Хората са венецът на творението, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ големият музикант и певец Васил Петров
Васил Петров е известен български джаз и поп изпълнител.
Притежава красив глас и изискан музикален вкус, съчетани с прецизна вокална техника и артистично присъствие.
Възпитаник е на Националната музикална
академия "Панчо Владигеров", която завършва в класа на големия педагог и творец Ангел Заберски - баща.
През 1992 и 1994 г. Васил Петров е най-продаваният изпълнител в България. Той има различни музикални проекти - от джаз и поп стандарти до симфонични, създава и своя авторска музика. Реализирал е редица записи
В БНР и в БНТ. Издал е 14 албума.
Притежател е на награди от Златния Орфей 95` за хит на годината, Певец на
годината, Албум на годината и други. В края на 2024-та бе отличен с Почетен знак на президента за значимия му принос към развитието и популяризирането на съвременната българска поп и джаз музика. Отличието е и по повод неговата 60-годишнина, както и за отбелязването на 30 години творческа кариера. Васил Петров е опора на българската джаз
сцена и многократно е награждаван за приноса си към развитието и устойчивостта на
суинг джаз жанра в България.
- Това, което не свършиха политиците, ние можем да го направим
- Бен Крос знаеше наизуст "Една българска роза"
- Когато човек се занимава с изкуство, той е гражданин на света
- Хората по света правят история от всеки камък
- Чудесата са около нас непрекъснато
- Вярвайте в Бога! Бъдете искрени!
- Смирението води до спокойствие
- На 21 януари ще има много изненади за публиката на концерта ми в Зала 1 на НДК
- Здравейте, господин Петров. Благодаря ви, че се съгласихте да бъдете първият гост в подкаста на "Стандарт" - "Чудесата на България" за 2025 година.
- Удоволствие е за мен.
- Няколко събития ни връхлетяха в началото на годината - политически, ценови шок. Как се твори в едно такова отровно време?
- За мен не е проблем. Политиката не ме касае, въпреки че съм социално ангажиран човек като редови член на нашето общество. Така, че няма как да съм безпристрастен и безучастен към случващото се пред очите ни. Има за какво и да съжалявам, има и за какво да съм обнадежден.
И най-вече обръщайки се към Бога да пожелая по-добро и по-светло бъдеще на Отечеството ни и на хората, които живеят в България.
- Дай Боже, музиката и тя да е такава.
- Винаги оставаме с надеждата.
- За да може тя да създава хармония и уют. В същото време обаче, как тя се съвместява с тази агресия - жени се бият на магистралата, мъже също...Как на музикален език бихте определил въпросната експанзия?
- Не мога да намеря точната дума, защото тя не се вмества в нашите стандарти. Но все пак старая се по някакъв начин да оправдавам хората в моментен ефект и заблуда. Защото гневът ги съпътства в едно такова интензивно в лошия смисъл на думата време. Човек трябва да бъде спокоен, за да взема трезви и мъдри решения, да бъде смирен. Смирението води до спокойствие.
- Така е.
- Но ето сега по отношение на политиката.
Имах коледено турне в България и в Македония. Мисля, че това, което не успяха да свършат политиците, можем да го направим ние - с концертите и срещите си с публиката.
- Какво видяхте в Македония?
- Македонската публика е изключителна, много музикална е. Приеха ме страхотно и това надхвърли очакванията ми. Във възгорг съм от тях. Да, и с диригента Христо Павлов точно това си казахме: това, което не успя да свърши политиката, ние можем да го направим.
- И слава Богу.
- Не че се изживявам като будител, но хората от всички сфери на изкуството може да сближат двата народа. Виждам, че няма никакъв антагонизъм, напротив - има любов.
Какво по-хубаво от това когато на хората им хареса нещо, което слушат и гледат и това ги вдъхновява, прави ги щастливи и дай Боже, по-добри?
- Така е наистина - културата винаги изпреварва политиката. И аз се сещам, записахте заедно с Любо Киров и с Мария
Илиева една песен с името "Ново начало".
Виждате ли ново начало за България като гледате случващото се около нас?
- Непрекъснато ни се дават шансове свише за ново начало във всяка област. Въпросът е да не ги пропускаме да минават покрай нас незабелязано. Да не си затваряме очите.
- Вие като творец не сте изкушен от политиката. Какво, освен да сме смирени, трябва да направим, за да намалим агресията?
- Повече да се вгледжаме в морала. Да спазваме 10-те Божи заповеди. Да сме повече искрени, да избягваме лицемерието. Защото не мога да скрия, че често ни се налага да сме малко или много лицемери.
- Като че ли повече в последно време.
- Да, да крием чувствата си. Налага се, но от това не означава, че трябва да го правим.
- На 21 януари Вие предлагате едно невероятно изживяване. Ще разкриете ли подробности?
- На 21 януари от 20.00 ч. ще имам концерт в зала 1 на НДК, който с малко закъснение ще е финал на лятното ми турне. То започна на 9 август в Летен театър във Варна. Минахме общо 13 дати.
