Крепостта "Троянови врата" е една от емблематичните обекти в българската история. Тя е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора.
Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.
Данните за възникването на крепостта са оскъдни и не много ясни, но за първи път в историческите извори крепостта се споменава през 3 век. Тогава тя е била известна и с друго име – Щипон. След археологическите изследвания през 80 години на миналия век се установява, че крепостта е разположена върху старо тракийско поселище от бронзовата и желязната епоха. Доказано е че крепостта е съществувала и се е използвала малко или много чак до средните векове, когато е била българска твърдина.
Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова - разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка.
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (6 в.) и Анастасий (7 в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Открити са латински надписи.
Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи.
Най-бележитата битка за нашата история, свързана с крепостта се състои на 17 август 986 година, когато българският цар Самуил, изненадва оттеглящият се след неуспешна обсада на Средец Василий II, известен още като Василий II Българоубиец. Тогава Самуил и неговата армия нанасят огромен удар на 30 000-ната армия на византийският император, като заличават цялата конница и по-голяма част от пехотата му, а самият той едвам се спасява, бягайки обратно към Констатинопол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
