враговете да ги поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните казал на братята й, че ако го признаят за техен владетел, ще освободи сестра им и ще им остави земите.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Само птицата можела да им покаже пътя, за да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба.
Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с войниците си. Като го видели, хуните побегнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката.
Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите воини с парче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
3. Дар от Ахинора за бог Тангра
Според друга легенда първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато владетелят на прабългарите преминал Дунава и завладял земите около Балкана. След победата над мощната Византия и основаването на Нова България традицията на прабългарите повелявала ханът, в знак на благодарност, да принесе жертвоприношение на бог Тангра.
Жертвената клада трябвало да се запали със сух копър. Но копър по тези земи не растял. В този миг от небето долетяла лястовичка /или сокол/. Към крачето бил прикрепен с бял конец снопче копър, изпратен от съпругата му Ахинора. От дългия полет крачето било наранено и единият край на конеца бил обагрен с кръв.
Бог Тангра бил почетен, а усуканите бял и червен конец станали символ на изпълнен дълг. Аспарух в знак на признателност обкичил нагръдника на бронята си, близо до сърцето. Денят 1 март бил посочен за началото на традицията за закичване на мартеница с благопожелание за здраве, дълъг живот, победи и благополучие. На този ден се пали огън, който прогонва злите сили и прочиства душите.
4. Легенди за Пижо и Пенда
Пижо и Пенда живели много отдавна по нашите земи. Тя била най-красивата мома, а той - напет и трудолюбив. Щом Пижо видял Пенда, веднага се влюбил в нея. В чест на тяхната силна любов хората направили бели и червени фигурки от конци, с които се закичвали при настъпването на пролетта.
Според друго предание Пижо и Пенда са брат и сестра. Историята разказва, че родителите им дълго време нямало деца, а за да се сдобият с близнаците Пижо и Пенда, се съгласили на шеснайстия им рожден ден, едно от децата да бъде отведено от зла магьосница.
Когато момента настъпил обаче, майка им се съпротивлявала толкова много, че накрая била превърнати във вишнево дърво, чийто клони били преплетени с червен и бял конец, които били именно Пижо и Пенда.
В друга версия Пенда се смята за тракийската богиня майка Бендида. В традиционната ни култура са наричали малки момченца, които още не са кръстени, с името Пижо. Затова може да се предположи, че Пижо и Пенда символизират майката и нейния син.
5. Пази къщата от злини, а хората - от болежки
Според народните вярвания мартениците предвещават дълъг живот, здраве и сила. Първите, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били усукани само от червен и бял конец. В по-късни времена в някои области в страната на конците вързвали златна или сребърна паричка или синьо мънисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои краища на България наричат седмицата, започваща от 1 март, „броените дни" - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Според преданията Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не й оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности.
По някои места слагат мартеницата под голям камък, а след 9 дни проверяват под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова повече придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода. Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
