Нужна е национална кауза и единомислие, за да рекламираме успешно храната си, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
- Г-жо Кукушева, по-слаба ли ще е реколтата от пшеница през тази година заради климатичните аномалии?
- Към момента очакванията в никакъв случай не са за слаба реколта 2024. Имаме очаквания за около 6 млн. тона пшеница. Миналата година беше 6 200 000 тона прибраната реколта. Очакваме дъждовете да свършат своята работа - от една страна ще напоят добре насажденията, а от друга - ще напълнят, макар и частично язовирите, които са полупразни. Не бива да се спекулира с очакваната реколта, тъй като това се определя след като житото влезе в хамбарите.
- Очаква ли се промяна на цената на хляба?
- Нямаме основания да считаме, че цената на хляба може да бъде променена, тъй като електроенергията и допълнителните суровини остават на същите ставки.
- Кой е най-големият проблем, пред който са изправени хлебопроизводителите?
- Един от основните проблеми е липсата на желаещи да работят, особено в нашия бранш, където трудът е нощен, а по празниците - повече. Младите хора не желаят това. Имаме рецепта какво трябва да се направи, но тя изисква своето политическо решение: за защитени професии, каквито са хлебар и сладкар, да е необходимо обучаваният да е задължен да положи 3-годишен стаж по специалността. Ако има изключение, то да е в случаите, когато той продължава своето образование в по-висша степен. Към момента няма подобно изискване към обучаваните и всъщност ефектът от защитената професия хлебар и сладкар е нулев. Защото в нашите фабрики и цехове не идват да се трудят млади хора.
- На форума на "Стандарт" "Бранд България - защита на българското земеделие и храни", Вие споменахте за некомпетентни лица, заемащи ключови позиции. Среща ли се това и на обикновените работни места?
- Да! Образователният ценз, който обикновено придружава CV-то на един кандидат за работа, не е гаранция за изградени умения и придобити знания. За съжаление в много случаи се оказва, че кандидатстващите за работа нямат нито трудови навици, нито елементарни познания по материята, по която са професионално ангажирани. Като цяло образованието не е на достатъчно добро ниво, така, че завършващите да имат както конкурентни знания, така и широка култура.
- Какви са стъпките за утвърждаване на българската храна като част от "Бранд България"?
- Утвърждаването, популяризирането, рекламирането на "Бранд България", откойто е част и българската храна, са свързани със създаването на национална кауза, която да бъде обединител на всички политически сили, независимо от техния цвят, идеология и ситуиране в публичното политическо пространство.
Трябва да има единомислие по въпроса колко е важно българското земеделие, за да развиваме и популяризираме нашата храна. Ако няма кауза, която включва национална програма, експерти от всички области - от производството, от академичните среди, от туризма, от ресторантьорския бизнес - които да работят на доброволен принцип за брандирането, ние не бихме могли да изпълним задачите свързани с постигането на каузата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com