Гражданите на 27 държави членки на Европейския съюз се отправят към урните, за да дадат своя решаващ вот за общо 705 представители в Европейския парламент (ЕП). Европарламентът е една от седемте основни институции на Европейския съюз и единствената пряко избрана от хората. Като функционален законодателен орган ЕП играе основна роля в одобряването или отхвърлянето на законодателството, осъществяването на надзор и потвърждаването на седемгодишния бюджет на съюза.
- Защо гласуваме?
В самото начало трябва да е ясно, че резултатите от изборите за ЕП не само ще вкарат евродепутати в този законодателен гигант, но и косвено ще доведат до избиране на следващия председател на изпълнителния орган - Европейската комисия (в момента ръководена от германската представителка Урсула фон дер Лайен) и пълния набор от еврокомисари, някои от които имат позиции със значително влияние върху вътрешната и външната политика на блока.
Големият парадокс на преките избори за ЕП, които се провежда вече десети път е, че европейските граждани възлагат високи очаквания за това, което ЕС може или трябва да постигне, но изборите ще се водят предимно по национална политическа линия. А има и държави, като България и Белгия, където те буквално съвпадат с националния вот за парламент. Ясно е, че голяма част от партиите ще използват местни проблеми или недоволство срещу управляващите, за да спечелят гласове. Някои разбира се ще се отнасят до вземането на решения на ниво ЕС, като например миграцията или търговията, но далеч не всички. Амбициите на много държави членки са големи за това какво може да направи Евросъюзът за бъдещето на своите граждани в един все по-несигурен свят. Въпреки че ЕК и Европейският съвет ще бъдат ключовите институции за предлагане и приемане на законодателство, свързано с всички приоритетни области, Европарламентът има важна роля като законодател.
Ролята на парламента често се подценява, но тя е сериозна в три области. Първата е одобряването на комисарите, а чрез тях осъществяването на политически приоритети като по-силна европейска отбрана, върховенство на закона и опасения относно упадъка на демокрацията, разширяване на ЕС, включващо Украйна и Западните Балкани, и миграционните политики за един застаряващ континент, който все повече оформя отношенията си със съседите през призмата на сигурността. Втора важна задача на ЕП е процесът на приемане на следващия бюджет на ЕС за период, започващ през 2028 г., който или ще отдели пари за тези политически приоритети, или ще ги пренасочи към други с потенциални дългосрочни последици. Третата е съвсем не маловажна страна на дейността на ЕП включва законотворчество и реформи на договорите, за да се даде възможност за стабилно разширяване, преразглеждане на Пакта за стабилност и растеж и политики за конкурентоспособност, както и за ново регулиране в технологичния, търговския и промишления сектори. Съставът на 705-членното тяло ще определи посоката на тези три области.
Социологически проучвания от последните седмици преди вота прогнозират разширяване на влиянието на десните и крайнодесните партии, и макар че се очаква традиционният политически център да се задържи на върха, тази промяна вероятно ще повлияе на политиката на ЕС.
- Какво да очакваме в сигурността и отбраната?
На пръв поглед изглежда, че изборите имат незначително влияние върху европейската политика по сигурността и отбраната. Основната причина е институционална - Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз е междуправителствена и се ръководи от държавни и правителствени ръководители в Европейския съвет или от министри на външните работи в Съвета по външни работи. ЕП служи повече като консултативен или наблюдаващ орган. Второстепенната роля на Европарламента обаче не е без значение. Когато реши той може да използва позицията си по въпросите на сигурността и отбраната, както се вижда от неотдавнашния му отказ да одобри бюджета на Съвета, докато нови системи за противовъздушна отбрана не бъдат предоставени на Украйна. Освен това ЕП одобрява състава на Еврокомисията и избира нейния председател. Ако суверенни или националистически сили наберат сила в парламента, те биха могли да контролират действията на Комисията в ключови суверенни области, включително отбраната.
Дали ЕС ще приеме по-амбициозна отбранителна позиция ще зависи много от състава на следващата комисия и нейния председател. Най-сериозният претендент - Урсула фон дер Лайен - постави защитата в центъра на своята кампания. Следващата комисия вероятно ще играе по-сериозна роля по военните въпроси, потенциално чрез създаване на комисар по отбраната и значително увеличаване на разходите за отбрана, вероятно чрез издаване на еврооблигации за набиране на средства за отбрана.
Независимо от техните политически програми, лицата, вземащи решения в ЕС, могат да бъдат принудени да предприемат смели стъпки поради необходимост и спешност. Тъй като неотдавнашният допълнителен пакет от помощ, отпуснат от САЩ вероятно ще бъде последният за администрацията на Джо Байдън през 2024 г., ЕС има ключова роля в гарантирането на това, че европейците ще предоставят необходимата подкрепа на Украйна. Освен това възможността Доналд Тръмп да стане отново президент на САЩ носи опасения за бъдещето на НАТО. Въпреки че Евросъюзът няма за цел и изобщо не е в състояние да замени НАТО като крайъгълен камък на европейската сигурност, той потенциално може да поеме по-голяма роля заедно със Северноатлантическия пакт.
