Владимир Зомбори, който за широката публика като че ли се оказа скритата лимонка в „Като две капки вода“, първо е приятел и изповедник на бъдещата си жена Весела Бабинова, която преди броени дни грабна „Икар“ за своя моноспектакъл „Пистолет в торнадо“.
Двамата се познават още от НАТФИЗ, но общуват по-активно от 2013-а, когато младата дама се присъединява към Малък градски театър „Зад канала“, където той е назначен две години по-рано. Снимат се прегърнати за плаката на „Дванайста нощ“, но отношенията им са съвършено колегиални. Постепенно започват да си споделят любовни радости и неволи. Зомбори е пряк свидетел на романса, който Бабинова изживява с драматурга Лило Петров, син на Теодора Димова и внук на Димитър Димов.
Влади е толкова предан боен другар на Весела, че дори я подкрепя в телевизионни предавания, в които тя разказва, че Лило е любовта на живота й. После обаче събитията тръгват по неведомите пътища на съдбата. Нещата от живота се променят, докато репетират „Поп фолк хроники: Бели птици и куршуми“ – екстравагантна продукция на Неда Соколовска за чалгата в политическите и социалните нрави на 90-те. Зомбори се превъплъщава в емблематична мутра – като шеф на охраната в голяма дискотека се гмурка в подземния свят и стига върха в йерархията.
Неда Соколовска първа забелязва, че между Зомбори и Весела Бабинова има химия – по това време предишните любовни връзки и на двамата вървят към своя финал. Режисьорката споделя наблюдението си, но те не коментират. После заминават заедно за Лисабон. Бабинова е гражданин на света, като дете е живяла в Италия и Нова Зеландия, говори няколко езика без акцент.
Йоана се ражда на 28 септември 2020 година и е абсолютен астрален близнак с Бран – момченцето на Луиза Григорова, най-близката приятелка на Бабинова. Зомбори и Бабинова много пъти са били заедно под прожекторите - последно в сериала "Мен не ме мислете", а на сцената във френската пиеса „Заклеваш ли се в децата“, където са само двамата.
Христо Мутафчиев му е на късмет
Зомбори прави маймунджулъци в междучасията в пловдивската гимназия за арт кадри, където учи сценография, но вечер съвсем сериозно ходи на театър. Всички са убедени, че ще кандидатства архитектура, но два месеца преди изпитите във ВИАС започва да се готви за кръговете в НАТФИЗ.
В Академията става друг човек – заради хората, с които общува, заради пиесите, които чете. Сам вдига летвата пред себе си. Във филма на Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда“ е син на Христо Мутафчиев. Още докато снимат, Мутафчиев го хвали пред шефката на „Зад канала“ Бина Харалампиева и тя гледа Зомбори в НАТФИЗ - в „Дамата с камелиите“. После го вика да си говорят – и той отхвърля предложенията от другите театри. Дебютът му в „Изобретателната влюбена“ на Елена Панайотова. Заради репетициите зарязва състезанието „Х фактор“, където пробива уверено напред и като нищо може да стигне до победата.
В киното също му върви бавно, но категорично. В двата филма на Мартин Макариев – „В сърцето на машината“ и „Игра на доверие“, чудесно овладява контрастните си персонажи: чистосърдечният надзирател Ковачки, избиращ страната на доброто, и преуспяващият предприемач Камен Давидов, пребиващ жена си зад вратата на луксозния им апартамент. След финала на „Вина“ по БНТ Зомбори се изкачва високо в класацията на зрителските фаворити. Освен всичко друго, вече пие тежки еликсири от Мелник – по-стабилни са му, предпочита ги пред белите. Всъщност Зомбори влиза във „Вина“ без кастинг. Режисьорът Виктор Божинов директно му предлага да изиграе Филип Янг – младият мъж, който се завръща от Америка в Мелник, за да открие себе си, корените си, семейното наследство и любовта. По същото време Зомбори получава покана за „Братя“, който ще се излъчва всяка вечер, но избира „Вина“ с епизод един път в седмицата. Ролята не е лесна, особено когато Филип Янг страда за починалото си момченце – този тип емоции са твърде тежки, но Зомбори успява да ги изобрази без фалш и пренатягане.
Феновете на „Като две капки вода“, които всеки път го аплодират искрено, едва ли си дават сметка, че Владимир Зомбори би могъл да бъде на крачка от Холивуд, ако филмът на Мартин Макариев „В сърцето на машината“ се беше завъртял в Щатите в несъстоялата се надпревара за краткия списък с номинациите за „Оскар“. Зомбори е класически холивудски герой – красив, с екзотична фамилия и космополитно излъчване. Драмата можеше да донесе не една и две награди за многостралното бг кино, ако Мартин Макариев имаше по-висок праг на поносимост към абсурдите на политическата коректност. Това не се случи – режисьорът не понася кретенизмите в индустрията и отказва да брои квоти за небинарни и небивали персонажи.
Но Зомбори е не само красив, притежава и сериозно чувство за хумор – неслучайно участва и в петте постановки на Теди Москов „Зад канала“ - „Хайде да се трепаме“, „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“, „Недоразбраната цивилизация“... Влиза с безкрайно удоволствие в интелектуалните абракадабри на славния режисьор. Но въобще не изпада в екстаз от социалните мрежи, които отнемат уникалността и индивидуалността заради профанизиращите ги клишета. Дразни се от аватарите, които започват да си приличат и физически: жените като жертви на пластичните хирурзи, мъжете – като метросексуални мачовци. Според Зомбори обществото ни е продукт на страхотния миш-маш, забъркан в началото на така наречения преход. Затова държи да задава правилните въпроси от сцената и от екрана и дори не се вълнува дали политиците ги чуват.
Рано или късно ще отвори сладкарница
Владимир е първият човек на изкуството във фамилията. Прадядо му идва в България от Австро-Унгария като придворен сладкар на цар Фердинанд. Отваря три сладкарници в София, в дома на Зомбори още пазят посребрени калъпи за шоколад с портрета на Фердинанд. Фирмената торта “Зомбори” много прилича на “Гараш”. Неслучайно Владимир планира в бъдеще да има своя сладкарница. Отдавна демонстрира талантите си в „Черешката на тортата“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
