Да се обединим за спасяването на българската храна и на българското земеделие. Този призив отправиха браншовите организации в земеделието и най-големите компании в агроиндустрията по време на форума "Бранд България - защита на българското земеделие и храни.
18-тата дискусия от националната кампания на "Стандарт" "Да! На българската храна" по традиция събра преди Великден представители на бизнеса, изпълнителната и законодателната власт, научните среди, за да постави на масата най-наболелите проблеми пред агросектора и да даде експертни предложения за решаването им.
Дискусията бе в окото на бурята. Тя се проведе ден преди браншът да се срещне с премиера Димитър Главчев и новия земеделски министър Георги Тахов, за да търси развръзка по най-болезнената за производителите тема - липсата на пари в бюджета за т.нар. "украинска помощ" - подкрепата на земеделските производители, която да ги компенсира заради евтиния безмитен внос от Украйна.
Пет големи проблема за агробизнеса очерта издателят на "Стандарт" Славка Бозукова, която бе модератор на дискусията.
ВИЖ ОЩЕ: Славка Бозукова: Пет големи проблема пред земеделието ни
Първият е именно липсата на пари в бюджета за т.нар. "украинска помощ". Този форум е трибуната за вас, производителите, които искате да добавите финалните щрихи в кризисната ситуацията преди утрешната среща при премиера, на която всички се надяваме да има справедливо и бързо решение по казуса, каза г-жа Бозукова.
Вторият проблем е с реколтата, която е застрашена заради първоначално невижданите жеги и засушаването, а сега - заради неочакваното застудяване.
Следват проблемите с цените и къде ще скочат те, ако реколтата бъде съсипана, въпросът със защитените марки традиционни български храни и проблемът със законите, които не са съгласувани с целия бранш, като проектите за Аграрната камара и кооперациите, за маслодайната роза, за кадастъра.
15 г. се борим да превърнем българското земеделие в национална кауза. Това е изключително важно, за да съществуваме като държава и народ, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя благодари на народните представители за загрижеността им към проблемите на сектора и специално подчерта ролята на ДПС, чиито парламентаристи единствени правят срещи с агробизнеса, за да чуят проблемите му и да се ангажират с решения.
ВИЖ ОЩЕ: Мариана Кукушева: Да се обединим за спасението на бг храната
"Хлябът е единствената храна, която през последните 6 месеца не е променила цената си. И това е заради социалната мярка - 0% ДДС за хляба. Ако има някакви несъбрани 30 млн. лева, колкото е бил ДДС от хляба, това не трябва да се коментира, защото сумата е нищожна в сравнение с големия социален ефект от нулевата ставка, категорична бе Кукушева. Тя изрази надежда мярката да продължи.
Тежка оценка за бившия земеделски министър Кирил Вътев даде агросекторът.
ВИЖ ОЩЕ: Димитър Зоров: За първи път министър унищожи земеделския бранш
В целия свят кризите раждат обединение. У нас е обратното - кризата доведе до разединение. Може би поради сънищата на един бивш министър ситуацията е такава, каза Мариана Кукушева. И призова: "Днес трябва да излезем с категоричното предложение - да бъдем обединени в името на каузата да спасим българската храна".
За първи път министър, който излиза от бранша, унищожи бранша, възмути се и Димитър Зоров, председател на УС на Националния съюз на говедовъдите в България. Това никога не е било. Трябва да има по-добро бъдеще за агросектора, категоричен бе той.
Благодарение на Вътев почти нямаме български зеленчуци. До преди месец нямахме оранжерийни зеленчуци. Производителите не получиха една стотинка и просто не засяха, каза Зоров.
Той постави на масата проблемите, свързани с т.нар. "украйнска помощ" и застрашената реколта.
Проблемът с т.нар. "украинска помощ" е дело на политическото бездействие, заяви Зоров. България трябва да има политика за защита на народните интереси, подчерта той. И попита как компаниите в сектора да дават европейски заплати, когато себестойността на продукцията остава висока. В Румъния подпомагането на производителите е два пъти по-високо, отколкото у нас.
