* Посланикът на Турция у нас, Н. Пр. Мехмет Уянък откри вечерта и припомни за Ататюрк, който се е възхищавал от българската култура и изкуство
Произведения на Бах, Барток, Дебюси, Шопен и Ахмед Аднан Сайгун оживяха в София в изпълнение на световноизвестната турска пианистка Гюлсин Онай. Концертът събра почитатели на класическата музика, които станаха свидетели на изключително майсторство и емоционална дълбочина в интерпретацията на великите световни композитори.
Събитието, организирано от посолството на Република Турция в София, се състоя на 18 февруари във Военния клуб. Именно там основателят на Турската република Мустафа Ататюрк е присъствал на костюмирания бал в еничарска униформа по времето, когато е бил военен аташе в София през 1914 г.
„Това място е историческо. Ататюрк също е бил много пъти в тази зала. Той заздрави връзките между двете страни чрез контакти с културните и интелектуални среди на България“. С тези думи посланикът на Турция у нас, Н. Пр. Мехмет Уянък откри вечерта.
Програмата започна с 1-ва партитура на Бах и продължи с вдъхновената от народната музика поредица „Esquisses“ на Барток. След това беше изпълнена Соната op.15 от Аднан Сайгун. Концертът завърши с вдъхновените от природата образи на Дебюси, Livre II и Andante spianato et Grande Polonaise brillante на Шопен.
На събитието присъставаха гости от неправителствени огранизации, изпълнителната власт и посланици на различни страни.
„За мен беше неописуемо щастие да изнеса концерт на сцената, където Ататюрк гледаше концертите от балкона си и мечтаеше когато беше млад офицер в София. Всяка бележка съдържаше любов, уважение и поздрави към паметта му. Мелодиите бяха като мост, свързващ миналото и настоящето. Споделянето на музика на тази специална сцена ще остане в сърцето ми като уникален спомен. Това наистина беше един от най-емоционалните концерти в моята кариера“, каза Онай след събитието.
Преди това тя два пъти е изнасяла концерти със Симфоничния оркестър на БНР и шест пъти в Германия.
Гюлсин Онай е световната турска пианистка, известна със своята виртуозна техника и дълбока музикална интерпретация. Родена е през 1954 г. в Истанбул в семейство на музиканти. Започва да свири на пиано още на тригодишна възраст, а по-късно е приета в Държавната консерватория в Анкара, където учи при Митхат Фенмен. Още като дете показва изключителен талант, което й осигурява стипендия за обучение в Парижката консерватория. Гюлсин я завършва с отличие.
Онай е изпълнявала концерти на престижни сцени по целия свят, включително в Европа, САЩ и Япония. Работила е с известни диригенти и оркестри като Дрезденската филхармония, Кралската филхармония в Лондон и Токийския симфоничен оркестър. Репертоарът й е обширен, но тя е особено известна с интерпретациите си на творби от Лудвиг ван Бетовен, Ференц Лист и турския композитор Ахмет Аднан Сайгун. Освен концертната си дейност, Онай е активна и като преподавател и ментор на млади музиканти. Тя е удостоена с редица награди и отличия за приноса си към музикалното изкуство, включително с титлата „Държавен артист“ на Турция. Тя е една от най-уважаваните пианистки в съвременния музикален свят, обединявайки европейската класическа традиция с богатството на турската музикална култура.
От 1913 до 1915 г. Мустафа Кемал Ататюрк служи като военен аташе в Османската легация в София. През този период той има възможност да наблюдава културния и обществен живот в България, която тогава е една от най-модерните държави на Балканите.
По време на престоя си у нас, Ататюрк посещава театрални и музикални представления, включително оперни спектакли в Народния театър и концертите на новосъздадената Българска оперна дружба (предшественик на днешната Софийска опера и балет). Това е първата му пряка среща с оперното изкуство, което все още не е развито в Османската империя. Впечатлен от европейския стил на културния живот в България, той осъзнава важността на изкуствата, особено операта, като средство за културна модернизация. След основаването на Република Турция през 1923 г. Ататюрк прилага мащабни реформи за модернизация, които включват и развитие на класическата музика и операта. Той насърчава образованието на турски композитори в Европа и създаването на държавни културни институции.
През 1934 г. Турция поставя първата си опера – „Йозсой“ на Ахмет Аднан Сайгун, която е създадена по поръчка на Ататюрк. Самият той присъства на премиерата, подчертавайки значението на операта за новата турска културна идентичност.
България, със своята богата музикална традиция и развита оперна сцена, несъмнено е оставила траен отпечатък върху възгледите на Ататюрк за ролята на операта в модерното общество.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
