Саможивият буржоа Атанас Далчев

"С поета Атанас Далчев ме запозна Радой Ралин през 1958 година. С човека Атанас Далчев ме запозна пак той шест години по-късно. И ако съм благодарен на Радой, че беше първият "жив" поет, когото съм виждал и който най-напред поощри стихчетата ми, дваж по-благодарен съм му, че ме запозна с този вълшебен свят, наречен Далчев. Наистина Далчев е цял свят. Цял космос. И този космос е побран само в една-единствена книжка. Както при Ботев. Както при Дебелянов. Убеждавам се Ч големите поети не пишат много.

Това споделя големият Дамян Дамянов за Далчев, с който го свързват години приятелство и дружба.

Преди дни отбелязахме 120 години от рождението на Атанас Далчев. Отново прелистваме трудовете му, препрочитаме творчеството му и благодарим, че такъв талант е писал и създавал култура на български език.

От биографията на твореца знаем, че е роден на 12 юни 1904 г. в Солун и е второ дете в семейството на Христо Далчев и Виктория Дишмова. През 1908 г. заедно със семейството си се мести в Цариград. Там бъдещият поет и преводач учи в българското училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев се изтегля с българските войски в България, а Виктория Далчева с децата си (вече пет) заминава за Дедеагач. След няколко месеца семейството се събира и когато през 1914 г. къщата им в Солун изгаря при пожар, те се установяват в София.

В столицата Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. дебютира в поезията със стихотворния си диптих "Залези", публикуван в ученическия вестник "Фар". Година по-късно завършва гимназията и държи реч пред випуска си. Пак през 1922 г. е приет в Софийския университет, специалност "Философия".

"Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел." Прозорливите и мъдри думи са на Атанас Далчев.

През 1923 г. той публикува стихотворенията си "Вечер", "Здрач" и "Елегия" във "Вестник на жената", както и "Есенно завръщане", "Хижи" и "Старите моми" в символистичното списание "Хиперион". През същата година заедно с Димитър Пантелеев и Георги Караиванов издава поетическия сборник "Мост". През следващите години сътрудничи на "Хиперион", "Демократически преглед" и вестник "Изток". Първият си самостоятелен сборник "Прозорец" издава през 1926 г.

Началото на зрялото творчество на А. Далчев съвпада с естетическия прелом от средата на 20-те години в България, отразил сходни процеси в културата на Европа около и след Първата световна война. В периода 1928-1929 г. той е във Франция, където слуша лекции в Парижкия университет. Посещава и Лондон, а през 1930 г. излиза и стихосбирката му "Париж".

Есен на Ке Волтер

Изстива медлено кръвта
и слънцето изгубва сили;
под бързите автомобили
изхвръкват птички и листа.
Отново скитам аз невесел.
Какво ще кажеш ти, сърце?
Тя е все тази скръбна есен
и тук, в Париж, на Ке Волтер.
Картината е все една:
вида й тъжен не изменят
ни плаващите върху Сена
широки маслени петна,
ни мостовете, чийто свод е
опушван вечно от дима
на толкоз много параходи,
нито крайбрежната стена,
където този миг във здрача
седи разчорлено момче
и гледа как до него скача
на две нозе едно врабче.
Трепери голото дърво,
разтърсвано от спазми,
и моето сърце е празно
като напуснато гнездо.
Какво да искам? Вехне всичко:
и сенчестите дървеса,
и книгите на букиниста.
Шуми стъмената река
и като времето тече;
би казал, с нея ще отплуват
стената, зданията, Лувър,
момчето, сивото врабче.

През същата тази 1930 г. той се завръща в България и в продължение на шест години е училищен инспектор и учител по български език. През 1936 г. отново заминава за Франция, но само за една година, като живее в Тулуза и завършва и курс за преподаватели по френски език към Сорбоната. Разбира се, остава му време да пътува из страната и да се наслади на френското изящество и пищност. След Франция заминава за Цариград, където прекарва шест месеца като прави опит да преподава българското училище там, но местните власти не му позволяват да го направи и Далчев се завръща в България.

През 1939 г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През 1941 г. е назначен за директор на Първа прогимназия "Христо Ботев". През 1943 г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга "Ангелът на Шартър", в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.

Виктория Далчева - дъщеря на Атанас Далчев разказва, пред Националното радио, за своето детство, започнато в разрушената къща на ул. "Солунска". Тя споделя, че първите й спомени са свързани с голямата стая, в която е споделяла пространство с братята си. Тя си спомня как баща им й чете редовно приказки. Впуска се и в четене на произведения като "Божествената комедия" на италиански. Този живописен образ на баща, който разказва за приключенията на Данте в ада, разкрива част от топлата и образователна атмосфера в дома на Далчев.

Виктория Далчева разказва още, че нейният баща е бил усмихнат и весел човек, въпреки че някои критици го представят като мрачен и меланхоличен.

"Може би с тази привързаност към семейството се пазеше от суетата и от критиците, които винаги го описваха като саможив, буржоазен и стоящ далеч от социалните промени. А точно това не беше вярно, защото баща ми беше възпял работника, обущаря и още", казва тяЕ "Чак когато отидох в гимназията, моят учител ме попита дали имам нещо общо с Далчев от литературата, отговорих, че имам общо. Едва тогава започнахме да разбираме, че баща ни е поет и то признат", разказва още дъщерята на Атанас Далчев.

Атанас Далчев бил подложен на силен натиск в първото десетилетие след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и установяването на комунистически режим в страната, заради което спира да пише. През 1945 г. се ражда третото му дете, Виктория. До края на 1947 г. е началник на отдел "Обществено възпитание" към Министерството на информацията и изкуствата, но след реорганизация в министерството през 1948 г., когато уволняват всички, които не са членове на комунистическата партия, остава без щатна работа. След като през 1950 г. се ражда четвъртото му дете Райна, е принуден да се занимава с преводаческа работа, за да издържа лишеното вече и от собствен дом семейство. Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като "Бунтът на масите" на Хосе Ортега и Гасет, "Братовчедката Бет" на Оноре дьо Балзак, "Басни" от Жан дьо Лафонтен, "Червено и черно" на Стендал, разкази на Антон Чехов, съвременни испански поети, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др.

"ЕТова е поетът, който ми е влиял най-силно. Но той не може да не влияе. И не само на мен, а на няколко поколения", споделя Дамян Дамянов. По думите му стихотворенията на Далчев, които са малко на брой, но са грамадни по атмосфера, по светоусещане. "Ненапразно и други са ми казвали, че след като ги прочетат, вече не могат нищо да напишат! Далчев е изчерпал всичко, видял го е преди тях, написал го е. Откъде иде това чувство? Мисля, от две неща: от простотата и от философската предметност на този поет. Той е свръхземен, свръхпрост. Неговата мъдрост е животът. И затова, макар всички да се влияем от него, той си остава неповторим", споделя още Дамян Дамянов за Атанас Далчев.