Колко чужди инвеститори имаме? В Румъния са двойно повече, а у нас "Данон", "Мегле" и други си тръгнаха. Българите ядат "Фета" - това е срамота. Властта не направи нищо, за да осигури повече защитени продукти, имаме само 8, посочи Зоров. И заяви: "Защитените продукти са икономика. Най-богатите държави в света са тези, които имат най-много крави - Швейцария, Холандия и САЩ".
Българската агенция за инвестиции е готова да помогне със съвети на компаниите от преработвателната промишленост, за да получат първоначални инвестиции или средства за разширяване, съобщи Мила Ненова, изпълнителен директор на БАИ.
ВИЖ ОЩЕ: Форумът на "Стандарт"! БАИ с безценна помощ за преработвателите
Агенцията е създадена за насърчаване на инвестициите, сред целите и е популяризиране на България като инвестиционна дестинация. БАИ не сертифицира селскостопански производители, но работи с преработвателите, те са в кръга на компаниите, които могат да разчитат на финансови мерки от агенцията.
Проектите в земеделска продукция все още са много малко. За първи път миналата година имахме 3 проекта, съобщи Мила Ненова.
Малко са и чуждестранните инвеститори в този сектор. Но това не означава, че ги няма. Чуждият инвеститор идва при нас само ако иска да ползва насърчителни мерки, обясни още Ненова.
Два сериозни проблема за българското земеделие засегна зам.-председателят на ресорната комисия в парламента Ализан Яхова.
Първият е със закъснението на директните плащания за производителите.
Притеснително закъснява кампанията за директните плащания за 2024. Затова ПГ на ДПС предложи утре да се проведе работна среща с директорите на дирекции в Министерство на земеделието и с представители на Държавен фонд земеделие относно готовността за провеждането на кампанията за кандидатстване, съобщи Яхова.
Днес следобед пък ще има извънредно заседание на Комисията по земеделие, на което ще бъдат гледани изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители и промени, свързани със Стратегическия план. Това ще даде възможност за започване на директните пращания за българските производители, каза ощеи Яхова.
Остават броени дни до края на 49-ото НС и темата земеделие ще бъде поставена в тях, категорична бе Яхова.
Т.нар. „украинска помощ” е най-горещият проблем в момента. Лично ние, ДПС, сме защитавали в Комисията по земеделие включването на тези 426 милиона в бюджета, припомни Ализан Яхова. И съобщи, че за да не бъдат тези пари включени в бюджета, решаваща роля е имал бившият финансов министър Асен Василев.
Ализан Яхова съобщи, че е разговаряла с новия земеделски министър Георги Тахов и е оптимист, че ще има положително решение на проблема с помощта заради украинския внос.
ВИЖ ОЩЕ: Драгомир Петров: 400 млн. това е цената на спойката
400 млн. - това е цената на спойката, заяви депутатът от ИТН Драгомир Петров и допълни: "За 9 месеца сглобката нанесе огромни щети на българското земеделие!".
ВИЖ ОЩЕ: Николай Каварджиклиев към агробизнеса: Не позволявайте на политиците да ви употребяват
Радвам се, че мислите за обединение, българското земеделие ще има успех само с ясна цел, приоритети и с обединение в браншовете, каза Николай Каварджиклиев, бивш шеф на фонд "Земеделие", който присъства на форума като експерт и представител на БСП.
Не позволявайте да бъдете употребявани в политически кампании, призова Каварджиклиев представителите на агробизнеса.
БСП вижда подкрепата за земеделието в борба в европейския парламент за увеличаване на субсидиите за бг производителите и за подпомагане на малките производители", каза още Каварджиклиев.
ДПС защити в Европа интересите на българското земеделие, подчерта единственият български евродепутат, пълноправен член на Комисията по земеделие в ЕП, Атидже Вели.
ВИЖ ОЩЕ: Атидже Вели: ДПС защити в Европа интересите на българското земеделие
Постигаме успеха да запазим обвързаната подкрепа от 1,2 млрд. лева за производителите на плодове и зеленчуци. Осигурихме гарантиран бюджет за малките земеделци в размер на 178 млн. лв. Успяхме да запазим преходната помощ на овцевъдство и козевъдство - 108 милиона лева, която е в подкрепа на 5000 овцевъди и козевъди, отчете Вели, която е евродепутат от ДПС/”Обнови Европа”.
