2 милиона и 347 хиляди лева струва един бъдещ евродепутат на българите. Това сочи сметката, ако всички харчове по изборите у нас се разделят на 17 наши представители, които ще пратим в европарламента.
Бюджетът за днешния вот, одобрен от Министерския съвет, предвижда общите разходи да бъдат 32,4 милиона лева, като за харчовете и комуникацията с изборната администрация по финансовите въпроси отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. В тази сума са включени разходи за ЦИК (която според Изборния кодекс вече е първостепенен разпоредител с бюджетни средства) в размер на 7 милиона лева, като тук са и разходите за отпечатване на изборните книжа.
Ще бъдат отпечатани 7,1 млн. бюлетини, макар по списък гласоподавателите да са 6,5 млн., от които поне милион са зад граница и твърде малка част от тях ще отидат до урните. По закон обаче трябва да има 10% резервни бюлетини, което дава и окончателната бройка.
Талоните с имената на партийните листи вече се печатат в печатницата на БНБ, за да няма съмнения за измами, каквато беше внушавана в предизборния ден преди парламентарния вот през май 2013 г. и гръмна т. нар. Костинбродска афера, оказала се впоследствие кьорфишек.
Заплатите на районните и секционните изборни комисии са 16,7 милиона лева, а 4,7 милиона лева са отделени за охрана и транспорт. 800 000 лева са предвидени за медийните пакети на партиите, коалициите и инициативните комитети за издигане на независими кандидати.
В тези 32,4 млн. обаче не са предвидени разходите за машинното гласуване, които са в отделно перо, което не и никак малко.
Както е известно, Централната избирателна комисия сключи договор с фирмата „Сиела норма“ за наемане и оперативна поддръжка на 3000 машини за гласуване, производство на венецуелската фирма „Смартматик“, на цена 2500 лева за една машина без ДДС. Но това е цена за наем, а не за закупуване на устройствата. Именно този въпрос предизвика скандали и разправии, защото много по-логично е да ги закупим.
Тезата, с която се наложи решението само да се наемат машините, е, че при промяна в изборния кодекс машинното гласуване може да отпадне и тогава те ще станат ненужни.
С такива машини (500 на брой) вече гласувахме на президентските избори през 2016 година. Тогава ни излезе по-евтино, но явно цените на машините за гласуване на международния пазар през последните 2-3 години са се вдигнали. Така към сумата от 32,4 милиона лева трябва да добавим 7,5 милиона лева за машините. През 2016 година, на 6 ноември, с помощта на 500 машини бяха подадени 45 869 гласа, или по 92 гласа на една машина. Ако тази тенденция се запази, на 26 май можем да очакваме 276000 гласа, подадени машинно. Това прави по 27 лева на един машинен глас!
В крайна сметка, общата сума за харчовете за днешните избори е 39,9 милиона лева. Разделено на 17, това прави 2 милиона и 347 хиляди лева на един евродепутат.
Това е цената на един български евродепутат, но пък за цели 5 години. Така този евродепутат ще ни струва по 1286 лева на ден за целия период на мандата му. Без да броим заплатите и другите разходи за издръжка.
Тази сметка обаче не е съвсем пълна, защото не са предвидени точните разходи на МВР по охрана на изборните секции и останалите мероприятия, свързани с вота. Самият вътрешен министър Младен Маринов не се ангажира с прогноза на каква сума ще излезе охраната, но обясни, че когато се полага извънреден труд или се извършват допълнителни мерки, те са в рамките на отпуснатите допълнително от бюджета на министерството 4,7 млн. лв.
Парламентарните избори през 2017 г. глътнаха 30 млн. лева, а за последните 10 години за всички видове избори сме дали от джоба си 285 милиона лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
