Ще имаме Европарламент на плаващите коалиции

Българите не гласуваха, защото продължават да смятат, че някой друг решава вместо тях

Весела Чернева
главен директор "Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика

- По какъв път ще поеме Европа след тези евроизбори, госпожо Чернева?
- От една страна, европейците гласуваха за запазване на статуквото на проевропейските партии. Но от друга страна, те със сигурност гласуваха и за промяна, която трябва да бъде изнесена в конструктивния дух на онези, които искат да запазят Европейския съюз, не да го разрушат. И всъщност въпросът е как точно ще изглежда тази реформа. Конкретно Европарламентът като институция ще стане терен на плаващи адхок коалиции по различни въпроси. Сега вероятно ще видим едно широко мнозинство от четирите големи проевропейски партийни семейства, които да изберат комисия. Но от друга страна, по много въпроси ще видим и други коалиции. Тоест в парламента ще трябва да бъдат доста умели в това как да навигират в тази сложна среда.
- Крайнодесните не получиха това, което очакваха. Защо стана така?
- Защото на хората им е важен Европейският съюз и не искат да го загубят. Ние от Центъра за либерални стратегии направихме проучване в 15 страни от ЕС с над 50 000 души анкетирани, от което стана ясно, че дори тези, които имат критики към Съюза, в никакъв случай не желаят той да бъде рискуван. Затова дори самите антиевропейски партии в крайна сметка калибрираха своите послания - поляци и датчани спряха да искат излизане от Съюза, а италианците спряха да искат излизане от еврото. До голяма степен стана ясно, че този тип антиевропейска реторика не работи, а е контрапродуктивна. Мисля, че и българските партии научиха този урок. Това си личи и от кампанията - как можеше да тръгне и как тя в крайна сметка се проведе - от една доста евроскептична реторика в началото, впоследствие премина в един конструктивен тон, като изключим, разбира се, крайнодесните - основно ВМРО и "Атака", които обаче не успяха да разширят своята подкрепа.
- Предвид новото разпределение в Европарламента, кой би бил новият председател на ЕК?
- Много е рано да се каже. Предстои среща на съвета по този въпрос. Но тя няма да е последната - ще има още един съвет до края на юни, на който това ще се обсъжда. Вероятно е да видим някакво разрешение преди лятната ваканция, но е възможно и то да се проточи доста във времето. Аз не очаквам имената, които в момента се спрягат, да застанат директно на овакантените места. Мисля, че ще минат през доста различни комбинации. В крайна сметка страните членки ще решат как да бъде направено оптималното представителство. Тук имам предвид политическо представителство - в смисъл на различните политически партии, но също и географско представителство, и представителство и на двата пола. Защото няма начин да няма една, дори две жени в първите пет най-високи позиции на ЕС.
- Предстои гласуване на бюджета на ЕС. Как новата конфигурация ще подходи към него?
- Тук въпросът опира първо до страните членки. Ние все още не знаем коя страна какви претенции ще има към следващия бюджет. Комисията заедно с председателството в така наречения триалог сядат с бюджетната комисия на парламента и обсъждат проекта на бюджета. Там ще се напаснат различните мнения и интереси. Аз мисля, че тъй като крайнодесните не успяха да вземат блокиращата една трета, в крайна сметка бюджетът ще мине - не мога да кажа безпроблемно, защото отново ще има различни интереси, но няма да е толкова невъзможно, колкото ако имаше блокиране от страна на крайнодесните.
- На този вот младите гласуваха за Зелените в Западна Европа. У нас обаче не е така. Защо?
- Първо видяхме възхода на малки партии - на либералните, на зелените партии, за сметка на отслабването на старите, традиционни представителства в център-ляво и център-дясно. В Централна и Източна Европа "Зелените" не са толкова популярни. В Западна Европа процентът е много по-висок. В Германия, в групата на гласоподавателите под 44 г., на практика двете големи партии - Народната и Социалдемократическата - не съществуват. В Централна и Източна Европа като че ли големите партии все още имат превес, макар че има и изключения. Например в Румъния социалистите претърпяха огромно крушение и това ще има и допълнителни последствия. Подобна е ситуацията в Словакия. На практика социалистите изчезнаха и в Чехия. Като цяло обаче времето на "Зелените" в Централна и Източна Европа като че още не е дошло, но те са бъдещето. Аз мисля, че това е само въпрос на време.
- Как си обяснявате ниската избирателна активност у нас на фона на високата на Запад?
- Много разочароващ е спадът на участието на българите в европейските избори. За мен причините са няколко. Първо, обяснението на Европа от страна на политиците и на медиите е крайно недостатъчно. Европейските новини в българските медии са рядкост. Особено ако вземете телевизиите и радиата, откъдето масово се информират хората, ще видите, че европейските теми рядко присъстват. А това е важно, защото те ни засягат. Ние не може да бъдем само получатели на политики, ние трябва да можем да участваме в тях. Затова трябва да сме информирани. Това важи и за българските политици. Те не смятат, че трябва много-много да знаят какво се случва в Европа, нито пък че трябва да участват. И на фона на това българските избиратели съвсем в унисон смятат, че така или иначе някой друг решава, така че няма смисъл да се явяват да гласуват. А това е затворен кръг, защото докато ние не поискаме да участваме, естествено че някой друг ще решава вместо нас.