Радвахме се на голям успех и препълнени зали и завършихме на 1 септември на Античен театър Пловдив.
Всъщност, това турне мина под надслов "Най доброто". За моите вече 30 години в музиката.
На 21 в НДК ще сме в по-разширен състав, с повече гост солисти. В спектакъла ще участват мои приятели. Ще бъде музикално - артистично шоу в 4 действия. Освен Плевенската
филхармония и диригентът Христо Павлов, ще участва и изключителната цигуларка Зорница Иларионова, която в последните години е гост в турнетата ми. Ще участват още Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Мария Илиева. Ще се радвам да възстановим е една моя авторска песен по текст на Сашо Кипров в духа на соул музиката. С
оркестрация на Румен Илиев-младши. Ще има и една аржентинска звезда. С нея записахме през лятото един хит и заснехме дует - "Something Stupid". Имам и още изненади за вечерта.
- Поставяте акцент върху джаза и фолклора. Какво е за Вас народната музика?
- Ние имаме поне 10 вида фолклора: северозападен, тракийски, странджански, добруджански, родопски, македонски и т. н. Налице са белези, по които си приличат, но в същото време са много автентични,
много саможиви. И лесно може човек да ги повреди така, че да се получи спекула.
Затова трябва внимателно да се пипа фолклора и то само на този, на който му се отдава. Аз разчитам на Теодосий Спасов да не направим грешки.
- В подкаста на "Стандарт" преди време гостува министърът на културата Найден Тодоров, който говореше за уникален неравноделен такт във фолклора, който идва от траките. Може ли да е така?
- Възможно е. Той си е български, но пък нали една от историческите хипотези говори, че ние сме тракийци.
- Това е основната теза. В едно интервю преди време разказахте смешна случка от сцената. Бил сте с фолклорен ансамбъл и сте попитал публиката: А всъщност вие знаете ли
"Strangers in the night"? И те са казали: "O да, да ние всички всичко стандженско знаеме".
- Да, това беше в Долна Арда, ако не се лъжа, да.
- Вие знаете как се смесва джаза с фолклора за българския слух и ще го покажете на 21 януари.
- Да, слава Богу! Придържаме се към автентичността на фолклора.
- А вярвате ли в чудеса?
- О, да! Те са непрекъснато около нас, те ни спохождат нон стоп.
- С Вас сме в подкаста "Чудесата на България" и бих искала да започнем темата за "Бранд България". С новия разказ за културата и туризма у нас така, както се брандираха всички други страни. Новата Италия с новата Кападокия. Новата Гърция с новите гръцки острови. Какво е за Вас "Бранд България" и защо останахте в България при многото други възможности, които имахте и имате днес?
- Когато човек се занимава с изкуство, той е гражданин на света. Но ти не преставаш да си българин, да обичаш Родината си.
- Какво значи да обичаш България?
- Пак опираме до искреността, човек трябва да е искрен в обичта. Аз обичам страната си, защото е много красива. Пътувам много, срещам се с различни хора, които нямат нищо общо с музиката и разговарям с тях. Събирам впечатления.
- Какво е за Вас "Бранд България"? Мадарският конник ли? Кирилицата ли? Прекрасните ни планини ли?
- Всичко.
- И тези невероятни места, на които изнасяте концерти в пещерата "Леденика" и в Античния театър, и в Трявна. Какво е България?
- Хората. Флората и фауната. Но хората са венецът на творението. Така, че най-вече цветният народ ни обединява и ние сме българи, нали?
- Тоест многообразието при нас с всеки един аспект, може би това е иманентното на "Бранд България"?
- Именно. Малко им трябва на хората, за да изпъкнат с дарбите си. На второ място е природата. Няма на света толкова красива.
Спомням си с един човек, който продаваше мед, си говорих на Рилските езера. Каза ми: ние имаме Горнотракийска низина с най-плодородната почва. Произвеждаме най-вкусните на света краставици, домати, плодове. Реките, които я напояват, се вливат в Дунава. Стара планина
брани посевите от ветровете. После Рило родопската област - три вида планини. Имаме 39 вида географски типове планини. Само около София са 5.И, казва, накрая хлябът ти е от Добруджа.
- Какво ви казваше вашият приятел и голям британски актьор покойният вече Бен Крос?
- Той много обичаше България.
- Какво го привлече тук? Тогава той имаше предложение да се връща в Холивуд.
- Той се върна отчасти. Но тук в България имаше две жилища, ходеше в селото на Йовков Жеравна.
Той написа четири текста за мои песни, станахме съавтори. Често го водех на преходи по нашите планини, по Витоша. Имахме и малък бизнес.
Знаеше наизуст песента на Найден Вълчев "Една българска роза".
- С коя песен можем да илюстрираме "Бранд България"?
- Е, тази е хубава.
- "Една българска роза"?
- Разбира се.
- Обожавате Санторини, в Монте Карло бяхте. Познавате европейската култура. Защо България не може да рекламира богатствата си?
