Точно 145 години ни делят от първото българско правителство, назначено от княз Александър I Батенберг. Припомняйки си онези смутни времена, няма как да не се съгласим, че още оттогава нацията е разделена, властта - нетрайна, а Конституцията - употребена. Заченат е кабинетът с разделение, завършва - с протести.
Ето и доказателствата.
Създаването на първото българско правителство съвсем не се оказва лесна работа, защото е настъпило първото политическо разделение - на либерали и консерватори.
Либералите са с ореола на борци за национално освобождение и като резултат неговите членове са назначени в новосъздадените държавни органи на Временното руско управление.
Консерваторите са буржоазята, по-подготвени, учили в чужбина. Те са по-малко, но по - гласовити и още тогава е било ясно, че без тях не може да има управление.
Затова и започват преговори за коалиционно правителство, които се провалят, а първият кабинет в държавата е съставен от консерваторите.
Тодор Бурмов първоначално е гласен за министър на вътрешните дела и на просвещението, но впоследствие става премиер. Той е виден български възрожденец, борец за църковна независимост, завършил Богословие в Киевската духовна семинария.
Първият кабинет е своеобразен служебен, който има за цел да подготви първите избори за обикновено народно събрание. Поставят традицията министрите да започват работа със смяната на окръжните управители, които до този момент са били либерали.
Сериозно внимание се отделя на външната политика, като се установяват дипломатически отношения с Румъния, Сърбия, Великите сили и Османската империя. Премахват таксите от два френски франка за българите от Македония и Източна Румелия.
Правят опит за национализация на жп линията Русе - Варна, както и за строителството на Цариброд - Вакарел, но не стигат парите в хазната. Въведен е и конвертируем български лев, за да се обезцени сребърната рубла.
Най-големият проблем обаче се оказват либералите, които не могат да се примирят, че не са на власт. Лидер на опозицията е Стефан Стамболов, който твърди, че консерваторите нарушават Конституцията, защото в декларацията на министрите князът е наречен “височество”, а в Търновската конституция изрично е упомената думата “светлост”.
Още месец след старта на кабинета започват протести, които постепенно заливат цлата страна. Изборите се провеждат на 30 септември и се печелят от либералите.
Кабинетът се разпуска през ноември, а събранието остава в историята, че не приема нито един законопроект. Стамболов пък е набеден, че нарушава Конституцята, защото не е навършил 25 години.
Опитите за коалиция в България са забравени чак до 1923 г. А до днес либерали и консерватори у нас воюват, въпреки че са избрали нови имена на партиите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
