Археоложка разкри, че преди пет хиляди години на територията на България е имало лъвове, които хората по нашите земи са ловували. Това каза за БТА археологът Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН).
Те са си били местни лъвове, които са ловувани от хората през праисторията. „Имаме сведения за това, че са ловувани, че са донасяни до селищата, че най-вероятно са консумирани“, обясни тя.
Според нея българските лъвове не се различават от тези, които в момента може да се видят в Африка. „Предполага се, че гривата им е била по-малка и някои от тях не са имали грива даже. Но това са хипотези“, обясни тя и допълни, че на този етап останките са малко.
В практиката си се е сблъсквала с най-различни казуси. Зависи от периода, който се проучва, пояснява тя. В момента се занимава и с човешки праисторически скелет от Козарева могила, в североизточната част на България, близо до морето.
Снимка: БАН
„Подозираме, че вероятно човекът е бил нападнат от лъв, но все още пишем статията и все още правим проучванията“, каза тя.
По думите й има следи по черепа, които показват, че е бил нападнат от голям хищник, а точно по това време в България е имало лъвове.
Точно по Черноморието, край Дуранкулак има останки от лъвове. „Ние имаме хипотеза, че има вероятност този човек наистина да е пострадал от лъв, но най-интересното е, че той е оцелял и раните му са зараснали“, каза тя.
Карастоянова разказва, че археолозите се занимават с останки от археологически обекти. Всяка година има страшно много разкопки на археологически обекти и всяка година има по нещо интересно, което излиза, с което да се занимават и което да проучват.
Една от най-пресните им находки е скелет на камила, открит по време на разкопки близо до Драгоман. Тя разказва, че самите разкопки се извършват по трасето на БДЖ. Там минавал „Виа Диагоналис“ – един от римските пътища през нашите земи.
„В археологическия обект има структури от различни периоди, като също така се откри един римски път и римска пътна станция.
Около тази римска пътна станция са открити скелети от коне, от магарета, но от камила не очаквахме да излезе и то – доста запазен скелет“, каза тя. По думите й останки от камила има на много места в Европа, има също и от София една долна челюст от камила, но толкова запазен скелет засега не е откриван.
Пратени са проби в лаборатория в чужбина, в която би трябвало да направят изотопни анализи и да кажат откъде точно произлиза тази камила.
„Тъй като тя най-вероятно не е отглеждана в България, а е привнесена с някакъв керван, който е вървял по този римски път и на тази пътна станция е умряла. Но е интересно да се види откъде идва тази камила“, казва Надежда Карастоянова.
Досега знаем, че е мъжки индивид на над 5-годишна възраст. Намерени са и останки от още две камили, едната е малка. От същото място, но те не са цели скелети, а само фрагменти от кости, допълва тя.
Археоложката обяснява защо се откриват само части от скелети на животни. „Тъй като там има различни структури от различни периоди, част от скелети всъщност са нарушени, включително и този скелет е леко нарушен от по-късни изкопи. Той е погребан.
След това, през Средновековието, са дошли и са копали някаква дупка, за да правят нещо там, и са нарушили този скелет. Част от костите са изхвърлени някъде. Просто пластовете се разрушават от различни структури“, разказа тя.
По думите й зависи от периода, в който се копае. През Римския период, когато тук е била римска провинция, реално би могло да се открие почти всичко, тъй като римляните са внасяли доста животни, дори от Африка за техните игри.
Така че може да се очаква всякакви животни да се открият, но за момента, освен камили, по-интересни животни не са откривани от този период, казва още Карастоянова.
„По време на траките също има много интересни находки и проучвания. В момента една моя колежка – млад учен в археологическия институт, има проект, свързан с консумацията на кучета през тракийския период, от траките“, разказва тя.
Карастоянова отбелязва, че има сведения за такива случаи – не, че са били консумирани постоянно и кучешкото е било част от храненето като цяло. „Но в някакви случаи определено има следи, че някои кучета са били консумирани“, разказва археоложката.
Тъй като находките не са много и повечето от скелетите на кучетата не са изцяло запазени, е трудно да се определи някаква конкретна порода и дали са имали някакво конкретно предпочитание.
„По-скоро смятаме, че най-вероятно са били инцидентни случаи, ако са гладували, или нещо подобно. А може и да е било деликатес, не е много ясно засега, правят се още изследвания“, обясни Карастоянова.
Тя уточнява, че се разбира дали едно животно е използвано за храна, ако има белези за консумация – това са т. нар. нарези по костите, които показват, че животното е транжирано и следи от термична обработка – от печене, от варене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