- От всеки един камък хората правят история. Възползват се от всяка възможност, от парите на държавата. А в България има толкова красиви места. Врачанския балкан, Белоградчик. И към Видин има фантастични места. Но не успяваме да станем туристическа дестинация.
- Защо? Защото управляващите нямат стратегия или защото не можем да запалим искрата от всички?
- Управляващите трябва да подкрепят съответно частните инициативи и селските стопани, за да могат да произвеждат качествена продукция.
- През лятото у нас ще се проведе 47-та сесия на ЮНЕСКО. Ще дойдат над 1000, 2000, 3000 човека от над 200 държави, които се занимават с културното наследство и ние ще бъдем под фокуса. Имаме какво да покажем, но нямаме пари за да го социализираме. Липсва обща енергия, за да се хванем всички и да кажем: това ни е приоритет. Искрено се надявам, че по време на ЮНЕСКО ще могат да бъдат представени всички български таланти, природни красоти и с цялото ни историческо богатство от това, което имаме да представяме в момента и като традиции, и като таланти.
- Дай Боже.
- Така, че надявам тогава ще направим едни големите концерти, които също ще може да направите и да приковете вниманието към повечето от гостите.
- С най-голямо удоволствие.
- Стигаме до няколко лични въпроси. Ще дойде 31 януари - денят на Йоан Златоуст.
Защо той е специален за Вас?
- Велик богородник е Св. Йоан Златоуст, роден в 4 век. Завършил е в Атина овладял повечето от тогавашните науки в света. Става християнин, велик богослов.
Благодарение на него имаме такива изключителни тълкувания на Библията на Новия завет.
- Защо ние българите не спазваме 10-те Божи заповеди и сме както се казва, по католици от папата?
- Може би отчасти езичеството все още не си е отишло. Ние го виждаме и във фолклора, въпреки че това са безобидни традиции, които съпътстват християнските празници. Дали се почита Света Богородица, Рождество Христово, Възкресение Христово, ти трябва дая си в общение с Бога и в молитви към тези божии угодници, които всъщност са си дали живота, за вярата и са загинали мъченически. Така, че вниманието трябва да бъде насочено изключително към тази актова страна на въпроса: към литургията, към службите, към личната персоналнална молитва, към именития светия, към божеството.
- Това е смисълът на християнския празник.
- Вие имате интересно семейство. Дядо ви е основател на фолклорния ансамбъл "Кавал", а майка Ви е математичка.
- Имате предвид дядо ми по бащина линия. Той не е бил професионален певец, но участваше в хор "Славия". Той беше тенор за разлика от
мен, който съм баритон.
- Пробвал ли сте да свирите на кавал?
- На кавал - не! Теодосий Спасов още не ме е научил. Но баща ми свиреше на хармоника не лошо. Всъщност, аз нямам професионалисти в рода си, доколкото знам. Двете ми баби по майчина и по бащина линия пееха. Баба ми от
село Калугерово пееше много интересни фолклорни песни, пък другата ми баба по бащина линия участваше в църковни хорове.
Общо взето музикални са били и двата рода.
- Обяснявал сте, че любимите ви изпълнители са Пърпъл, Металика...
- Тогава не знаех, че ако нямаше джаз нямаше да има и поп и рок музика. Въщност, джазът е основният жанр на 20-ти век в началото на така наречената забавна музика. След което се разви и вече нататък се появяват най-различни течения, които разширяват неговото съдържание.
И от там вече тръгва и рокендролът, както после се развива и поп музиката.
- Какво не знаем за франк Синатра, което вие сте разбрал?
- За него са известни повечето неща. Аз знам нещо повече от неговото битие - случки, които са ми разказвали хора. Например помня, че бях преди няколко години във Франкфурт в най-стария джаз клуб в Европа. Всъщност аз смятах, че в Лондон Рони Скот, който е основан 1954 година е най-старият.
Оказа се, че във Франкфурт има по-малък, но по-стар джаз клуб, който е основан през 1952 година. И съдържателят на клуба ми разказа следната история за Синатра. Навремето е дошъл в този клуб да слуша немско джаз трио музиканти.
Синатра дошъл с двама бодигарда, седнал на първата маса и започнал да слуша съсредоточено оркестъра, музикантите. Барът бил пълен и присъстващите не обръщали внимания на случващото се на сцената. В един момент той се обърнал, погледнал няколко пъти хората, учудил се защо не пазят тишина и за какво са дошли в клуба. Писнало му, обърнал се и казал: Шшшшт! И всичко живо млъкнало!
- Разпознали го и млъкнали?
- Някакъв респект явно за него имали.
- По традиция моят последен въпрос към госта е: как да запалим искрата младите хора и да останат в България, както останахте Вие?
Какво послание бихте им отправил, за да запазят вярата, за да имат енергията, за да имат ентусиазма, за да направят чудесата, които ние искаме те да направят?
- Най-баналните неща. Да не губят вярата си в Бога или ако я нямат, час по скоро да я придобият. Напоследък честността у нас е самотна дума.
- Може да обобщим: вярвайте в Бога, бъдете искрени!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
