Врачанското село Игнатица е единственото, в което има храм „Св. Игнатий Богоносец“. То е популярно и със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението почти без прекъсвания.
На всички оброчища има стар камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ век и съвсем нов - от последните години каменен кръст.
В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: "Докъм 1958-60 г., селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали и всяка една махала си избираше празник и правеше т. нар. "Оброк”.
Всички те се правят за живот, здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд”.
Според местно предание селото някога се е намирало в м. Пелиньо или Селимов камък. По време на една от чумните епидемии хората се разбягали зад дола в м. Ливагето. На мястото на днешното село най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил ковачницата си тук. Изпърво селяните ходели за услуги при прочулия се майстор, но постепенно почнали сами да се заселват наоколо. Така възникнало сегашното село, което получило името по името на майстора. Някои казват, че той имал хубава жена – Игнатица и затова идвали, не само заради майсторлъка на ковача, но заради нея – тя дала името на селото, пише Карта на времето.
В района на Игнатица се намират останки на селище от бронзовата епоха и на тракийско селище от желязната епоха. В местността Кутровица са запазени две тракийски надгробни могили, които не са проучени от археолози. В поречието на р. Жръньовица има следи от трако-римско селище. На мястото на централното днешно село Игнатица има останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол – м. Са̀лкин гроб. Останки от средновековени некрополи – до сградата на потребителната кооперация в селото и в двора на Илия Ненчев. Разкрити са християнски погребения с накити от XII – XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище. Игнатица се среща в османски регистри под името Игнатиче, които датират от средата на XVI в. и в един регистър за населението на селото от 1866 г. Старата носия на жителите е бялодрешковска (Николов 1996).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
