Ново, уникално откритие променя историята на Кокалянски Урвич. Невероятният средновековен манастир пази масивен сребърен пръстен със златен обков и ниело - черна смес, обикновено от сяра, мед, сребро и олово, използвана като инкрустация върху гравиран метал.
ВИЖ ОЩЕ: Епизод 10! Тайната връзка на Лютица с дракони и императори
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Пръстенът тежи почти 14 грама и бе намерен днес в гроб 9 в нартекса (притвора) на църква № 2 в цитаделата на Кокалянски Урвич. Това съобщиха специално за "Стандарт" ръководителят на проекта Виолина Кирякова и археологът от НАИМ-БАН д-р Филип Петрунов.
ВИЖ ОЩЕ: Само във вестник СТАНДАРТ: Тайната история на Желязната крепост
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Утре НИМ ще излезе с подробна информация за откритието, което променя историята на Кокалянски Урвич.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Най-вероятно пръстенът е принадлежал на някой от владетелите на Кокалянски Урвич. Сред работните хипотези на археолозите е и тази, че бижуто може да е дар от Иван Александър.
Това е поредната уникална находка в Желязната крепост, както в древността на наричали Кокалянски Урвич. Причината е, че една от най-важните дейности, с които са се занимавали хората в крепостта Урвич, освен, че са охранявали пътя на софийското поле, е добивът на желязо - още от античността.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
По цялото Искърско дефиле се е добивало желязо, а на Урвич вече има няколко документирани производствени пещи за добив на желязо от черен пясък. Има и доказателства за обработка на накити от късносредновековния манастир в подножието на цитаделата, в който е открит златният пръстен.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Една от най-интересните находки в Кокалянски Урвич през годините бе прекрасен пръстен-печат от XVI-XVII век, доказващ правото на търговия на манастира, както и производството на накити и продажбата им на пазарите в Средец и по-късно в София.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Сред уникалните открития, направени досега, е още индийска монета от династията на Тоглуците, отсечена от името на Мохаммед бин Тоглук (1325-1351) през втората половина на XIV век. По какъв начин тя е попаднала на Урвич вече е ясно.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
В Урвич са открити и венециански монети. Принципно тези златни монети се движат по Пътя на коприната, през Златната орда и достигат до Крим. Най-ценното е, че това е най-западната точка, на която е откривана подобна златна монета. Тя е била използвана за разплащане на някакъв ценен товар, който е произведен на Кокалянски Урвич, добавя археологът д-р Филип Петрунов.
Снимка: Тодор Димитров, НИМ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