Тя припомни и издействаната с активната роля на ДПС помощ от 128 млн. лв. за над 3500 животновъди, както и осигурените 715 млн. лв. за биологичните производители.
Думата на днешния форум е кауза. И аз много ви благодаря, че поддържате тази кауза 18 години – едно пълнолетие. Личи си че това е визионерство от ваша страна, каза Ивайло Лилов, изпълнителен директор на държавното млекопреработвателно предприятие "Ел Би Булгарикум". Той акцентира върху проблемите на преработвателите.
ВИЖ ОЩЕ: "Ел Би Булгарикум": Българското производство е в риск
"Българските преработватели особено в нашия сектор са в неизгодна позиция. От една страна вносната суровина оказва колосален натиск. От своя страна ние търсим по-евтина суровина, за да бъдем конкурентоспособни", каза Лилов. Той съобщи, че у нас влизат полуфабрикати, които се представят на производителите като "европейски привкус".
Говорихме за външното присъствие на българския пазар. Съществува много голяма опасност. В млекопреработвателния сектор виждам тенденция за монополизация. Конкурираме се с компании със солидна международна подкрепа. Българското производство е поставено в риск, би алармата Ивайло Лилов.
Българските вина са на световно ниво и това показва участието ни в конкурси, където печелим много медали, подчерта Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара.
ВИЖ ОЩЕ: Чорбаджийски към депутатите: Обърнете по-сериозно внимание на земеделието!
Предстоят евроизбори. Искаме да имаме повече евродепутати в комисията по земеделие. Гърция има шестима, толкова са и на Румъния. А ние имаме само един, посочи Чорбаджийски.
Той постави и проблема за ниските или изобщо липсващи субсидии за лозаро-винарския сектор. "Имаме прекрасни вина, но за съжаление нямаме конкурентна цена, защото държавата не помага. Пари няма, не знам изобщо дали за лозарите ще има от т.нар. "украинска помощ", каза Чорбаджийски.
Няма основание за повишаване на цените на агнешкото. 30 лв. за агнешко е нереална цена. На едро тя е 9 лв. на килограм без ДДС, съобщи Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
В държавите около България няма по-скъпо агнешко от българското, освен в Турция. Гърция полага грижи агнешкото да не надхвърли 10 евро, добави още Караколев. И постави проблема с лисана на износ на агнешко месо.
ВИЖ ОЩЕ: Симеон Караколев с разкритие за цените на агнешкото
Местната власт в Кюстендил ще е гарант в кампанията за изкупуване на черешите, съобщи кметът Огнян Атанасов. Ще уведомим производителите с какво не бива да пръскат плодовете, както и да не правят т.нар. "капани": отгоре качествени плодове, а отдолу - не толкова. Искам да се намери баланс, така че и двете страни да са доволни, за да не виждаме турски и гръцки тирове с череши, както имаше в други години, заяви още кметът Атанасов.
ВИЖ ОЩЕ: Кметът на Кюстендил: Местната власт ще е гарант при изкупуването на черешите
Върху проблемите на пазаруването по интернет, което придоби голяма популярност, но не е регулирано добре законно, акцентира д-р Любомир Кулински, директор на дирекция в БАБХ.
"Ние сме в пряк контакт с НАП и ГДБОП, имаме подадени сигнали и заловени нарушители. Но при положение, че акаунтите се сменят през няколко дни, е трудно да бъдат проследени всички незаконни продажби", каза още д-р Кулински.
ВИЖ ОЩЕ: Д-р Кулински, БАБХ: Над 4000 производители доставят директно до краен потребител
През 2010 г. излезе Наредба 26, регламентираща малки количества директни доставки до краен потребител. Спомням си вълнението през първите месеци дали това ще се оцени. Това бе първият подзаконов акт който даде възможност на дребен производител да излезе на пазара. През първите месеци се записаха 10-15 производители. Към вчерашна дата по тази наредба имаме над 4000 производители, които предлагат първични продукти - яйца, мляко, месо. Имаме и 116 производители, които предлагат преработени продукти. Факт е израстването за 14 г. Говорим за няколко хиляди тона храни, продадени от производител директно на потребителя - бг храна, по бг рецепта, заяви Кулински. Той съобщи, че се работи и по узаконяването на т.нар. фермерски пазари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