- Борбата за опазване на демокрацията
Изборите за ЕП ще окажат значително влияние върху реакцията на Европейския съюз на нарастващото отстъпление от демокрацията и ерозията на върховенството на закона в някои държави членки. Европарламентът е ключов участник в натиска върху други институции на ЕС да предприемат действия за защита на върховенството на закона в Европейския съюз. Ако, както се очаква, изборите доведат до значително изместване вдясно, парламентът вероятно ще стане по-малко настоятелен защитник на върховенството на закона и демократичните норми, което допълнително подкопава и без това слабия отговор на Европейския съюз на отстъплението на върховенството на закона.
Двете политически групи в парламента, които са най-ангажирани и активни по въпроса за върховенството на закона - Зелените и либералната група “Обнови Европа” - са на път да загубят места на предстоящите избори, докато двете крайнодесни групи - Европейски консерватори и реформисти и “Идентичност и демокрация” - се противопоставят най-много на действия в защита на върховенството на закона.
Нещо повече, тези променящи се баланси на силите вероятно ще направят центристките партийни групи като Европейската народна партия (ЕНП) и техните видни лидери, които доминират висшите постове в други институции на ЕС, по-склонни да нормализират сътрудничеството с автократично настроени партии и правителства и следователно по-малко склонни да се предприемат действия в защита на върховенството на закона.
- Икономически терзания
Изборите няма да бъдат толкова последователни в близко бъдеще за траекторията на европейската икономика, особено след като растежът в еврозоната продължава да се ускорява. Тази година вероятно ще завърши с темп на растеж от около 1%, разочароващ от гледна точка на международните стандарти, но доста приличен за Европа. Тъй като инфлацията намалява Европейската централна банка може да свали лихвените проценти по-рано от САЩ, което потенциално ще стимулира икономиката през 2025 г. чрез намаляване на разходите за финансиране. Освен това, благодарение на относително успешното постигане на енергийна независимост от Русия, заплахата от рецесия, за която повечето експерти бяха загрижени миналата година, на практика изчезна.
Опасността е една, що се отнася до Европарламента. Един фрагментиран ЕП и особено такъв, в който екстремистките партии (тези отдясно) имат по-голямо влияние, ще усложни опитите за европеизиране на политиките, задълбочаване на интеграцията и намиране на начини за осигуряване на необходимите европейски обществени блага чрез фискалните, банковите и енергийните съюзи. Един по-малко интегриран Европейски съюз няма да може да се възползва от икономиите от мащаба (както правят САЩ и Китай), които са идентифицирани като един от ключовите фактори зад ниския растеж на производителността в Европа.
- Разширяване и външна политика
Последните избори за ЕП бяха преди 5 години, а оттогава настъпиха драматични промени в Европа. Инвазията на Русия в Украйна накара ЕС да преосмисли статуквото, особено по отношение на разширяването, което е един от ключовите му външнополитически инструменти. Въпреки че държавите членки имат основна компетентност в областта на външната политика и политиката на сигурност, Европарламентът упражнява значително влияние чрез своите бюджетни правомощия (финансиране за страните в процес на присъединяване), ролята на съвносител на закони заедно със Съвета и властта да одобрява нови членове на ЕС.
Увеличаването на крайнодясното представителство може да усложни парламентарното одобрение на договорите за присъединяване, засилената финансова помощ за реформи, свързани с разширяването, и акцента върху върховенството на закона. Крайнодесните партии като цяло се противопоставят на по-нататъшното разширяване на ЕС, разглеждайки го като скъпоструващо от гледна точка на националния суверенитет, икономическите усилия и потенциалните “нежелани” миграционни потоци. Тази опозиция пренебрегва трансформиращата сила на политиката на разширяване на Европейския съюз, особено като се има предвид, че присъединяването на Украйна е основен приоритет за Брюксел и трансатлантическата общност.
Центристките партии може да възприемат по-крайни позиции поради нарастващата конкуренция с радикалната десница, което възпрепятства способността на ЕП да формира коалиции. Европейската народна партия например може да потърси десни партньори за своя консервативен дневен ред. Докато икономическите и паричните въпроси са вероятни области на привеждане в политиката, проблемите с миграцията могат да доведат до плаващи коалиции между ЕНП и крайнодесни групи.
Ключово въздействие ще има ролята на Европейския парламент при одобряването на следващия председател на Еврокомисията и нейните стратегически приоритети. През 2019 г. преговорите бяха съсредоточени върху Европейската зелена сделка. Този път десен Европарламент може да даде приоритет на въпроси като миграцията пред други важни въпроси, като зеления или цифровия преход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
