"Арабеск" с голяма изненада

Гледаме нова версия на „Тъй рече Заратустра”

"Арабеск" с голяма изненада | StandartNews.com

Балет „Арабеск“ е готов с голяма изненада – на 8 февруари в Оперетата е премиерата на новата версия на „Тъй рече Заратустра” по Фридрих Ницше с музиката на Рихард Щраус. Хореографията е на Мила Искренова, мултимедията на Никола Налбантов. Трупата предлага разширена редакция на постановката си от 2011-та година с встъпителна част, изградена изцяло върху текста на Ницше, даващ непреходен философски поглед към динамичната ни съвременност. „От всичко писано обичам само онова, което човек пише с кръвта си. Пиши с кръв: и ще познаеш, че кръвта е дух”, „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб“, „Красотата на свръхчовека ме навести като сянка. Ах, братя мои! Що ме е грижа вече за боговете”, казва Ницше. 

„Тъй рече Заратустра” би могло да бъде квалифицирано като представление, което през годините не избледнява, защото засяга вековечните човешки стремления, жажди и лутания. Хаосът и борбата за надмощие винаги ще бъдат неизменен спътник в живота на хората, а те винаги ще се опитват да ги преодолеят. Да преодолеят себе си, защото са останали сами. Без Бог. Светът днес е свят на динамично противопоставящи се сили и полюсни състояния - изобилие и мизерия, свръх технологии и примитивизъм, войни и алтруизъм, висока и масова култура. Човекът стои изправен срещу собствения си избор в едно огромно поле, в което мерят сили миналото и бъдещето“. Това са темите на Мила Искренова и артистите от "Арабеск". Те влизат в диалог с гениалното произведение на Фридрих Ницше – философът, без който не бихме могли да си представим развитието не само на изкуството, но и на цялостната философска мисъл през миналия век.

Хореографията на Мила Искренова  е интуитивно и артистично отражение на най-известната философска поема на  немския философ, освободено от натрупаните във времето манипулативни и спекулативни тълкувания. Танцьорите пътуват през осем последователни нива като едно колективно тяло, което преминава през различни състояния и образи, отразяващи по съвременен начин идеите на Заратустра. Сценографското решение на Нина Пашова се определя от принципа на контраста между светлината и мрака. Сцените ще се разгръщат в дълбочина от аванс сцената към дъното като стъпала, през които преминава странстващият и търсещ човешки дух, който преодолява различни препятствия и предизвикателства , за да достигне и да се слее със светлината.

„Човек е въже, вързано между животното и Свръхчовек – въже над бездна“. Гравитирайки около известната мисъл на Ницше, спектакълът „Тъй рече Заратустра”  се спира върху основните етапи, през които преминава развитието на търсещия дух на мъдреца Заратустра: търпението, борбата и невинността. Езикът на Ницше, неведнъж  сравняван с музика, вдъхновява не по-малко гениални музиканти, един от които е Рихард Щраус, който избира осем от главите от философската поема на Ницше, като водещата линия е конфликтът между човека и неговите желания с Природата и нейната мълчалива сила.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай