Невероятни подробности от живота си разказа емблематичното лице на СДС Александър Йорданов, бивш председател на НС, днес евродепутат. Той се записа в новата история на страната ни с култовата фраза „Днес е един хубав ден за българската демокрация”.
Тази седмица се навършиха 34 години от създаването на СДС. Александър Йорданов е лидер на Радикалдемократическата партия, един от основателите на СДС.
Роден съм в град Сталин, така се наричаше моя роден град, помня че бях на 10 години, когато този човек за една нощ изчезна, според мен го хвърлиха в морето, разказва Йорданов в предаването „Офанзива в Любо Огнянов” по НоваНюз. По това време Аспарухово е свързан с Варна с понтонен мост. Йорданов разказва, че са живели в един апартамент две непознати семейства. Неговото семейство е от четирима души. Живеели бедно, но имал щастливо детство.
Детството минава, Александър Йорданов завършва гимназия през 1970 г. По това време обаче наборниците влизат в казармата. Редник Йорданов служи в Мичурин, днешен Царево. По време на военно учение той преживява тежка катастрофа, тир удря джипа, в който са се возели войниците. „Събудих се в болницата в Бургас“, казва той и споделя, че затова Бургас е неговия втори роден град. След това Йорданов записва висше образование в Шумен.
Именно в Шумен Александър Йорданов се запознава с проф. Елка Константинова, която води лекциите по българска литература между двете световни войни. Дипломната му работа е с доста любопитна тема – „Гротеската в творчеството на Йордан Радичков“. След това започва да пише рецензии на свободна практика.
На 4 август 1974 г. той се жени, след което има две деца, за които казва, че са неговата гордост. Йорданов си спомня, че идва да живее в София при родителите на съпругата си. Бях заврян зет, жена ми бе учителка по литература, връща лентата Големия Ал, както близките наричат Александър Йорданов. Той започва да пише първите си рецензии на свободна практика. Мечтата му е да се занимава с литературна наука.
Първият му хонорар бил 30 лв. По това време заплатите са около 100. Отишъл да си го време, но във ведомостта пишело, че парите вече са взети. Имало и подпис. Как така, попитал Йорданов. Оказало се, че големият по това време критик Александър Александров е минал преди него и си прибрал всички хонорари срещу името. Проблемът бил, че бъдещият политик се казва по паспорт Александър Йорданов Александров. И също се подписвал Александър Александров.
Когато, напълно посърнал, влязъл в легендарното Кафене на писателите в София, Любен Дилов-баща го съветвал да се подписва вече с бащиното си име - Йорданов, за да бъде разпознаваем. Така бащата на днешния голям политик Любен Дилов-син, стана мой кръстник, заяви с усмивка евродепутатът.
Първата му книга излиза през 1986 г., след като престояла 5 години в издателство „Народна младеж“ заради лошата рецензия, спомня си Йорданов.
С настъпването на 80-те години става все по-ясно, че комунистическият режим изживява своите последни дни. Събитията в Полша предвещават голямата промяна. Йорданов си спомня, че се е бил вдъхновен от събитията в Полша. В съветски списания започват да излизат статии за ужаса, в който е живял народа в СССР, казва той.
10-и ноември го заварва отново в кафенето на писателите. „Настъпи тиха радост“, казва той за момента. Йорданов подчертава, че е участвал в различни форми на протести срещу режима.
Политикът споделя, че се дразни на хора, които са ставали агенти на ДС във време, в което Европа се е събуждала от комунистическата диктатура, а днес се представят за големи демократи.
Дворцовият преврат в комунистическата партия бързо освобождава енергията за промяна. Започват първите протести, на които се иска отмяната на член Първи от Конституцията, която определя ръководната роля на Комунистическата партия в управлението. Демократичната опозиция се създава на площада. Александър Йорданов получава официално покана да се присъедини към новата вълна от човека, от когото се е учил в университета. Йорданов разказва, че това е проф. Елка Константинова. Той споделя, че решава да участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия. Написват устава и са приети в Съюза на демократичните сили, спомня си той. „Смятам че ДС е внедрявала сред нас свои агенти“, заявява Йорданов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
