Италианският художник Фернандо Де Филипи, който пристигна в София навръх Великден, продължава да фокусира любопитството на публиката със своето „огнено“ изкуство. Неговата изложба от пламтящи букви, изписващи на латиница „Метаморфозис“ пред кино „Кабана“ в парка на НДК, може да се види до 2 май. Организатори са Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria. Официалното откриване на събитието беше в Езиковия център на Италианския културен институт.
Снимка Владимир Дворецки
Фернандо Де Филипи е от семейство на артисти – за тържествени церемонии родителите му декорират църквите в бароковата столица на южна Италия Лече. Като дете учи рисуване в родния си град, после заминава за Милано, за да продължи в Академията за изящни изкуства „Брера“, където ще стане преподавател и в продължение на 20 години е ректор на Академията. Участва в биеналетата във Венеция и Рим, прави изложби в Китай, Корея, Европа, Северна и Южна Америка. Той е от най-ярките представители на изкуството в обществените пространства. В творчеството му особено място заема огънят като символ на промяната. Фернандо Де Филипи изгаря буквите. Любимите му думи за изгаряне са „изкуство“, „революция“, „идеология“, „значим“, но те не изчезват – той прави снимки, за да се любуваме на същността им, на техния смисъл. Друг момент от творчеството му е изписването на думи върху пясъка, които морето изтрива, но те се връщат отново.
„Той е художник, преминал през италианското изкуство от 70-те години на миналия век, който работи и до днес“, коментира д-р Мария Маца, шеф на Италианския културен институт в София.
Встъпителни думи произнесе и Олга Георгиева от Сдружението Network Italia Bulgaria, новосъздадена предприемаческа мрежа за сътрудничество и проекти в културата и в бизнеса. Изложбата на Фернандо де Филипи е прощъпулник в дейността.
Художникът пък разказа, че през 60-те години на плажа във френския град Камарг е изписвал върху пясъка думата „Капитал“ – заглавието на труда на Карл Маркс. Наблюдавал как вълните идват и заличават написаното. Това го накарало да се замисли върху нетрайността на думите, на изкуството, на политиката.
„За мен индивидуалното изкуство страда от недостатъчна публичност, от това, че залите, в които се представя, имат ограничен капацитет – най-много 100-200 души. На открито се поставят плакати, но аз ги паля. През последните години популярно стана изкуството на публичните пространства. Когато дойдох в София през февруари, видях, че тук има много хубави конструкции, върху които могат да се правят изложби на открито. Тогава реших да направя тази изложба, в която основното е огънят – изгарянето и раждането“, добави артистът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
